Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Святи и в протестите

Main Pic
Публикувана: 11.07.2013
Автор: Ивайло Ябълкаров
Прочетена: 2583
Коментари: 0

Човек се гневи средно 28 пъти в месеца или 336 пъти годишно. Това показва изследване, направено във Великобритания. Най-честите причинители на гнева са недоспиването, лъжата, финансовите тревоги и проблемните отношения с партньора. Данните от изследването показват, че 60% от хората редовно се ядосват заради тривиални неща, без да осъзнават точната причина.

Днес имаме доста причини да се гневим. Ситуацията в страната е такава, че няма как човек да остане безучастен и да не вземе отношение по случващото се. Всички говорят, обсъждат, изразяват мнение, гневят се.

Едни се гневят на управляващата коалиция и на неадекватните действия на един националистически лидер. Гневят се и тези, които искат да се даде шанс на правителството. Гневят се протестиращите. Гневят се и управляващите.

Следя, подкрепям и наблюдавам внимателно какво се случва в София. Участвам в протестите в родния ми град. Чета коментарите в интернет.

На мнение съм, че протестите са наложителни, понеже политиците в парламента още с първите си действия показаха наглост и обслужване на чужди интереси (визирам полемиката за ДАНС, политическите назначения в „експертния“ управленски екип, промените в министерства и държавни дружества, намерението за връщане на тютюнопушенето по заведенията и възобновяване строежа на АЕЦ „Белене“).

Смятам, че правителството и парламентът вече няма как да получат шанс или 100 дни, за да се докажат. Прогнозирам, че скоро те ще си тръгнат и за добро или лошо ни очакват нови предсрочни парламентарни избори.

Покрай всичко, което чувам и наблюдавам сред вярващите хора и отношението им към случващото се, като че ли се забелязват две крайности. Едни твърдят, че християните трябва да стоят настрана и да не вземат участие в протестите, а само да се молят. Други казват, че „не е време за молитва“, защото „лозето иска мотика, а не молитва“, затова „всички трябва да сме навън“…

Истина е, че сме превърнали молитвата в последен изход в живота си и се молим, когато запари под краката ни. Молитвените ни списъци понякога са много дълги, а времето ни – твърде ограничено, и забравяме да ходатайстваме за близките си, църквите си и страната си. Забравяме, че Бог ни е призовал да не бъдем безучастни наблюдатели, а ревностни ходатаи.

Ако попитаме вярващите българи, дали се молят усърдно за страната си и за властимащите, едва ли ще са много утвърдителните отговори. Ние коментираме, бунтуваме се, гневим се, протестираме, но не се молим.

Всички знаем, че молитвата е много силно оръжие. Библията ни насърчава: „искай, търси, хлопай…“ (Лука 11:1–13). Казва ни, че ако поне двама се съгласят да викат към Бог за нещо, Той ще погледне благосклонно към молитвата им (Матей 18:18–20).

Какво правеха библейските герои, когато се изправеха пред страшни и непосилни ситуации? Какво правеха, когато трябваше да вземат решение, а не знаеха кой път да изберат?

Мойсей беше в проблемна ситуация, когато при него дойдоха петте дъщери на Салпаад, от семейството на Манасия (Числа 27:1–11). Баща им беше умрял в пустинята, а нямаше син. Дъщерите му не искаха „да изчезне името на баща“ им и поискаха от наследството на обещаната земя. Какво направи Божият човек? Той „представи делото им пред Господа“ (ст. 5) и „тогава Господ говори на Мойсей“ (ст. 6), след което предаде Божите думи на израелтяните.

Давид също беше в трудна ситуация, когато филистимците се опълчиха срещу него, след като беше помазан за цар на Израел. Той се допита до Бог, за да разбере Неговата воля (II Царе 5:17–20) и резултатът от покорството му беше поражение за филистимците.

Цар Йезекиил също имаше проблеми с враговете на Израел – асирийците. Те изпратиха писмо до него, с което искаха да го сплашат и да го накарат той и народът му да се предадат. В писмото изброяваха победите си и племената, които са покорили. Пишеха за това, което очаква израелския народ, ако уповават на своя Бог (Исая 37:9–13). В крайна сметка царят „взе писмото от ръката на посланиците, та го прочете“, след което „възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа“ и „се помоли пред Господа“ (ІV Царе 19:14–15). Резултатът от молитвата беше, че Бог чу вопъла, обеща защита на Ерусалим (ст. 34) и ангел Господен „излезе, та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан“ (ст. 35).

Резултатът от молитвата е отговор и победа.

Молим ли се за тези, които ни мразят и които се държат с нас като неприятели? Това е призив от Бог (Матей 5:44).

Бог иска да бъдем различни от този свят, да не се съобразяваме с него (Римляни 12:2) и да бъдем святи в поведението си (І Петрово 1:14). Затова призивът ми към протестиращите християни е да не забравяме, че трябва да бъдем различни и святи дори в несъгласието си със статуквото. Неприемливо е вярващи да крещят „Боклуци!”, да се подиграват на нечии физически недостатъци, да хулят и да обиждат.

Вярно е, че политиците загубиха гласуването им доверие, но да не забравяме, че душите на хората, които събудиха недоволството на народа, също имат нужда от спасение.

В изследването за гнева, което цитирах в началото, се казва, че един на всеки четирима души е признал, че яростта му понякога достига до степен на загуба на контрол. Това обаче, което прави силно впечатление в протестите, е, че те са мирни и хората по-скоро изразяват своето възмущение по един креативен и иронично-саркастичен начин, а не с озлобление и агресия.

Библията ни учи как да се отнасяме към гнева: да се гневим бавно (Яков 1:19) и без да съгрешаваме (Ефесяни 4:26). Прави се и изводът, че „който скоро не се гневи, е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град“ (Притчи 16:32).

Нека се молим за напрегнатата политическа ситуация в страната си!

Нека бъдем святи и в протестирането си!

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg