Сряда, 24.07.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." Галатяни 2:20

OnLine
RSS Facebook Twitter

Рождествена песен „Празнична нощ”

Main Pic
Публикувана: 26.12.2012
Автор: ЕВ
Прочетена: 2170
Коментари: 0

За наскоро излязлата песен „Празнична нощ”, за нейното послание и за музиката като начин за благовестиe, Даниела Петкова разговаря с Росица Ганева

 

Здравей, Роси! Искаме да ни разкажеш за новата ви песен „Празнична нощ”. Кой участва в създаването й?

Много се радвам, че имаме възможност да представим песента, която желаем да бъде част от празничното настроение на много хора. Благодаря на Бог, че Неговата ръка и грижа беше над нас по време на осъществяването на този проект. Всичко стана толкова леко, елегантно и спокойно, така както само Господ може да подрежда нещата. Когато Той отваря врати, никой не е в състояние да ги затвори. Имахме много трудности, но в крайна сметка проектът е готов.

Всичко ставаше стъпка по стъпка. Първо взехме решение как да звучи песента – инструментално, аранжиментът, какво ще изпея аз и какво – Момчил. Молехме се постоянно Бог да ни води и решихме, че инструментално в песента трябва да включим цигулка. Това е един инструмент, който докосва най-нежните струни на човешкото сърце. За това ни помогна един наш голям приятел – Емил Бошев, цигулар в „Софийски солисти” и квартет „Димов”. Неговото майсторство е уникално – талантът, начинът, по който докосва струните. Поканихме и Ирина, която да изсвири солото на електрическата китара. Нашата цел бе песента да бъде разнообразна като инструменти, като начин на изпълнение, за да има в нея по нещо за всекиго. Решихме в края на песента да включим и госпъл хор. Поканих моите добри приятели от хвалебния хор на църква „Блага вест”, както и група „Бонбон” – тези млади хора са известни с таланта който притежават с музиката, която правят, и с гласовете си. Те откликнаха на драго сърце и ни помогнаха в реализирането на песента. Не мога да пропусна да спомена и жената, която написа текста, защото нейната дарба и присъствие са много съществени и определящи за настроението на песента. Това е Йония Врачева. Събрахме се хора с един дух на единомислие, които обичат Бог и искат да дарят нещо на хората в навечерието на този чудесен празник. Мисля, че се получи прекрасно. И не на последно място – благодаря на човека, който направи аранжимента – Борис Чакъров. Той застана зад нашия проект и бе с нас от началото до края. Той реализира звукозаписната дейност в студио „Силвия мюзик”. Благодарим и за съветите на Петър, който е барабанист.

Колко време отне създаването на песента?

Много бързо и леко осъществихме всичко. Първото представяне на песента бе в началото на декември по БГ радио. Те много харесаха песента.

Радваме се, че повече хора ще могат да чуят за раждането на Христос. Виждаме как Бог ни употребява и дава възможност да говорим за Сина Му в друга форма – не с говорене, а с пеене.

Разкажи ни как се прави една такава песен. Първата стъпка е идеята. Как решихте песента да е рождествена?

С Момчи, след като четири години заедно пеем в хвалението, разбрахме, че сме в един дух. Гласовете ни се допълват и имаме еднакви виждания относно музикалните интерпретации на една песен. Учихме се един от друг и продължаваме да го правим. От дълго време искаме да създадем нещо, което да се разпростре извън рамките на църковното хваление, да полети към повече сърца. Желаем песента да достигне и до хора, които не познават Христос. Аз ще бъда много щастлива, ако с тази песен накараме хората да се замислят кой е Божият Син, защо Бог-Отец Го изпрати на Земята и каква е ролята на кръста. Това е един начин хората да се опомнят. Това бе и причината да решим да направим именно рождествена песен. Използвахме интереса по празниците към тази тема. В началото ни се струваше невъзможно. Благодарим на хората, които участваха безвъзмездно в осъществяването на проекта. Но имаше много неща, които трябваше да се заплатят. Момчи се беше обезсърчил, че няма да намерим нужните средства. Но въпреки това се доверихме на Бог и се молехме да бъде Неговата воля. Отговорът не закъсня – Бог вложи в сърцата на хората да ни помогнат и те даваха.

Каква бе мотивацията им?

Мотивацията им бе да благословят нещо, което е за Царството. За тази песен дадоха пари и невярващи, което бе наистина удивително. В основата на християнската вяра е любовта и милосърдието и ние видяхме това. След като имахме идеята и парите, се захванахме със създаването на мелодията.

Преди няколко седмици участвахме в един международен фестивал за поп и рок музика в Петрич. Видяхме как песента ни „Спри до мен” докосваше сърца, разплакваше хората, целият площад ни аплодираше. С Момчи решихме, че това не трябва да спира дотук и успехът, който Бог ни дава, трябва да мине на друго ниво – на ниво благовестие, да говорим за Него в музикална форма. Така се роди и идеята. Започнахме да се молим. Помолихме Йони да ни помогне с написването на текста и тя се съгласи. Момчи ми се обади на следващия ден и ми каза, че докато е пътувал в колата, чул Божия глас, който го е насърчил да се прибере и да започне да пише музиката. Заедно уточнихме само моста – две музикални фрази. Оттам Бог започна да ни дава идеите – къде да е бавно, къде да звучи цигулката, как да се включи хорът накрая. За мен процесът бе като галоп на един прекрасен кон – красиво и елегантно. Така песента бе създадена в рамките на 10 дни. Момчи ме погледна с широко отворени очи и каза: „Стана!” Не ни оставаше нищо друго, освен да застанем пред Бог с искрени и благодарни сърца.

След като песента вече е факт, каква е следващата стъпка? Какво ще се случва оттук нататък? Разпространението?

Разпространението е изключително важно! Отново подходихме с молитва. През изминалия ден с Момчи се молихме песента да залее музикалния ефир и повече хора да чуят за раждането на Божия Син. Заехме се с електронното й разпространение по всички радиостанции. Няколко часа след молитвата от БТВ радио ми се обадиха да ми кажат, че са получили песента и тя е прекрасна. Поискаха нашето позволение да я изпратят в Торонто, за да бъде чута от живеещите българите там. Това не е ли прекрасно? Благодарни сме на Бог, че Той ни употребява чрез това, което правим най-добре – да пеем за Него, да възхваляваме името Му и това да бъде чуто от хората в света.

Бог е бил с вас и в началото, и в края. Сега очаквате и плодовете от този труд. Кое е посланието на песента, което искате да оставите в хората?

Най-важно е за нас да кажем на хората, че ако Бог е откъм нас, нищо не може да бъде против нас. Бог изпрати Единородния Си Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Исус Христос не е легенда, не е мит, Той е пътят, истината и животът. Той дойде, за да ни примири с Бог и да ни възстанови връзката с Твореца, която бяхме загубили. Нашето послание е за любов, доброта и милосърдие.

Роси, като човек, който се занимава с изкуство, сподели с нас за неговата сила като начин за благовестие.

Музиката е част от Божия начин да бъдат докоснати сърца. Когато е използвана по правилния начин, битката е в Божите ръце. Ние просто Му се доверяваме и правим това, което се изисква от нас. Музиката е прекрасно средство. Чрез нея Бог съкрушава сърца, освобождава, може да накара човек да полети на крилата на Духа. Не трябва да я губим, трябва да я използваме, доколкото Бог ни дава сили и глас.

Преди две години, когато бе Световният молитвен ден в НДК, бяхме сборна формация хваление. Тогава не можах да спя 48 часа и мислех, че няма да се справя. Молех се Бог да ме подкрепи, църквата се застъпи за мен. Вечерта Бог ми даде глас, който аз не съм предполагала, че притежавам. В Словото се казва: „каквото око не е видяло и ухо не е чуло” – случи се нещо подобно. Гласът ми в онази вечер разтвори Небето. Пяла съм дълго време в света, било е моята професия години наред. Но усещането да пееш в прослава на Бог е абсолютно различно. Пеенето носи своите трудности – реализирането, записването, но пък благословението е много голямо и вече го усещаме. Момчи се радва най-много. Чрез проектите, които осъществихме, той усети в много по-голяма степен любовта на Бог, както и аз, разбира се.

Какво ви предстои през следващата година?

Не искаме да спираме дотук, искаме да продължим това, което сме започнали – да говорим за Бог в музикална форма. Смятаме, че музиката е много докосваща и може да достигне до по-голяма част от хората. Имаме планове и се молим Бог да ги благослови – да продължи да Го хвалим и пеем за Него. Искаме да работим целогодишно, защото Господ не се вмества в рамките на определен период, Той е началото и краят.

Роси, в края на нашия разговор какво ще пожелаеш за празника Рождество на нашите читатели?

Пожелавам да бъде празник в душите им винаги – това е и част от текста на песента. Нека винаги да се обичаме, да обичаме хората повече от себе си – така както е казал нашия Господ Исус Христос.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg