Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Томас Ширмахер*: „Оставката на папата не е толкова голяма изненада”

Main Pic
Публикувана: 06.03.2013
Автор:
Прочетена: 2496
Коментари: 0

Д-р Ширмахер, неотдавна се срещнахте с папа Бенедикт XVI. Наистина ли е толкова слаб?

По време на триседмичното заседание на Светия престол в Рим през октомври м.г. стана ясно на всички, че папата е физически изтощен до такава степен, че някой ден трябва да се откаже или да ограничи своите изказвания, въпреки че се чувства добре интелектуално.

 

Изненада ли бе за вас оттеглянето му?

Разбира се, никой не знаеше точната дата, но още през 2010 г. в свое интервю той подчерта, че когато папата физически или психически вече не е в състояние да ръководи църквата, той има правото, „разбира се, при наличието на определени обстоятелства” да се оттегли.

 

През 2002 г. публикувахте на немски език книга, озаглавена „Папата и страданието: защо папата не може да подава оставка”, която през 2005 г. излезе със заглавие „Папа Йоан-Павел II и страданието: защо папата не може да подава оставка”. Какво отличава папа Бенедикт XVI от неговия предшественик?

Папа Бенедикт XVI определено не възприемаше своята длъжност като толкова тайнствена и свещена, за разлика от своя предшественик, който разглеждаше личното си страдание като продължение на Христовите страдания. През последните месеци стана очевидно, че Бенедикт XVI все повече губи контрол над неправителствения сектор на Ватикана. Духовният аспект на неговата служба като глава на Католическата църква и като богослов винаги е бил по-приоритетен за него от политическия аспект – като глава на Светия престол. Затова неслучайно се забелязва отслабване на политическото значение и политическата дейност на Ватикана. Дори в прощалното си писмо той призова Римокатолическата църква да разхлаби връзките си със света. Това напълно съответства на начина, по който Бенедикт XVI стана папа, както и на неговото разбиране за папската служба – като позволяваща му да се оттегли от престола, ако вече не може да гарантира неговото управление.

 

Не е смятал длъжността си за толкова свещена?

Да. Веднъж той каза на кардиналите си, че папата греши през по-голямата част от времето. В повечето си литургии и послания, дори и в краткото си изявление по повод своята оставка, той деликатно е намеквал, че прави грешки, че иска прошка от Бога и църквата и че единственото, на което се надява, е, че Бог ще го предпазва от погрешни решения. Случаят с папа Йоан-Павел II е различен. В допълнение могат да се споменат и многократните твърдения на Бенедикт XVI, че не той, а Исус е глава на църквата. Папата предприе много необичайни стъпки в подкрепа на това. Така например неговата книга в три тома, посветена на Исус, е написана изрично в качеството му на частно лице, на обикновен човек, който прави грешки и с когото всеки може свободно да общува по електронната поща. Нито един негов предшественик не е правил подобно нещо – всички папски трудове, публикувани в миналото, винаги са имали статут единствено на официални писания. В рамките на годишните си срещи със свои бивши студенти той не е нищо повече от професор, водещ дискусиите, и беше единственият, който доброволно канеше протестантски професори да се включат в тези събирания. Бенедикт XVI рязко се разграничаваше от символите на обществения статус, които използваха неговите предшественици – преди всичко тези с политически характер, като покривалата за глава например, символизиращи политическата власт. С други думи, за разлика от предшествениците си папа Бенедикт XVI никога не се отказа напълно от индивидуалната си същност като Йозеф Ратцингер, затова е напълно логично, че може да се оттегли от участие в обществения живот, връщайки се отново към статута си на частно лице.

 

Какво е мнението ви за това решение като протестант?

Да ръководиш 1,2 млрд. души, да управляваш огромно имущество и постоянно да присъстваш в медиите, едва ли е постижимо дори за хора, които са физически здрави... Оставката на Бенедикт XVI демистифицира папската длъжност и я доближава до хората. Предполага се, че това няма да бъде последната оставка поради причини, свързани с възрастта, а скоро дори е редно да се превърне в правило.

 

От евангелска гледна точка кои негови публикации бихте определили като най-значими?

На първо място бих искал да спомена трите тома за Исус. Не само защото папата се бори за признаване на историческата достоверност на Евангелията, но преди всичко заради неговата аргументация. Той искаше да стане ясно, че Исус е епицентърът на християнската вяра, и подчертаваше това на заседанията на Светия престол, напомняйки, че християнската вяра е лична връзка с Исус. Той постоянно изтъква, че бъдещето принадлежи на „християнството на вземане на решения” въз основа на лично решение и връзка с Исус, а не на „християнството на традиционната или културната принадлежност”. Паралелно с това бих искал да спомена първата му енциклика – „Бог е любов” (Deus caritas est), която поставя в центъра факта, че любовта е централна характеристика на Бога в Библията – нещо, което, странно защо, но в продължение на стотици години е отсъствало от църковните изповеди. В центъра е едно ненасилствено християнство, което не принуждава никого и е насочено към грижа за слабите.

 

Не беше ли папата по-скоро консервативен хардлайнер?

Неговият консерватизъм се проявяваше много по-силно в областта на етичните въпроси, отколкото в сферата на догматичните. Откакто етичните въпроси попаднаха в дневния ред на светското общество и на либералните католици, на догматичната страна на нещата й се обръща по-малко внимание. В догматичен план той предизвика раздвижване и направи опит за сближаване и с други църкви, в т.ч. и с евангелските.

 

Най-успешната му инициатива от ваша гледна точка?

Затягането на църковния закон по отношение на сексуалната злоупотреба в резултат на неговото писмо до католиците в Ирландия от 19 март 2010 г.

 

Най-голямата му грешка, като оставим настрана богословските различия?

Папа Йоан-Павел II гледаше на прессекретаря си като на най-близък довереник, който го пазеше от прекомерното любопитство на света към него и който беше независим от апарата на Ватикана. Той го възприемаше също така като папски представител, способен да поддържа връзка с медиите. Бенедикт XVI никога не е имал такъв прессекретар като довереник и медиите, изглежда, се бяха превърнали в твърде голяма досада за него. Прессекретарят му всъщност можеше единствено да изпраща официални комюникета. По мое мнение, това допринесе за провала на много медийни кампании.

 

Ами папата и социалните медии?

Това е добър пример, който обяснява защо папата иска да повери службата си в ръцете на някого, по-млад от него. Трите тома на книгата за Исус са написани с молив! По принцип той много насърчаваше използването на Facebook, Twitter и други онлайн приложения, но в действителност не можеше да работи с таблет и беше ужасен от породените от това негативни реакции. Последователите в социалните медии обаче много лесно могат да разграничат посланията, написани лично, от тези, които са подготвени от професионалисти. Това е сферата, в която наследникът на папата със сигурност ще има страхотни възможности за изява.

 

* Д-р Томас Ширмахер е председател на Богословската комисия на Световния евангелски алианс и експерт по въпросите на Римокатолическата църква

 

Интервюто се публикува в „Евангелски вестник” със съкращения.

 

Източник: worldea.org

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg