Понеделник, 23.09.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление" Притчи 24:6

OnLine
RSS Facebook Twitter

„А плодът на Духа е: себеобуздание...” (2)

Main Pic
Публикувана: 03.08.2012
Автор:
Прочетена: 2151
Коментари: 0

Втора част

 

Интервю на Даниела Петкова с п-р Георги Гърдев от Евангелската баптистка църква, Казанлък

Какво е общото между християнския характер и Христовия характер?

От корена на самата дума става ясно. Ако нямаме Христов характер, със сигурност ще е някакъв друг характер, но ако е друг, тогава той не е истински.

 

Говорейки за себеобузданието, какъв е примерът на Исус Христос?

Първото нещо е, че Христо е без грях. Това е една от чертите на себеобузданието, характерна за човек, който напълно се самоконтролира. За съжаление такъв човек няма. Докато сме на тази Земя, ще бъдем като Павел – ще имаме желание да вършим правилното, но няма да имаме силата да го правим. Затова имаме нужда от постоянно освещаване, докато дойде Христос. Той ни е поставил еталона на себеобузданието. Когато е на кръста, Той казва, че може да поиска от Отец да изпрати легиони от ангели, за да го спасят, но не го прави. Именно в това се изразява самоконтролът на Христос. Целта на Христовото себеобуздание е доброто на другите.

 

Вече споменахте как се постига себеобузданието, но имаме ли примери в Библията за герои на вярата, които са успявали да се самоконтролират и в резултат на това да спечелят важни битки в живота си?

Има много истории, но една от най-интересните и трагичните е историята със Самсон. В началото виждаме, че Самсон не може да се самообуздава. Той може да победи лъв, но не може да победи собствените си чувства. Накрая, когато осъзнава, че всичко, което има, е от Господа, само тогава може да се обуздае, като изчаква да му порасне косата, за да изпълни за последен път Божията воля – да разруши храма на филистимците.

Една от най-големите победи на себеобузданието е да бъдем твърди във вярата. Споменатите в Библията герои на вярата, в Евреи 11, са много. Ако Авраам не е имал себеобуздание, нямало е как да бъде приятел на Господа. Погледнете случая с Исак. Авраам е можел да каже: „Господи, това си е мое благословение, как може така да ми го изискваш?” Но понеже той се себеобуздава, избира да се подчини на Бог. Оттам нататък виждаме благословенията в живота му.

 

Има ли някакво неправилно схващане в християните относно себеобузданието?

Християните дават всичко от себе си, полагат усилия, но се провалят. След това се разочароват и си мислят, че Бог не им е помогнал. Проблемът е, че те мислят, че себеобузданието изцяло зависи от човека. Божият план за себеобуздание е друг – чрез Неговата сила. Себеобузданието не е самоотричане. То е едновременно отричане от нещата, които ни пречат, и прилепване към Божите неща.

Например в Колосяни 2 ап. Павел пита хората, защо живеят с човешките ограничения от типа „Не пий това, не яж онова, не прави това”. Те се опитват чрез плътта да забраняват на плътта, за да променят плътта. Самоотричането няма да помогне.

 

Каква е връзката на себеобузданието с другите прояви на Духа?

Ако нямаш себеобуздание, няма да можеш да покажеш никоя проява на Святия Дух. На много места в Библията, в които се говори за характера на хората, които управляват църквата (дякони, епископи), едно от постоянните качества, които присъства, е именно себеобузданието. То рефлектира върху личния живот, върху семейния живот и върху мястото, където Бог те е поставил да служиш (църквата, бизнеса и т.н.). Ако го нямаш, ще бъде много трудно да показваш останалите плодове на Духа.

 

Какъв е съветът ви към християните за изграждането на характер, угоден на Бога?

Да четат Библията и да изучават личността на Исус Христос. Целта е да бъдем свети като Него. Той е най-големият пример за самообуздание. Затова на първо място трябва да изучим внимателно себеобузданието на Христос, а след това да го упражняваме с Негова помощ. Христо е лекарят, Който дава рецептите. Затова нека да отидем при Него!

По отношение на дарбите нека да не забравяме, че всичко е с една-единствена цел – за доброто на всички и за Божия слава. Ако упражняваме дарбите с цел да укорим или да унижим някого, това със сигурност не е от Господа.

Нашата радост като християни е плодът, който Бог е положил в нас, да расте и да се развива, за да радва и много други хора.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg