Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

За мисионерското служение в България (2)

Main Pic
Публикувана: 02.07.2012
Автор: Даниела Петкова
Прочетена: 2274
Коментари: 0

Интервю на Даниела Петкова с мисионера д-р Гари Грифит

Втора част

Когато дойдохте, каква промяна ви се стори, че е нужна специално в богословското образование? Какво се опитахте да промените?

Тогава нямаше възможност всяко училище да се регистрира. Държавата не даваше такава възможност. Но по едно време имаше предложение да се обединим под чадъра на една институция. И тогава създадохме Висшия евангелски богословски институт, което даде възможност училищата от деноминациите да продължат по една и съща програма. Това спомогна за покачването нивото на обучението. Когато дойдох, виждането беше просто – пасторите да имат възможност за богословско образование. Не мислехме за другите неща, като акредитация, по-високо академично ниво и т.н. Но с течение на времето стигнахме до мнението, че ако се създава такъв институт, с по-високо ниво, ще има повече възможности.

А какво бихте желали да видите сега?

Винаги бих искал да видя Църквата да расте и хората, които не познават Господа, да Го познаят. Моята област е богословското образование, обаче това е само част от онова, което Господ иска ние да вършим, докато сме на тази Земя. Ние имаме заповед да евангелизираме, да правим ученици на Господа и да ги събираме в църкви – по този начин Неговата Църква расте. Нашето желание е всеки човек да повярва, да има лично взаимоотношение с Господа и с Бог, Който ни е създал. Част от това е коректното, точно богословие – защото, ако грешим в богословието, няма надежда да ходим по правилния път. Така че моето призвание е да помогна в областта на богословското образование, но голямото ми желание е да виждам Царството Божие – Църквата, да расте. Тук, в България, е малко по-сложно, понеже е християнска страна, в която православието е не от 865 г., но още преди това. Въпросът обаче е дали хората, които имат някаква вяра, дали вярата им е в Господа. Дали само вярват, че има Бог, че Исус е бил историческа личност, или наистина разбират, че Бог е Създател на света, че даде живот на всеки един от нас и чрез Христос имаме възможност за нов живот, за очистване от греховете и т.н. Просто това е целта на Бога, това е Неговото желание и ние трябва да представим християнството така, че да не остане само като религия, както беше за мен, когато растях и ходехме всяка неделя на църква. Тогава бях много впечатлен, че 2000 години след като Исус е бил на Земята, хората все още ходят на църква и не можех да разбера защо е така. В църквата хората не обясняваха това, нямаше радост от това. Мислех си: ако това наистина е истината, трябва да се радваме. И след няколко години осъзнах истината и се радвам, и искам всички да знаят това. Но да се върна на християнството тук, в България – познавам много православни вярващи, които наистина разбират истината, но също така познавам православни, както и други християни, които вярват в нещо, обаче не схващат същността на християнството и това е моето желание – да разберат истината.

Когато сте работили тук, в България, не сте бил сам, споменахте вече няколко имена, разкажете ни все пак с кого си сътрудничихте? Работили сте с различни деноминации…

Да, бях поканен от Николай Неделчев да помогна на училището. Но Тялото Христово се състои от много хора и днес – от много деноминации. Няма значение, дали Христос е имал предвид да има толкова много деноминации, но факт е, че днес ги има. Особено, извинявайте, но в малка страна като България – просто няма място всеки да си върши сам своята работа. Така че аз мисля, че е много важно хората да работят заедно. И затова аз съм работил заедно с хора от различни деноминации и през тези две седмици, откакто съм тук, се срещам с хора от много деноминации – приятели, бивши студенти, колеги. Така че всички трябва да работим заедно за Господа.

Успяхте ли да създадете трайни приятелства тук в България?

О, да. Може би това най-много ме привлича обратно в България, да дойда на гости – да видя как са хората.

Гари, а защо си тръгнахте от България?

Труден въпрос, но по-трудно беше решението след толкова години. Просто стигнахме до момента, в който мислехме, че е дошло времето. Това е най-лесният отговор. Вярвахме, че Бог иска това. Образованието тук, в България, вече продължаваше плавно с работата на местните хора и аз просто видях, че има възможност да отида на друго място да върша нещо друго, за да могат хората тук да правят това, за което са призовани. Но ние се молихме, може би една година преди да си тръгнем, и по едно време Бог ми говори съвсем ясно и аз разбрах, че ми казва, че ме е освободил от България и че трябва да следвам призванието си. Тогава просто бяхме отворени за онова, което може да дойде, което предстои.

И какво дойде? Къде сте сега?

Сега живеем в САЩ. В началото не бяхме съгласни да се приберем там, но получих една много хубава работа, следваща стъпка – сега съм в една мисионерска организация, United World Mission, и съм отговорен за онази част, която се занимава с богословското образование. По принцип мисията се занимава с основаване на църкви, но разбираме, че за да го правим ефективно, трябва да изграждаме и водачи. И затова аз съм отговорен за тази част, където набираме, тренираме и изпращаме библейски преподаватели в различни училища по света. Моята съпруга сега работи в Северна Каролина в един център, където подготвят бъдещи мисионери да отидат в чужбина. Подготовката им включва това, да се научат как да се адаптират към различни култури. В цял свят е известно, че за американците като че ли няма друг свят извън Америка и те живеят така, сякаш Америка е център на света. Ние искаме като вярващи те да отидат и да могат да опознаят хората извън САЩ, да им помогнем да могат да се адаптират, не просто да наложат там, където отиват, някакъв американски начин на живот.

Гари, ще се върнете ли отново в България? Планирате ли?

Дали планираме – не. Дали сме планирали да си тръгнем – не. Давам духовния отговор, който за нас е отговорът, и той е, че ще ходим там, където Бог ни иска. И сме убедени, че сега сме на това място. Имаме две деца, те са на 13 и на 14 години. Сега започват да учат в гимназия в Америка. Имат още 4–5 години, докато завършат училище. Предвиждаме да сме там поне дотогава, но сме в готовност, ако Бог има нещо друго за нас. Щастливи сме там, където сме, радваме се от взаимоотношенията, които имаме в България, и че можем да идваме тук. Едно нещо обаче може да се каже със сигурност и това е, че след като сега дойдох сам, моята съпруга никога вече няма да ми позволи отново да посетя България без нея… (Смее се.)

Гари, какво ще пожелаете на нашите читатели?

Знам, че животът в България е труден, знам, че сте минали през много кризи и има много неща, от които да не сте доволни, но имаме една стабилност и тя е в Господ. На хората, които четат тези редове и не познават лично Бога, нямат лично взаимоотношение с Господа, просто бих им пожелал да Го потърсят, защото там е истинският живот, там е живата вода и в Него е същността на нещата. Наскоро изучавах Второто послание на апостол Павел към коринтяните и там той говори за това, как е страдал. Даже е бил обвиняван в разни неща. И хората в Коринт, където той е основал църквата, започнали заради други, които атакували Павел, да мислят, че той не е истински мисионер, понеже страда и т.н. Но той казва: „О, напротив, фактът, че страдам – няма значение как, фактът, че страдам и че оцелявам, показва, че имам сила и тази сила идва от Господа”. Така че, колкото и да е труден животът, в Господа знаем, че има смисъл и има помощ и Той никога няма да ни изостави. И затова просто бих пожелал на хората да търсят Господа и да не спират, защото Той няма да ги остави. Радвам се да съм тук, в България, радвам се за тези години, които съм прекарал тук. Това е моят живот. Ще остане като голяма част от моето мисионерско служение и се радвам за това. Взаимоотношенията с българите, хората, които познавам, са много скъпи за мен. Трудности? Да, тук е имало много трудности и за мисионери, и за нас, но в Господа всичко си заслужава. Той използва всичко за добро за тези, които Го обичат. За мен е голямо удоволствие да говоря с вас и да споделям тези неща, надявам се да се запозная с все повече българи и да дойда пак скоро. Било за кратко или за дълго време. Бог знае.

Благодаря! Пожелавам ви да имате по-често път насам и нови поводи да се срещаме.

Благодаря!

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg