Девет характеристики на щастливата църква

„В продължение на почти 20 години съм служил като консултант в църкви в САЩ и Канада. Работейки с всички тях, успях да откроя няколко модела на развитие. Един от тях е пряко свързан със състоянието на щастие на църквата. Наскоро прегледах архива със 17-те най-щастливи църкви, където бях консултант. В резултат идентифицирах 9 общи характеристики на тези общности”, заяви Том Райнер пред кореспондент на Christian Post.

1. Пасторът е силен лидер, но не е авторитарен. Той може да поддържа яснотата на видението си, без да налага волята си във всяко решение.

2. Пасторът редовно показва и потвърждава любовта си към общността. И на думи, и на дело пасторът ясно показва, че обича членовете на църквата. Той ги обича, независимо от отношението им към него, въпреки че по-голямата част от църквата също дълбоко обича своя пастор.

3. Пасторът редовно показва и потвърждава любовта си към хората в района, където се намира църквата. Въпреки че не е вездесъщ, пасторът участва в много дела на общината. Той наистина обича ближния си и счита своя район за свое мисионерско поле.

4. Служителите се отнасят добре един към друг и работят добре заедно в екип. Ако има напрежение между тях, е невъзможно то да бъде скрито от общността. Но ако служителите са обединени и приятелски се шегуват един с друг, сред членовете на църквата цари радост и единство.

5. Голям процент от членовете на църквата участват в служението. Когато служат, те са изпълнени с чувство на радост и удовлетворение. В такъв случай те нямат излишно време за спорове.

6. Деловите срещи са кратки и приятелски. Те рядко преминават в оплаквания и борби. Напротив, повечето от членовете са твърде заети, за да оказват отрицателно въздействие върху служението.

7. Голям процент от членовете на църквата участват в малки групи или в неделното училище. Общността расте чрез малките групи. Настоящите членове на общността потвърждават тенденцията, а именно – те стават все по-щастливи хора.

8. В една щастлива църква пасторът винаги отделя необходимото време за Словото. Повечето пастори лесно жертват времето си за изучаване на Словото заради тиранията на спешните задачи. Те са разстроени, защото не разполагат с достатъчно време, за да се подготвят добре за проповедта. Членовете на църквата също са разстроени, защото не чувстват, че пасторът ги храни. 

9. Около пастора има официална или неофициална група от вярващи, които явно обичат своя духовен лидер. Те го насърчават в работата му и той е отговорен за тях. Отношенията между групата и пастора са честни, прозрачни и преди всичко здрави.