Нужна е усърдна молитва за България

Отчаяние, безнадеждност, гняв, разочарование, уплаха, тревога… Това са само част от чувствата, които бушуват днес в голяма част от нас, българите. Отчаяни сме от положението в страната. Безработицата расте. Цените скачат. Заплатите в най-добрия случай не мърдат, а често дори и падат надолу. Отчаянието ни води и до загуба на надеждата.

Мои колеги и приятели са обезверени. Не виждат смисъл да стоят в страната. Не виждат бъдеще и надежда за себе си и за децата си. Обмислят все по-категорично да зарежат всичко тук и да заминат на някое по-привлекателно място.

Гневът ни завладява, защото се чувстваме излъгани. Излъгани и от едните, и от другите. Отвращаваме се от поведението им, от лъжите им, от обвързаността им с олигарси и мафиоти, от безочието, с което действат и назначават свои хора на властови позиции, от това, че всеки нов управляващ, вместо да гради върху доброто, направено досега, отрича и разрушава всичко.

Гневът ни е породен от нашето разочарование. Разочаровани сме от политическите борби, празните обещания, престъпните практики, компроматните войни. Разочаровани сме от политиците, от икономистите, от съдиите, от прокурорите, от полицаите, от всичко и всички.

Това изведе и през февруари, и сега хората на улицата. Всички тези негативни чувства ни объркват, плашат и тревожат. Ами ако това не е дъното? Ако ситуацията в страната ни се влоши още повече? Ами ако състоянието на България достигне ужаса и хаоса, който изживяхме в началото на демокрацията или през 1997 г.?

Въпроси… Въпроси, на които нямаме отговори. Въпроси, които тормозят нашето всекидневие. Въпроси, които смущават съня ни. Това са въпроси, които си задават вярващи и невярващи, защото случващото се засяга всички.

Това са нашите въпроси, нашите страхове, нашето разочарование и нашето обезнадеждаване… Можем да си го признаем. Независимо дали го обясняваме с края на света, с липсата на вяра и страх от Бога. Ние не можем да се изключим от случващото се, а и не трябва да го правим.

Какво да бъде отношението на нас, християните? Имат ли право хората, които са се посветили на Бог, да викат: „Оставка”, „Мафия”? Можем ли да искаме предсрочни избори? Имат ли място Божите деца в политиката? Въпроси, на които едва ли можем да отговорим в няколко реда, но могат да отворят дискусия.

Библията ни дава примери за хора, посветени на Бог, които управляваха и разполагаха с власт и които с вярата и посвещението си бяха пример и благословение за другите. Не е ли възможно това да бъде и сега? Не е ли възможно и днес вярващите да имат своето място в политиката?

Ние обикновено свързваме политиката с мръсотия и изкушения, но нима това не важи и за други професии и дейности? И не е ли въпрос на посвещение, освещение и всекидневен избор и взаимоотношение с Бог да останеш неопетнен и неосквернен въпреки разтлението на света (II Петрово 1:4), независимо дали си политик, учител или оператор на машина?

Имаме ли право да искаме оставка и да викаме срещу правителството и управляващите? Мой приятел от църквата участва във февруарските протести, а сега подкрепя юнските. Стоя с тълпата и подкрепя исканията срещу високите сметки за тока, а сега и срещу назначаването на съмнителна личност за ръководител на ДАНС. Но е решил в себе си да остане безмълвен, когато хората искат оставки или крещят нецензурни изрази срещу управляващите. Той не иска да остане безучастен, нищо, че неговата сметка за ток не е висока и че не разбира от национална сигурност – не иска да остане безмълвен, защото има гражданска позиция.

Можем да се поучим от примера на Давид, който никога не вдигна ръка срещу Божия помазаник, макар че верните му хора го убеждаваха, че Божията воля е Саул да загуби живота си от ръката му (I Царе 24:1–7; І Царе 26:5–11).

Можем да се поучим и от пророк Натан и Йоан Кръстител, които не останаха безучастни към греховете на двама управници и царе, но ги изобличиха, говорейки за правдата.

Не знам дали ще се съгласите с мен, но мисля, че е важно християните да бъдат активни и с мнение, а да не бъдат само съдници и наблюдатели. Не просто да стоим и да предчувстваме Божието наказание над управляващите и разгорещените протестиращи, размахвайки заканително пръст, а да не спираме да се молим. Да не спираме да се молим за управляващите, за политиците, за протестиращите, за България…

Документалните филми „Трансформации” дават пример, как Господ променя общества, градове и цели държави, когато няколко Негови деца смиряват себе си и Го издигат в своите непрестанни молитви. Прекрасно е да се види как Господ разрешава проблеми с престъпността и кризи от всякакъв характер, липсата на морал и безверие. Прекрасно е да чуеш как кръчми се превръщат в църкви.

Може да се дискутира дали вярващите трябва да бъдат на протестите, или да стоят отстрани и да гледат безучастно, но знам със сигурност, че трябва да се МОЛИМ (I Тимотей 2:1–4).

Според мен най-големият проблем на политиците и на цялото общество е липсата на страх от Бога. Представете си, ако хората имаха страх от Него. Нека да помечтаем заедно. Как би изглеждала страната ни тогава?

Никой няма да смее да взема и да иска повече, отколкото му се полага, понеже ще има страх от Бога.

Никой няма да бъде гол и гладен, понеже всеки, който има две ризи, ще дава на този, който няма, и който има храна, ще дава на този, който няма, защото има страх от Бога.

Няма да има насилие и оклеветяване, а думи като „мутри” и „мафия” ще са познати само от филмите, понеже хората ще имат страх от Бога (Лука 3:10–14).

Църквите ще бъдат пълни не с посетители, а с вярващи хора, тъй като всички имат страх от Бога.

Църквите няма да издигат непреодолими деноминационни стени помежду си, но ще гледат на другите като на братя и сестри, а не като на езичници или конкуренти. Няма да има значение, към кой клон на християнството принадлежи дадена църква, защото вярващите ще служат на хората, понеже имат страх от Бога, Който казва, че всички сме част от едно Тяло (I Коринтяни 12:1–21).

Мечти… Мечти, които Бог може да превърне в реалност, ако „народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му” (II Летописи 7:14).

Дали трябва да сме на протестите, или пред телевизорите си – всеки сам трябва да реши за себе си, но съм убеден, че ситуацията в България изисква преди всичко усърдна молитва.