Обръщение от пастор Любомир Шиваров*

Уважаеми дами и господа,

Поради големия интерес, провокиран от медиите за някакво действие, предприето от евангелските пастори във Варна, реших да се опитам да ви отговоря лично.

Няма да заставам зад псевдоним, няма да остана анонимен, ще се подпиша със собственото си и фамилно име, защото зная, че: „Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му” (Притчи 16:7).

Ясно съзнавам, че каквото и да напиша, винаги ще има хора, които ще приемат, други, които ще отхвърлят, и трети, които иронично ще се подиграят.

Осъзнавам ясно, че след открития си отговор е възможно все пак да има хора, които ще вземат от кутията на своята съвършеност, значимост и святост скалпела на съмнението и голословието, с който прецизно и внимателно ще направят дисекция на всяко изречение.

Досега не съм влизал в тези полемични полета, защото съм уважавал правото на мнение на всяка личност, а и не искам да заставам между имената на дълбоко уважавани от мен хора. В споровете и некоректния тон, който е в несъзвучие на моето възпитание и вяра, откривам липсата на Христова любов, която може да прозира дори и между хора, които не са на едно мнение. Продължавам да вярвам, че в чистата и свята църква, за която всички мечтаем, има място за тези, които са решили, „доколкото зависи от тях, да живеят в мир с всички човеци”.

Дами и господа, много трезво анализираме политическите процеси в България. Виждаме кои са силните на деня, следим отблизо какво става в града ни, виждаме политическите манипулации и игри, които се случват. Местните политици ни разпознават като духовен фактор и търсят от нас съвет и благословение. Само преди няколко дни г-н Портних – председателят на ГЕРБ – Варна, дойде при нас и ние се молихме за него, благословихме го с Библия и му казахме, че политиката и земният живот са временни, а безсмъртната му душа е вечна. Това направи и водачът на СДС г-н Недков, както и много други политици, които в момента са общински съветници. Бог издига авторитета на протестантската общност в града ни, защото те видяха нашето единство като пастори и църкви. Всичките деноминации – методисти, баптисти, петдесятни, „Сион”, ОБЦ и ББЦ, сме като един отбор. Заедно в молитва, заедно в служение, заедно за града ни! Всеки вторник ние се изпреварваме да си отдаваме един на друг почит, считайки другия по-горен от себе си. Никога не сме спорили за маловажни неща, като сме се старали всичко между нас да става с любов, акцентирайки върху молитвата и Словото.

Сега няколко думи за жалбата. Ние знаем, че времето на г-н Йорданов изтече. Корумпиран ли е, мафиот ли е – тълпата да го нарича какъвто иска. Ние знаем, че в историята на Варна ще бъде отразено, че 14 години, тя е управлявана от този човек. Добър или лош, неговото име ще остане. Времето работи в полза на истината. Ние не сме призовани за съдии, още повече че само фактите и съдът имат право да говорят. Като Божи хора винаги сме се отнасяли с респект към институцията на кметския пост и който и да застане на тази позиция, ние имаме призива от Бога да се молим за нашите управници. Защото всяка власт е от Бога и задачата ни е да ги издигаме в молитвите си. Без значение за какви ни мислите, ние ще продължим да правим това и занапред. Благодарим на Бога, че имахме възможност да му споделим за Христос, да му го представим като Негов Спасител, и вярваме, че Бог може да работи и в неговия живот. Христос умря и за такива като г-н Йорданов. Ако държиш камъка на възмездието, остави го. Спомни си с колко несъвършенства и грехове Исус ни възлюби и прие.

Свикнахме да виждаме политически хамелеони, които преминават от партия в партия, тичат след силни и богати хора, гледат все да са сред печелившите. Но как си се чувствал, когато си претърпявал поражение, когато си падал, бил ли си изоставен от приятелите си? Когато човек сгреши, всички гледат грешката му и забравят всичко, което той е направил за тях. Ние не искаме да сме от тези, които забравят. Предателството е явление, което масово се наблюдава в нацията ни, а вече и в църквите ни. Моралът и християнската ценностна система липсват в бездуховния свят на българския християнин. Затова в нашето действие ние носим послание, че във всеки човек има нещо добро. И ние ще се отнасяме добронамерено като синове на светлината, молейки се за безсмъртните им души. Жалбата не е за защита или връщане на г-н Йорданов. Ако някой е направил по-интригуващо заглавие, спекулирайки с думи и фрази, то това е за повишаване на тиража.

„Протестантската общност ” във Варна, представлявана от нас, пасторите, по никакъв начин не е заставала, за да подкрепя или връща г-н Йорданов.

Нашата жалба е поради съществени процесуални нарушения, на разпоредби от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) – чл. 42, ал. 2, свързана със процедурата на оставката.

„Църквата е стълб и подпорка на истината”. Ние си казахме: ако с кмета постъпват така, какво остава с обикновения гражданин. Затова пуснахме жалба до Административния съд чрез Общинската избирателна комисия. Освен това считаме, че вотът на хиляди варненци е подменен и не е зачетена избирателната воля на гражданите по време на изборите за местна власт.

От светкавичните действия на Административния съд подразбираме и за политическия сценарий, и за главните действащи лица в предизборната надпревара. Ако в други ситуации Административният съд взима решения едва в края на 14-дневния срок, защо ли сега за часове взе решението да прекрати жалбите? Защото истината не е в интерес на заинтересованите.

Относно новоизбрания временен кмет: ние преди дни бяхме лично поканени от д-р Бозов в общината. Имахме разговори като членове на Обществения съвет, поставихме съвместни бъдещи цели. Така че неговият избор беше предизвестен и беше въпрос само на време.

Не се притеснявайте! Съвсем адекватно се чувстваме в нашите териториални води, познавайки много добре политическата обстановка както в града, така и в страната ни. Засега намираме добър тон на взаимоотношение с общинската администрация и представители от политическите партии.

Ясно и открито изразихме, че заставаме и подкрепяме протестните действия на онези неподкупни граждани, които изразиха своето недоволство към монополите. Ние също като граждани плащаме данъци, такси, сметки и носим раните от енергийната мафия, превърнала се в политическа хранилка.

 Вярвам, че разумните християни от нашите църкви са ни разпознали като духовни хора, каквито сме, затова продължаваме да служим в духа на Божието единство, като побеждаваме злото чрез доброто. Като човеци в нашето лично общение с Бога поставяме себе си пред Него като жертва жива, свята и благоугодна на Бога.

Ние също намираме сила от любовта Му да заставаме пред Него с разкаяни сърца за нашите грешки и слабости, като „престъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно.”

Скъпи християни и приятели, израснах във време, когато атеистичният режим беше суров и строг. Тогава разпознавахме врага в лицето на милиционера или тайния агент, който ни притесняваше. Изключван съм от комсомола, разжалван във флота, осъждан съм, лежал съм в арести, дисцип, затвори, ТПО. Три месеца и 17 дни съм бил в единична килия без осветление, тоалет, баня, с гноясало лице. Преследван съм като войник, като студент, като учител, по-късно изпратен на 2 месеца строг поправителен труд, и тогава винаги врагът беше външен. Той мразеше живите, действени и перспективни християни. Сега дяволът разбива църквата отвътре, противопоставя вярващи хора едни против други, превръща диалога в спор, спора – в омраза, опитва се да ни вкарва в ролята на съдии и екзекутори. Предприемаме обвинения против виновни и невинни, против братята и сестрите ни. Притчи 29:11 казва: „Безумният излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява”. И в Притчи 11:13: „Одумникът обикаля и открива тайните, а верният духом потайва работата”.

Моля ви от Христова страна – проверете сърцата си! Нека всяка гордост, арогантност бъдат заменени със смирение. Нека думите в устата ни и мислите в сърцето ни бъдат угодни на Господа! (Псалом 19:14) Този интернетен език, който мнозина християни използват, няма нищо общо с библейския. Днес всеки чака покаянието на другите, виждаме вината на другите. Опитваме се да осъждаме и контролираме живота на другите. Години наред се бием в гърдите и викаме: „О, добре че не съм като тоя”. Мислим си, че сме по-добри ли? На някои им излязоха мазоли на ръцете да стискат камъка и да викат: „Смърт!”

Исус днес не пише на пясъка, а на сърцата ни и сигурно иска безмълвно да ни каже, както тогава: „За какви се мислите? За по-свети от Мен ли? Вие съдите, разделяте, събаряте. Вие нямате нужда от Моята праведност и смърт. Пътищата ви са угодни във вашите очи, но не и в Моите, защото, ако нямате любов помежду си, нищо не сте!”

Вместо да водим безпредметни битки с думи и да радваме дявола с тези „духовни игрички”, нека застанем в навечерието на великото Му Възкресение и да Го помолим да възкреси желанието за простителност във всекиго от нас, за да може заедно да кажем: „Прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници!” (Матея 6:12)

Благодат и мир върху всички!

Пастор Любомир Шиваров

ХЦ „Сион” – Варна

*Обръщението е публикувано със съкращения