Вторник, 20.08.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете." Марк 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

„А плодът на Духа е: благост…”

Main Pic
Публикувана: 13.06.2012
Автор: Даниела Петкова
Прочетена: 2035
Коментари: 0

Интервю на Даниела Петкова с п-р Людмил Ятански от Българската евангелска църква „Блага вест”, София

 

Какво означава думата благост?

Порових се да видя какъв е гръцкият термин и всъщност той означава доброта, като, разбира се, една такава дума не може да бъде разгледана извън контекст.

 

Защо ап. Павел включва благостта към плода на Духа?

Моето схващане от изследванията на този текст през годините е, че ап. Павел говори за един плод и това е любовта, която съдържа в себе си всички останали характеристики. Без да има любов, без да има обич към Бога и оттам – към човека, всички тези характеристики, които са описани, са невъзможни.

 

Според вас любовта е на първо място в списъка и всички други характеристики се включват в нея?

Да, това е моето разбиране за текста, защото, както се казва и в Посланието до коринтяните, любовта е милостива, дълго търпи, не търси своето, не държи сметка за зло, не се раздразнява и т.н. Ако съпоставим двата текста, ще видим, че тези качества се препокриват. В този контекст благостта означава, че човек, подбуден от любов, прави добри неща на всеки, дори и на враговете си.

 

Кое възпира благостта да се проявява във всички ситуации и защо на хората им е трудно да проявяват благост? По-лесно ни е като че ли да сме лоши.

Човек проявява това, което има. Като няма благост, не може да я прояви. Христос казва: „направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото” (Матей 12:33). Не може едно лошо дърво да дава добри плодове. Ако човек не се роди отново, ако няма едно ново естество, не може да бъде истински благ. Човек може да бъде благ и добър, когато се изпълва с Божията любов и с Божия Дух и придобива образа на Христос. Тогава става добър, независимо от обстоятелствата.

 

Как човек може да придобие благ или добър характер?

Сутрин да яде три лъжици мед, а на обяд – топла супа. Това е в кръга на шегата, разбира се. Според ап. Павел делата на плътта са явни. Те са блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания. Тук съответно обратното на благост е ярост или лошотия. Това са двете природи на човека. Той може да храни своята плът и да ражда плътски дела. Затова ап. Павел ни съветва да не угаждаме на плътта, но да сеем за духа. Ако сеем за плътта, ще умрем, но ако храним духа си и изберем да се изпълваме с Божия Дух, ще раждаме от плода на Духа. Когато посадим едно хубаво дърво, ако се изостави, то може да се изроди, но ако се подрязва, полива и се пази, то дава хубав, богат, изобилен плод. Рецепта едва ли има, но има посока, в която човек трябва да върви. Да се доближава до Бога, да се изпълва с Неговия Дух, да се храни с духовна храна, да развива духовния човек и тогава е съвсем закономерно да дава от плода на Духа: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

 

Защо на добрите хора често им се случват лоши неща, а лошите хора живеят безнаказано?

Има една много хубава простичка тайна, но за да не говорим така общо за добрите хора, нека да говорим за тези, които обичат Бога. На тях им се случват лоши неща, но Писанието ни казва, че всичко съдейства за доброто на тези, които любят Бога. Така че всички тези лоши неща, които се случват, се оказва, че не са лоши, но са трудности и предизвикателства, които приближават благочестивия, обичащ Бога човек още по-близо до Господа. Всъщност тези страшни неща, които на пръв поглед се случват, не са проклетия, но изграждат духовния човек, за да дава още по-добри резултати и по-добри плодове. А този, който е отхвърлил Бога и си гради живота на своята си основа, дори и добрите неща не могат да го ползват. Може да изглежда, че има богатства и да преуспява във всичко, което прави, но това е толкова временно и няма никаква стойност.

 

Библията говори за нечестиви хора, това отговаря ли на нашата представа за лоши хора?

Библейските мерки са малко по-различни от светските мерки, защото в крайна сметка няма човек, който, според стандарта на Бога, не може да се категоризира като добър. Неговият стандарт е недостижим за нас. Нашият грях ни прави зли и единствено жертвата на Христос може да възвърне Божия образ в човека.

 

Следва продължение

 

 

 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg