Понеделник, 22.07.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;" Ефесяни 6:16

OnLine
RSS Facebook Twitter

„А плодът на Духа е: вярност...“

Main Pic
Публикувана: 23.07.2012
Автор:
Прочетена: 2029
Коментари: 0

Интервю на Даниела Петкова с п-р Иван Врачев – председател на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България

 

Как ще коментирате Галатяни 5:22–23, където ап. Павел посочва верността като част от плода на Духа?

Галатяни 5:22 гласи: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон”. Верността е едно от качествата в характера на Бога, но това е качество, което е твърде дефицитно в естеството на нас хората. То се среща твърде рядко или твърде повърхностно в характера на естествения човек. Ако си припомним думите на Давид в Псалм 12: „Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; защото се губят верните измежду човешките синове” и пояснява: „Всеки говори лъжа на ближния си; с ласкателни думи говорят от двулично сърце”.

 

Какво означава да си верен?

Верността е едно качество, което е типично за личността на Бога. Съществителното ‘вярност’ за първи път се споменава в Библията в Битие 32:10, в молитвата на Яков преди срещата му с брат му Исав: „Не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които Си показал към слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мен са две дружини”. Прилагателното ‘верен’ пък за пръв път се среща по отношение на Мойсей в Числа 12:7: „Но слугата Ми Мойсей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом”. Еврейската дума ‘аман’ се отнася за човек, на когото можем да имаме доверие. Оттук можем да извадим заключението, че верността е такова качество на характера и човешката личност, въз основа на което другите могат да му имат доверие. Като казвам ‘другите’, имам предвид както хората, така и лично Бог. В Новия завет се използва думата ‘пистис’, която в дадени моменти се превежда като вяра, а в други – като вярност, в зависимост от контекста. В разговорния гръцки език думата ‘пистис’ се отнася за човек, който е верен, който заслужава доверие. Това е качество на надеждния човек, на когото можем напълно да се доверим. Смисълът на това качество – вярност, може да се отнася до преданост по отношение на библейската истина, преданост към Христос, благонадеждност или лоялност към другите хора и т.н. Отнася се и за човек, на когото може да се разчита и който ще спази обещанията си.

 

Какво означава да си верен в отношенията си с Бога? Какво се очаква от християнина, за да бъде наречен накрая добър и верен слуга?

На първо място верността се изразява в нашето следване на Исус Христос, в нашето следване на Бога. Ние сме призовани от Исус Христос, ако искаме да дойдем при Него, да се отречем от себе си, да вдигнем кръста си и да Го последваме. Верността ни се изразява в това, да следваме Христос, независимо от това какво ще ни струва. Качеството вярност се изразява и в нашите взаимоотношения с хората. Изразява се като лоялност, почтеност, като пълен синхрон между това, което християнинът вярва, говори и върши. Много добре знаем, че семейството се крепи на верността между съпрузите. Всяко приятелство се крепи на верността и лоялността на приятелите един към друг. По същия начин в християнската общност, в църквата верността е качество, което я крепи. Верността се изразява и в нашето служене на Бога. Даже нещо повече – качеството, което Бог очаква да види, за да му служим, е верността. Типичен пример е ап. Павел, който казва: „Благодаря на Христос Исус, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме сметна за верен и ме постави на службата” (­ Тимотей 1:12). Нека си припомним, че ап. Павел е повярвал в Христос по пътя за Дамаск. Тогава все още той е бил Савел, а не ап. Павел, но след като проглежда и бива изпълнен със Святия Дух, веднага започва да проповядва в синагогата в Дамаск. Много години по-късно Варнава го кани като помощник пастир, ако мога да използвам този съвременен израз, на църквата в Антиохия. След това той израства в числото на учителите и пророците в тази църква и чак след това идва неговото първо признание за първото мисионерско пътуване заедно с Варнава. Така той навлиза в апостолскота служение. На всеки етап от своето израстване той показва вярност и затова Бог му възлага нови и нови отговорности и увеличава призива му.

 

Защо е трудно човек да е верен? Какви са причините?

Нашето човешко естество не притежава това качество така, както е присъщо за Бога. За нас е трудно, защото има доста голяма доза себелюбие. Себелюбието и егоцентризмът са едни от основните качества на естествения човек. Човек да бъде верен, лоялен, почтен, думите му и делата му да съвпадат – всичко това влиза в конфликт с тази егоистична природа, която ние по естество носим. Като казвам „егоистична природа”, веднага ще прибавя и греховна природа. От тази гледна точка човек без помощта на Бога, без трансформиращото действие на Святия Дух много трудно би могъл да изгради това качество – вярност. Ап. Павел пише: „… ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново”. От този момент нататък ние знаем, че Святият Дух започва една системна работа в човека. По тази причина Святият Дух е изпратен до нас и обитава в нас, за да изгражда в нас характера и качествата, които са типични за Бога. Едно от тези качества е верността. Действието на Святия Дух в нася хората, при което се изгражда плодът на Духа, не е нещо, което се постига само с една молитва, не става за един ден – това е нещо, което изисква дълго време. Това е време, в което Святият дух работи в нас, в което ние срещаме различни предизвикателства, време, в което се изгражда нашият характер, и това понякога може да е твърде болезнен процес за нас. С помощта на Святия Дух, който живее в нас все пак, този плод се изгражда и така ние сме в процес на непрекъснато израстване и приближаване към образа на Господ Исус Христос.

 

Неведнъж казахте, че верността е част от характера на Бога, но защо Той толкова държи на човека, че Той остава верен въпреки всичко?

Това е вече въпрос на Неговата любов, защото, въпреки че хората не можем да бъдем достатъчно верни като Бог, Той остава верен към всички хора. Той е верен в любовта Си, в милостта Си, верен в Своето посвещение към нас не само да ни прости греховете, но и да ни изгражда и освещава, като ни помага да побеждаваме греховността в нашата човешка природа. Част от този процес на освещението е изграждането и изработването на този характер – верността.

 

Следва продължение

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg