Петък, 22.11.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир." Псалм 29:11

OnLine
RSS Facebook Twitter

За Джон Роналд Руел Толкин (2)

Main Pic
Публикувана: 15.01.2013
Автор:
Прочетена: 1824
Коментари: 0

Интервю на Габриела Николова с филолога Андрей Неделчев за творчеството и вярата на Джон Роналд Руел Толкин

Втора част

След първото си издание „Хобит“ жъне голям успех, дори самите издатели поръчват продължение. Но когато излиза „Властелинът на пръстените“, мненията се разделят на две в Англия, а в САЩ той се превръща във втора Библия и много от имената стават нарицателни. В България по това време, а и по-късно нищо не се знае за Толкин. Как можем да си обясним това?

Подозирам, че се дължи на режима в България. Литературата, която се е издавала първите години на комунистическия режим, е строго пропагандна. Комунистите са предпочитали реализма като стил. Така че не е изненада, че Луис и Толкин не са били известни в България все още. Мисля, че има едно издание на „Хобит“ през 80-те години. Но е факт, че мненията относно книгите са смесени и до ден днешен. Четох биография на Толкин от автор католик, който пише, че през 97-а година се провежда проучване в една от големите книжарници в Англия: „Кой е най-великият английски роман на ХХ век?“ И „Властелинът на пръстените“ бие без конкуренция. Следва бум на рецензии и мнения сред литературните критици, че това е срам за английската култура, защото един фентъзи роман измества класици като Дикенс. Авторът на биографията се опитва да покаже, че критиците не разбират Толкин, че в романът има нещо дълбоко заинтригуващо в големия мит, който обяснява и нашето битие. Вглеждайки се реално в подробностите от действителността, ти губиш представата за цялата картина. Една от загубите на съвременния човек е, че днес нямаме големи истории, които да обясняват всичко. И „Властелинът“ ни дава това усещане – хората, които са запленени от романа, са запленени и от идеята да имаш голяма картина за света, където намираш посока, цел.

 

Само с това ли можем да обясним огромната популярност на Толкин? С какво е уникален той?

При него митът е доведен до последната подробност – от създаването на езици, на които говорят съществата до описанието на географията и историята. Човек, като чете повечето митове, вижда общата картина, но липсват подробностите, много неща остават необяснени и това поражда неудовлетворение. При Толкин подробностите са обяснени. Четейки, ти очакваш той да спре, но той продължава развитието на историята, описанието на детайлите. Това е причината за любовта на хората към неговото фентъзи.

 

Чух много различни мнения на хора, които са почитатели на Толкин. Много от тях казват, че книгите са ги променили, направили са ги по-добри, накарали са ги да мечтаят повече, да повярват в себе си. На вас какво ви дават книгите?

Аз неизбежно ги свързах с християнската си вяра. Спомням си, че прочетох „Властелинът на пръстените“ преди „Хобит“. Бях дете, не бях чувал за Толкин, нямах представа, че е християнин. Това, което първо усетих, бе невероятна свобода и простор, които романът ми даваше. Сякаш до този момент светът, в който живеех, беше тесен, банален, прагматичен, малък свят. Огромният свят на романа разшири кръгозора ми за действителността. След това, четейки Луис и други автори, си дадох сметка, че действителността е това, което Толкин описва, но ние през повечето време сме си затворили очите за нея. Толкин определено ми помогна да чета Библията по нов начин. След прочитането на „Силмарилион“ Битие вече никога не ми е звучало по същия начин. Спрях да смятам, че казаното е всичко, което се е случило. Библейският разказ ни разкрива само ключови моменти. Ако бе написан от човек като Толкин, би ни разказал много повече, което е там, но е останало неизказано. Идеята му за мит също ми помага да чета Стария завет по нов начин.

 

Споделихте, че сега четете „Хобит“ със своя шестгодишен син. Как едно дете на тази възраст възприема света на романа?

Смятах, че „Хобит” ще му е по-близък. За дете, което е свикнало до този момент с повече случки в повествованието, описанията са му трудни за възприемане и са леко отегчителни. Изненадвам се, че той иска да продължим да четем. Запленен е от Дракона. Не сме стигнали дотам, но постоянно отваряме илюстрованото издание и разглеждаме картините. Впечатляват го тези различни герои и същества, които не познава. Посвоему в него се случва нещо, което аз изпитвах, когато четох „Властелинът“ – откриваш богатството на света. Свят, с който не се сблъскваш във всекидневието си.

 

Благодарим ви за този разговор! Бих завършила с последните думи на Арагорн от „Властелинът на пръстените“: „Не сме приковани навеки към кръговете на този свят, а отвъд тях има нещо повече от спомена“.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg