Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Славейковата (Цариградската) Библия и приносът й за Българското възраждане и борбите за национално освобождение (2)

Main Pic
Публикувана: 01.06.2012
Автор: Бедрос Алтунян
Прочетена: 4313
Коментари: 0

Втора част

Следват нови издания на Библията: още едно издание през 1871 г., през 1874 г. – в среден формат, 1885 г. във Виена се отпечатва в по-малък формат в печатницата на Адолф Холцхаузен, през 1891 г. – в малък формат. Има редица други издания. Тази важна книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език”. Изключителното достойнство на този превод е, че езиково е ориентиран към бъдещето. Прекъснати са всички опити да се запазят думи и форми от църковнославянския език – вероятно голямо изкушение за преводачите. Днес, след 140 г., този превод на Библията е използваем за разлика от всяка друга книга от това време. Народният поет Иван Вазов казва: „Цариградската Библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език”.

Неслучайно един от първите актове на Първото Велико народно събрание във Велико Търново е поздравителният адрес към д-р Алберт Лонг за изключителните му заслуги към българския народ. В Търново има улица на неговото име, в София – също. Българската история трябва да оцени важността на това събитие. От приемането на християнството през 864 г. до 1871 г., за повече от едно хилядолетие християнство, това е първата Библия на български език! Искам да запомним и да осмислим този факт!

Преводът и издаването на новата българска Библия обединява усилията на забележителни личности, които не остават безучастни към трагичните събития в следващите години. Днес искаме да споменем техния принос. Те вземат дейно участие в тези важни събития, защото преводът на Библията ги свърза със съдбата на нашия народ до края на техния живот. Априлското въстание е удавено в кръв. Пожарите и кланетата в Клисура, Перущица и Батак не остават в тайна за прогресивната европейска общественост. Съществена заслуга за това имат д-р Алберт Лонг с подкрепата на д-р Джордж Уошбърн – директор на Роберт колеж в Цариград. Архимандрит Методи Кусев – протосингел в Пловдивската митрополия, се познава от години с д-р Лонг и при изключителен риск му донася достоверни сведения за трагичните събития. Има сведения, че има и други източници на подобна информация със същия адрес – д-р Алберт Лонг. Д-р Лонг превежда писмата и ги предава на английската и на американската дипломатическа мисия в Цариград. Така се стига до първата публикация в британския вестник „Дейли Нюз” на 23 юни 1876 г., изготвена от Едвин Пиърс – кореспондент на вестника в Цариград.

Министър-председателят на Великобритания Дизраели обаче омаловажава събитията и по всяка вероятност такива инструкции получава и британският посланик в Цариград сър Хенри Елиот. Консервативното правителство на Великобритания подкрепя Турция заради контрола на Проливите. Това обстоятелство не спира д-р Лонг и той подготвят своя, много по-сериозна статия, която отново се публикува в „Дейли Нюз”. Редакцията на друг британски вестник – „Дейли Мейл”, изпраща своя кореспондент Джанюариъс Макгахан, американец по произход, на място да проучи случая. Този 32-годишен журналист има забележителен житейски и професионален опит, той участва и в Руско-турската война. В боен отряд от доброволци се сражава за българската кауза, умира от тиф около Плевен. Д-р Алберт Лонг със съдействието на Британското и чуждестранно библейско дружество е добре приет в средите на английската общественост. Той е инициатор на радушния прием, т.нар. българска агитация в Лондон. Марко Балабанов и Драган Цанков, които представят българската кауза в европейските столици, нямат особен успех във Виена и Париж, въпреки че тези държава са положително настроени към нас. Горещият прием в Лондон, особено хилядният митинг в Манчестър, са дело на спечелената подкрепа чрез Британското и чуждестранно библейско дружество.

Британският парламент назначава анкетна комисия. Но за неин ръководител Дизраели умишлено назначава младия и неопитен служител в посолството в Цариград Уолтър Беринг, който същевременно има семейни и икономически връзки с турската власт. Евангелските мисионери са наясно, че така сформираната комисия няма да даде обективна оценка на събитията. Те оказват натиск върху американския пълномощен министър в Цариград Мейнарда да състави втора комисия, която да проучи нещата съвместно с Макгахан. Упоритото настояване на мисионерите пречупва колебанието на американския дипломат и консулът в американското посолство в Цариград Юджийн Скайлър заедно с Макгахан се отправя на обиколка в опожарените територии. Обиколката започва на 23 юли и продължава няколко седмици. Забележете: за по-малко от един месец след първата публикация на Едвин Пиърс в „Дейли Нюз” следват толкова активни действия, а не само констатации. Днес при съвършените средства на комуникации и световни структури на омиротворителни организации в такъв кратък срок не може да се постигне това, което направиха за България един скромен кръг верни сътрудници на библейското дело. Джеймс Кларк – евангелски мисионер в Пловдив, е водач на Скайлър и Макгахан при посещението им в Батак, в Перущица той ги води да видят пресните детски гробове. „Дейли Мейл” публикува разтърсващи репортажи на Макгахан и общественото мнение в Европа оказва натиск върху правителствата на Великите сили за промяна на позицията спрямо Османската империя. Англия повече не може да препятства Русия да започне война с Турция, позната при нас като Освободителната война. Безценен принос на достойни хора, свързани с България с една велика цел – библейското дело! Ние трябва да приемем Британското библейско дружество като един от най-верни приятели в новата история на България. Сътрудничеството, започнало през турското робство, продължава и след Освобождението, и през годините на отминалия комунистически режим чрез нелегално внасяне на хиляди Библии. Днес това сътрудничество има нови измерения – издаване на стотици хиляди Библии и нов превод на българската Библия. Библейското дело и дейността на Библейското дружество са дълбоко свързани със съдбата на българския народ и те трябва да имат своето заслужено място в пантеона на българската свобода и българската духовност. Ние сме длъжници на тези забележителни личности. Тъжно е, но трябва да признаем, че има създадена изкуствена конфронтация към българската Библия, исторически и богословски абсолютно необоснована! В основата е незнанието. Истината трябва да се открие.

В търсенето на оскъдните исторически сведения ние се натъкваме на сериозни проблеми. Още в началото на промените учени от БАН – специалисти по Българското възраждане, проявиха интерес към тези събития. Беше подготвена една книга за дейността на д-р Алберт Лонг в България. Бяха описани много интересни и неизвестни моменти, но липсваше най-важното: сведения за участието му в превода на Библията. Тези специалисти познават абсолютно всички документи, свързани с Българското възраждане, но за превода на Библията не знаеха. Това означава само едно: българските архиви са били прочистени по времето на отминалия режим. Това е престъпление към българската история, към нашата национална идентичност. Може ли българските академични и научни общества да се примирят, че има толкова бели петна в нашата най-нова история? Защо до днес имената на тези забележителни личности, които дадоха своя принос за завършека на Българското възраждане, са забравени? Вече няма кой да напише една нова „Епопея на забравените”. Това време на национално достойнство е отминало безвъзвратно. Народ, който няма национално достойнство, е обречен и няма бъдеще! Но данните за тези събития не са загубени. Всички чужди мисионери са изпращали тримесечни рапорти за своята работа и отчет за всеки изразходван цент. В запазените архиви в САЩ може да се открие информация за много събития, ще излязат много имена. Има какво да се направи. Ако с „Историята” на Паисий се сложи началото на Българското възраждане, то Цариградската Библия без съмнение е достоен завършек на Възраждането и даде ценен принос за формирането на българската нация. Днес всички ние трябва да сме убедени, че новата българска Библия даде своя принос за духовото и нравственото развитие на нашето Отечество в последните 140 години. Атеистичните идеологии се разпаднаха, но Библията остана и продължава своето могъщо въздействие сред народите. Накрая: какво значи Библията за българския народ? Нямаме право да гледаме на Библията като към една мистична книга. Защо се купува само за подарък? Тя не е и книга на църквата, за да има толкова много претенции, какво пише на заглавната страница. Църквата само е я оковавала във вериги, инквизирала всеки опит за нов превод и разпространение. И днес не се приемат и разпространяват Библии, на които не пише, че са одобрени от някого!

Библията е Божието послание към всеки един човек. Чрез нейните истини Бог говори на всяка една човешка душа. Затова тя е вечна, защото е живото Божие слово! Тъжно е, че макар да живеем в 21. век и можем да се радваме на невероятен напредък на човешкото познание (изследваме Космоса, проникваме в тайните на живота на клетъчно ниво), щом като по отношение на вярата и религията ние се примиряваме да бъдем на нивото на средновековното суеверие. Екстрасенси и хитреци са завладели медиите, а Библията е избутана някъде съвсем назад. По-лесно е да говорим за традиции, заслуги на църквата, да се занимаваме с нови секти и лъжеучения, досиета и всякакви други сензации. Ние днес събираме горчивите плодовете на дългогодишния атеизъм. Затова ние сме на дъното. Нека опитът от миналото ни направи по-мъдри. Вече 20 г. се работи върху нов превод на Библията, за първи път от оригиналните езици. С това дело са ангажирани талантливи професори, доценти и преподаватели от Богословския факултет. Можем смело да кажем, че такъв добър екип в близките десетилетия няма да имаме поради неизбежната смяна на поколенията. Тази Библия ще бъде издадена до края на 2012 г. Нека да посрещнем с нужното внимание, с признание. Нека да я наречем „най-новата българска Библия” или „българската Библия на 21. век”. Кой ще поеме тази инициатива? Ние, скромните радетели на библейското дело. Нека да се постараем да бъдем на висотата на нашите предци. Това е залогът за благословение и благоденствие на нашия народ!

Ние не се обръщаме към историята, за да утвърдим някаква традиция. В историята ние търсим знаците, жалоните, които ще ни помогнат да намерим верния път към бъдещето – за нас и за следващите поколения! „Всяка твар е като трева и всичката й слава като цвят от трева. Тревата изсъхва, цветът окапва, но Божието Слово трае до века!” (Исая 40:8)

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg