Неделя, 09.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото, ако и да изчезнат планините И да се поместят хълмовете, Пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, И заветът Ми на мир няма да се помести, Казва Господ, Който ти показва милост," Исая 54:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Библията – история и преводи

Main Pic
Публикувана: 27.05.2013
Автор:
Прочетена: 2292
Коментари: 0

Интервю на Габриела Николова с доц. д-р Ивайло Найденов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Защо е от такова голямо значение Библията да бъде преведена на всеки говорим език? Знаем, че това е и мисията на Кирил и Методий.

Преводът е много важен на първо място, за да изпълним волята на нашия Бог Христос, Който ни завеща задачата да научим всички народи. Научаването на народите на Словото Божие, на предисторията до идването на нашия Господ, е свързано с познаването на библейския текст, а този библейски текст би могъл да бъде познат единствено ако е на родния език, да бъде написан така, че човеците да го разбират. Първата и основна задача, за да научим, е именно да дадем текста на Свещеното писание на разбираем език.

Нека сега обърнем поглед назад и да видим как са възникнали библейските текстове, по какъв начин стигат до нас и на какви езици!

Старозаветното схващане е следното: имаме богооткровени истини, наречени машали в Стария завет, които е било добре да бъдат записани. Първоначално се предполага, че е били писани на камък, има и варианти, които са писани на глинени плочки. Много е зависело какъв е бил шрифтът в съответния етап, защото в зависимост от това, как се пише и на какъв материал, има различни видове шрифтове. Идеята за записване основно се ражда от ясното осъзнаване, че има определени събития и описания, които носят Божествен авторитет и трябва да бъдат запазени. Така малко по малко се натрупва определена информация, която впоследствие изкристализира като Свещен текст.

Първите текстове, които претендират за най-сериозна древност, са текстовете от Стария завет. Те са писани на библейски еврейски или староеврейски език. Впоследствие, след вавилонския плен, евреите започват да употребяват арамейски език, който е общоприет за тогавашната империя. Започват да се промъкват определени текстове, думи на арамейския език, те са вече тарамеизми. Така библейският текст се обогатява. В III в. пр.Хр. поради факта, че много юдеи живеят в диаспора и говорят гръцки език, се появява необходимостта от текст на гръцки език, т.нар. Сeптуагинта. Юдеите, които вече са много, живеят в Александрия, говорят обикновен гръцки език – езика на пазара, койне или кини диалектос. И именно на този език се появява превод на Стария завет на гръцки език. Християнската църква предпочита да използва Сeптуагинта като текст. Така в християнството голяма част от преводите и изобщо текстът се развива на базата на Сeптуагинта.

Говорейки за превод, има ли разлика между еврейския текст и Сeптуагинтата?

Има разлики естествено. Всеки превод носи спецификата на езика, на който се превежда – неговата динамика и спецификата на преводачите, които са работили върху него. Разчитаме на това, че преводачите осъзнават отговорността си какъв текст превеждат. Разликите между еврейския и гръцкия текст не са малко – това се дължи на невъзможността да се предават някои от граматическите конструкции едно към едно. Но това не са догматически разлики, т.е. няма разлика в съдържанието, има разлика само в начина, по който е изказана идеята. Това е нормално, защото всеки един от преводачите е човек с различни дарби, качества, способности, мироглед, както и при самите писатели. Така че, да има такъв тип разминавания, е напълно нормално.

Тъй като текстовете са писани от различни хора, след това превеждани от много преводачи, как можем да бъдем сигурни днес, че това, което е достигнало до нас, е автентичното Божие Слово?

Ако трябваше да отговоря на този въпрос преди 70 години, щеше да ми е много трудно. Но Бог е милостив и когато сме затруднени, определено ни дава жокери. В този случай на помощ идват т.нар. Кумрански ръкописи. До 50-те години на миналия век, когато са открити тези ръкописи, най-старите текстове, с които разполагаме, са от около ІХ–Х в. – това са текстове, които са много далече от оригинала. Някои твърдят, че това не са пророчески текстове и са написани, след като Христос вече е дошъл, страдал, умрял на кръста. Но с намирането на Кумранските ръкописи всъщност ние имаме възможността да се върнем 10–12 века назад, т.е. тези ръкописи разкриха едни текстове, които са писани от III в. пр.Хр. до I в. пр.Хр. Това е време, много близко до написването на оригиналите. В Кумранските ръкописи намираме всички библейски книги ,с изключение на книгата Естир. Правил съм изследване на книгата Йона – между текста, който имаме сега, и този в Кумранските ръкописи има 7 разлики и те се ограничават в няколко окончания и 2–3 падежни форми. С намирането на Кумранските ръкописи големият период на неизвестност на библейския текст изчезва и тези ръкописи ни позволяват да се докоснем до оригинала.

А спекулациите относно Новия завет и допълнителните Евангелия вътре?

Това е проблемът с апокрифната литература. Той съществува и по отношение на Стария завет. Винаги е съществувала такава литература, която е вървяла паралелно със свещената, тя е имала претенцията да стане „свещена“, но нещо не й е достигало и поради тази причина тя е представлявала интерес дори за здравомислещите християни или религиозни членове. Тя е интересна именно защото не е била приемана – като всяко забранено или отхвърлено нещо. За Стария завет има повече апокрифи, но те не са така интересни, колкото са новозаветните. Има дори отделни изследвания, които се занимават с тази проблематика. Освен апокрифи има и псефтипиграфи – това са апокрифи, в чието заглавие има нещо лъжливо написано, за да привлекат повече публика. Например в текст със заглавие „Възнесението на Исая“ няма и дума за Исая, но ще бъде спечелено вниманието. Този тип литература е лъжлива, тя няма как да стане част от свещената литература, но винаги е претендирала да се намести там.

Може ли да ни кажете в исторически план с колко български превода разполагаме досега?

В началото на ХІХ в., когато Българското възраждане започва да търси своя облик, ясно се осъзнава необходимостта от библейски текст на български език. Тогава църковнославянският текст е много далече от езика, който говори българинът по онова време. Започват различни лични инициативи, първата от която е на арихамдрит Теодосий Бистрицки (1820 г.) – превод на Евангелието на Матей, който се отпечатва 1823 г. Малко по-късно, през 1833 г,. излиза Четириевангелието в превод върху гръцкия текст от Петър Сапунов, докато Теодосий Бистрицки превежда от църковнославянския текст. Впоследствие личната инициатива на отец Неофит Рилски е приета от църковните среди. Той прави превод на Евангелията, които преживяват 6 издания и са признати и използвани от Православната църква. Около 1859 г. започва инициатива на двама мисионери – д-р Рик и д-р Лонг, които започват превод на български език. Осъзнавайки че не познават добре езика, те привличат Петко Славейков и Константин Фотинов и заедно започват да извършват превода, известен като протестантския превод, Славейковата Библия или цариградския превод.

Той излиза през 1871 г. в Цариград. Това, което трябва да знаем за този превод, тъй като той е иницииран от протестантските общества, е, че в него липсват неканоничните книги. В старозаветната част има 11 неканонични книги, които в този нов превод липсват – обяснява се с факта, че такава е традицията след Лютеровото време. Оттам нататък Българската православна църква след Освобождението, провокирана от това, че в Руската православна църква през 1876 г Светият синод изработва един превод на руски език извън църковнославянския, стартира такава инициатива. Много е дълга историята на превода – с много комисии, смени, войните, различните правителства, които не искат да подкрепят превода. Тези превод, въпреки че е готов 1923 г., излиза на бял свят 1925 г. Това е т.нар. синодален превод. Оттогава в употреба е синодалният превод за Българската православна църква и протестантският превод за различните протестантски общества. И двата превода преживяват няколко редакции. В момента Българското библейско дружество издава и двата превода, следредакционните текстове продължават да бъдат в употреба.

Вие участвате в един проект, който представлява един нов превод. Разкажете ни с какво той е по-различен, от какво се превежда, кой участва.

В 90-те години на миналия век се регистрира Българското библейско дружество и започва своята работа. Тогава и започва преводът на Новия завет. Аз не съм участник в този превод. Той е правен от преподаватели от Богословския факултет на СУ – библеистите проф. Шиваров, проф. Лучанов и проф. Желев. Те са инициаторите и извършителите на превода от гръцки по критичното издание на Нестле Алън. От 2000 г. започна превод на Стария завет. Тогава и аз бях поканен в преводаческата комисия. Превеждаме от масоретския текст – критичното издание на Щутгарт. Превеждаме от еврейския текст, като се опитваме на трудните места, преведени по Сeптуагинтата, да дадем възможност на читателя да намери разминаването между различните текстовете с допълнителни бележки или под черта. Това е един надконфесионален превод. Идеята му е да бъде четен от всички – това е крачка към младите. Езикът е съвременен. От 1925 г. досега синодалният превод е много остарял като думи, граматика и етимология. Младият човек не разбира част от думите. Правихме превода добронамерено, с желанието, докато хората го четат, да разбират написаното. Осъзнаваме каква отговорност носим – ние превеждаме Словото Божие.

Какво означава надконфесионален превод?

Всяка една църква определя основен текст за своята дейност, богослужения, мисии. За Българската православна църква това е синодалният превод от 1925 г., а за протестантските общности – протестантският превод. Всяка конфесия се ангажира с конкретния превод. Надконфесионален е четиво за всички, независимо дали са кръстени, или некръстени. Идеята е не да бъдат вкарани в определена доктрина, а да опознаят библейския текст. Оттам нататък те могат да опознаят своята вяра и общност. Словото се чете на различни нива. При конфесионалния превод става дума за първото ниво, за първото запознаване с текста, а при по-задълбочени изследвания се изисква Словото да се разглежда в оригинал.

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg