Четвъртък, 26.04.2018

Вестник Евангелски

Стих на деня"Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост!" Числа 6:25

OnLine
RSS Facebook Twitter

Величието на Христовата жертва

Main Pic
Публикувана: 20.05.2013
Автор: Венцислав Бонев
Прочетена: 2250
Коментари: 0

В продължение на вече 20 века Христовата изкупителна жертва влияе най-силно върху историята на човечеството. Вярата в нея е променила живота на милиарди хора. Но днес, както и през вековете, редица човеци не разбират нейното значение. Често водени от своето невежество, те задават следния въпрос: „Какво е направил Бог за мен, че да е нужно да вярвам в Него?”

Невъзможността на човекът да прозре величието на кръстната жертва го е отдалечило достатъчно от Бога. Изглежда, гордостта е навела главата на човека, но не в поклон пред Създателя, а в съзерцание и възвеличаване на собственото си Аз. Както голямата сламена шапка пази главата на човека от слънчеви лъчи, така и гордостта и невежеството са успели да скрият човешкия ум от Божията светлина, която е изразена в Библията. „Твоето слово е светилник на краката ми и виделина на пътеката ми“ (Пс. 119:105).

Защо жертвата на Христос е най-великият подвиг на Божията незаслужена любов? Какво величие се съдържа в нея?

„Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” ( II Кор. 5:21). „Чрез Своята смърт на кръста Христос позволява на грешника да замени греха си за Неговата праведност” (Е. У. Тоузър).

Величието се крие в истината, че Съвършеният, святият Божи Син, Който никога не е имал съприкосновение с греха, понесе греховете на цялото човечество. Той, Който е Бог, до такава степен се смири, че прие човешки образ и стана Богочовек (Фил. 2:8).

„Божият Син се отъждестви с греховете на хората. Той не се задоволи само с вземане върху Себе Си на нашето естество; Той взе греховете ни. Той не само беше направен плът в утробата на Мария; Той беше направен също и грях на голготския кръст“ (Джон Стот).

Какво е значението на Христова жертва за нас? Ние, хората, имаме уникалната привилегия да бъдем свободни от робството на собствените си грехове. Тази възможност човек не би имал, ако Христос не бе се пожертвал. От друга страна, вярата в Неговата свята жертва ни оправдава пред Бога. Докато Христос взе на Себе Си нашите грехове, то посредством вяра ние вземаме Неговата праведност върху Себе Си. Ако се замислим, можем да стигнем до извода, че няма друг начин, по който да станем праведни, понеже със своите възможности, сили и разум е невъзможно това да се случи. Тук откриваме зависимостта, която имаме от жертвата на кръста, без която е невъзможно да бъдем оправдани. От друга страна, можем да откроим и съвършенството на Божия спасителен план за човечеството.

„И чрез Него да примири със Себе Си всичко – било на земята, или на небето, като въдвори мир чрез кръвта, пролята на Неговия кръст” (Кол. 1:20).

Грехопадението и преумножаването на беззаконието предизвикаха Божия гняв. Библията нарича нечестивите хора „чада на гнева” (Еф. 2:3). Бог е разгневен на хората поради греховете им (Рим. 1:18). Затова е трябвало да има Някой, Който да поеме наказанието, породено от Неговия гняв. Този Някой е Исус Христос. „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир...” (Ис. 53:5).

Величието на Христовата жертва можем също да открием в доброволното Му приемане на Божията воля (Лк. 22:42). Той Сам реши да изпие чашата на Божия гняв, която трябваше ние да изпием. Каква ли е била горчивината на нашия грях, която е вкусил Божият Син? Колко ли голям е бил Божият гняв поради нашите престъпления, който се е стоварил върху Христос? Ние, хората, нямаме представа за този гняв. Той стана омилостивение за нас и посредством вяра в Него и жертва Му хората могат се избавят от Божия гняв. Тази велика привилегия човек не може по никакъв начин със свои усилия да спечели. Бог я подарява поради Своята огромна любов и благодат. Но това не е всичко. Докато Той понася гнева на Отец, ние получаваме Неговия незаслужен мир (Ио. 14:27).

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Ио. 3:16).

Величието на Христова жертва откриваме в Неговата смърт. В очите на Бога „заплатата за греха е смърт” (Рим. 6:23). Физическа смърт и духовна смърт, която се изразява в отделяне на човек от Бога. Христос не само че стана грешен поради нас, понесе наказанието на Божия гняв, което заслужавахме ние, но и заплати с живота Си за нашите грехове. Замисляли ли сме се някога, че всъщност ние трябваше да умрем за беззаконията си, а не Христос? От друга страна обаче, трябва да осъзнаем, че дори и да бяхме умрели, това нямаше да умилостиви Бог. Нашата смърт нямаше да ни оправдае. Тя не би могла да ни освободи от греха. Трябваше Някой друг да умре вместо нас. Божият Син е единствената съвършена жертва; проливането на Неговата кръв е единственото средство, което може да изличи греховете на хората. Но Бог не само даде Своя Син да умре за беззаконията ни, Той умря и за да имаме вечен живот (Рим. 6:23). Този вечен живот е невъзможно да бъде придобит по някакъв естествен начин, а само чрез вяра в Христос. Няма хапче, нито средство, което може да ни дари с този подарък. Той е възможен единствено ако бъде дарен от Триединния Бог. Вечният живот се изразява в спасението на нашите души и прекарването на цялата вечност с Бог.

Величието на Христовата жертва можем да открием и когато я сравним с останалите религии. Само християнството представя Бог като милостив Баща, Който изпраща Своя Син да бъде жертва за греховете на човечеството. Само то доближава човека до Бог, понеже Христос става Богочовек заради нас. Откриваме изключителността на християнството в спасителния Божи план. Докато различните религии насочват погледа на човека към един бог, който не е заинтересован от човечеството и е много далече от него, то Новият завет ни представя Един Бог, Който обича хората и иска да бъде много близо до тях. Посредством вяра в Христовото дело и покаяние за греховете Духът на Бога заживява в човека. Няма друга религия, която да поучава всичко това.

В заключение можем да обобщим величието на Христовата жертва в следните истини: Христос стана грешен поради нашите грехове; на Него падна Божият гняв поради нашите грехове и Той умря поради нашите грехове. Чрез вяра в Него ние получаваме оправдание, биваме примирени с Бог и Той ни дарява с вечен живот. Има ли по-велика жертва от тази за човечеството? В Христовата жертва се обединява всичко, което грешното човечество заслужаваше, и всичко, което то по никакъв начин не можеше да придобие, за да има вечен живот. Тази жертва е единственият път към спасение за човечеството. Ето защо тя е изпълнена с величие и Божественост.

„Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Рим. 5:8).

„Когато повярвах в Христовото учение, животът ми изведнъж се промени; аз престанах да желая това, което преди желаех, и започнах да желая онова, което преди не желаех... Направлението на живота ми, желанията ми станаха други“ (Лев Толстой).

 

 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg