Събота, 25.05.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка." 1 Коринтяни 13:1

OnLine
RSS Facebook Twitter

„А плодът на Духа е: вярност...“ (2)

Main Pic
Публикувана: 25.07.2012
Автор: ЕВ
Прочетена: 2024
Коментари: 0

Втора част

 

Интервю на Даниела Петкова с п-р Иван Врачев – председател на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България

Какво може да ни кажете за завета на Бог с хората и този елемент на вярност?

Заветът е едно двустранно съглашение, въпреки че в заветните отношения между Бог и нас, хората, Бог е инициаторът и Бог поема голямата тежест от завета. Все пак Той винаги остава верен в това, с което се е обвързал. Говоря както за Стария завет, сключен чрез Авраам и Мойсей, така и за Новия завет, който е сключен с Исус Христос, в който и ние сме съучастници. Бог винаги е верен и Той очаква да изработим това качество, за да можем и ние да бъдем верни в тази част от заветните отношения, които са наша отговорност. Това е ангажиментът ни да Го следваме, да носим кръста си, като Го следваме, да Му служим, като носим Неговата светлина, като бъдем Негови свидетели, като служим за благословение на цялото Тяло Христово и на Главата Христос. Тук има нещо невероятно, което е израз на Божията благодат към нас. Бог очаква вярност от нас, но знае, че ние не можем да бъдем достатъчно верни, затова Бог е вложил Святия Дух в нас.

 

Има ли разлика в изискванията на Бог към човека в Стария и в Новия завет?

Има разлика. В Новия завет изискванията за святост и посвещение са по-високи, отколкото изискванията в Стария завет. В същото време обаче мярката на Божията благодат към нас в Новия завет е много по-голяма, отколкото в Стария завет. Точно във времето на Стария завет Бог е дал тези обещания – че ще отнеме каменното сърце от нас и ще ни даде ново сърце. Друго обещание е, че ще запише законите Си върху сърцата ни, ще ги запечата в умовете ни и ще вложи Духа Си в нас. Точно това се изпълнява за нас, вярващите от Новия завет – преживяваме Божията прошка, когато се покаем и повярваме в Христос и Святият Дух заживява в нас. Една от съществените разлики е, че Святият Дух е в нас, за да изгражда плода на Духа. Святият Дух ни прави способни да живеем според изискванията на Бога. Мисията на Святия Дух е да ни издигне над нашата човешка ограниченост и над нашата човешка посредственост.

 

Можете ли да дадете пример от Библията за човек, който е бил изключително верен?

Най-великият пример е Исус Христос. Той е бил верен и е изпълнил докрай волята на Бог-Отец. Самият Той казва: „слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил” (Йоан 6:38). Той е наречен в книгата Откровение „верен и истинен” и ние виждаме неговата вярност във всеки един елемент от неговото публично служение. От една страна, Христос е останал верен, макар да е бил изкушаван във всичко, но пак е останал без грях, а от друга страна – той е извършил изцяло волята на Бога, като е проповядвал благовестието на Царството, като е изцелявал болните, освобождавал, възкресявал, като е вършел делата, за които Отец го е изпратил, и най-накрая верността му си проличава в жертвата му на кръста. Той доброволно приема да изпие до дъно тази чаша, за която се моли в Гетсимания. Неговата вярност си проличава, когато душата Му е била огорчена до смърт, когато потта Му става на големи капки кръв, когато е бичуван, бит, оплюван, унижаван и когато виси на кръста. Самият Той е имал възможност да извика 12 легиона ангели, но не го прави. Той е верен докрай да извърши волята на Бог за изкуплението на човечеството. Неговата вярност струва много.

 

Каква ще е наградата за верните? Какво казва Библията по този въпрос?

Има една притча за талантите, в която виждаме, че всеки един християнин е получил някаква мярка на Божията благодат. Използвам терминологията от І Петрово 4 – ние сме настойници на тази благодат, на нас са ни дадени някакви таланти и един ден ние ще отговаряме пред нашия Господар за това, как сме използвали тези таланти. В тази притча за талантите ние виждаме, че слугите се явяват пред господаря с това, което са припечелили. Двама от тях са удвоили капитала, който им е бил поверен, и те са получили следната оценка: „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя” (Матей 25:21). Този слуга обаче, който е върнал талантите и не е припечелил нищо с тях, защото ги е заровил, за да не се загубят, той е чул думите: „Лукави и лениви слуго” (Матей 25:26). Нашето призвание е да служим на Господа и мярката на Божията благодат, която Бог излива в живота ни, да може да бъде използвана за благословение и на други. Един ден всеки един от нас ще застане пред Христовото съдилище и тогава ние ще получим нашите оценки. Аз вярвам, че това, което вършим тук, на Земята, и мотивите, с които служим на Бога, са изключително важни и в онзи ден, когато ще застанем пред Христовото съдилище, ние ще бъдем оценени точно от тази позиция. Моята молитва е един ден да чуем тези думи: „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя”.

Верността е един от елементите на плода на Духа. Искам да подчертая, че става въпрос за плода на Духа, а не за дарбите на Духа. Дарбите на Духа се дават даром, а плодът на Духа и всяко отделно качество, в това число и верността, не е нещо, което се дава даром от Бога с една молитва за една нощ или за кратък период от време. Това е качество, което се изгражда с години, в продължение на много предизвикателства, борби, изпити. То е резултат на Божия живот в нас и аз се моля както за себе се, така и за всички читатели плодът на Духа да се изгражда в нас, да разцъфва и да става все по-явен и по-видим в нашия характер. По този начин характерът на Христос се изобразява в нас и когато имаме плода на Духа, хората поглеждат към нас и могат да видят Христос.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg