Неделя, 09.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото, ако и да изчезнат планините И да се поместят хълмовете, Пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, И заветът Ми на мир няма да се помести, Казва Господ, Който ти показва милост," Исая 54:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Покаянието

Main Pic
Публикувана: 05.08.2013
Автор:
Прочетена: 2157
Коментари: 0

Разговор с доц. Костадин Нушев – Богословски факултет към СУ, пастор Теодор Опренов – Баптистка църква, София, и отец Димитър Димитров – Католическа църква, гр. Раковски

Отец Д. Димитров: Самото Евангелие, публичната дейност на Исус според Евангелието на Марк започва с призива за покаяние: „... покайте се и повярвайте в благовестието“ (Марк 1:15).

П-р Т. Опренов: Покаянието е вътрешно лично преживяване. Въпреки че има достатъчно информация за общонародни и национални покаяния в дадени исторически моменти, покаянието започва вътре в човека.

Доц. К. Нушев: В този дълбоко съкровен акт на покаяние ние в сърцето отсъждаме за самите себе си. Сякаш стоим пред Бога и както казва старозаветния пророк Давид: „Измий ме съвършено от беззаконието ми. И очисти ме от греха ми“ (Псалм 51:2).

Отец Д. Димитров: Покаяние, което не е въз основа на Свещеното писание, го разбираме като промяна на посоката. Това представлява призивът на Исус – да се покаем, да изоставим пътя на заблудата, пътя на тъгата и самотата, в която човечеството живее до Неговото идване, и да тръгнем по този път, който всъщност е Той: „Аз съм пътят и истината, и животът...“ (Йоан 14:6).

П-р Т. Опренов: Покаянието е свързано със съзнаването, че ти не си достоен за този Бог, ти си грешен. Правя разлика между това да осъзнаеш, че си грешен, и това да осъзнаеш, че вършиш грехове. Едното е производно на другото. Ти си грешен не защото вършиш грехове, ти вършиш грехове, защото си грешен. Ние се раждаме с грешно естество – това е учението на Библията. Поради това детето на 2–3 години го учиш как да прави добро – опитваш се да предотвратиш донякъде естественото му желание да бъде хитро, да държи играчките за себе си, да отвърне на удара с удар, когато е ядосано, да нарани. Покаянието е именно моментът на осъзнаване, че си грешен пред Бога и че с тази своя същност няма как да останеш в Божието присъствие. Той те приема, обгръща те с любов, но те иска различен, иска те очистен.

Доц. К. Нушев: Вярващите в Бога разбират дълбочината на покаянието като духовно-нравствен акт. Невярващите изпитват определени психологически или емоционални състояния, които са близки до покаянието. Те чувстват съжаление или угризение на собствената си съвест, но липсата на вяра в Бога и липсата на упование в Божията милост много често не им позволява да преживеят дълбокия акт на вътрешното духовно преобразяване.

П-р Т. Опренов: Покаянието се случва веднъж в живота на човека и е в резултат от три неща. Първо – вяра в Бога, второ – истинско съжаление за греховете в живота, и трето – доверие в това, че Бог ще ги прости.

Отец Д. Димитров: Грехът е едно състояние на смъртта – той е отрязване на животворната лимфа, която свързва човешкото същество с неговия Създател. След като осъзнае греха си, човек изпада в едно съжаление. Но това съжаление не води до отчаяние, защото съществува тайнството на покаянието. Напротив, именно чрез Божието милосърдие се пристъпва към изповедта на грехове и се доверяваме на Бог, че сме готови да приемем Неговата прошка.

П-р Т. Опренов: Ако в съзнанието присъства: „Аз съм грешен, Бог ще ме накаже.“, то това не е покаяние, а констатация. Покаянието е приемане, че въпреки всичко Бог толкова те обича, че е готов да ти прости. Тази прошка има цена. За теб идва безплатно, но Библията ни казва, че цената е била платена и някой е бил наказан вместо теб. Това съзнаване води до приемане на жертвата на Исус Христос – смъртта Му на кръста. Но втората страна на това покаяние е твърдото решение – решението на волята, разума и сърцето, оттук нататък да живееш по различен начин. Това става веднъж в живота на човека. Той не спира да греши, но стремежът му трябва винаги да е да бъде различен.

Доц. К. Нушев: Този акт не е лесен, защото ние сме склонни да се самооправдаваме и да търсим вината за нашите постъпки в някой друг. Както нашият прародител Адам в рая, когато съгреши и извърши първия грях с Ева, на Божия призив: „Къде си?“ (Битие 3:9), той не намира сили за покаяние, опитва да се оправдае или да се оневини, без да признае собствената си грешка.

П-р Т. Опренов: Аз съм един от хората, които са израснали в християнските семейства. Ние още като деца сме познавали отчасти библейските истории. Неделното училище е изиграло огромна роля, родителите са предали вярата си. Един такъв човек, като стане на 15–16 години, е логично да не е вършил до този момент някакви фрапиращи грехове. Тези деца растат в различна обстановка – донякъде са предпазени от тежките проблеми на обществото. При тях преживяването на това покаяние, от една страна, е по-труден процес. Те трябва да осъзнаят греховността си и гледайки другите около себе си, може и да не се виждат като грешни в собствените си очи. Те имат нужда да осъзнаят, че в същността си са грешни, не само че са грешали. От друга страна, няма нужда да им бъде обяснявано Кой е Бог и какво е направил Той. Затова при тях е възможно да настъпи момент, в който да осъзнаят, че не са се покаяли и не са приели жертвата на Исус като спасение за греховете им. Така се случи и в моя живот. На 10 януари 1986 г., след смъртта на майка ми, аз осъзнах, че въпреки детинската си вяра нямам вяра в Христос като в мой личен спасител. Това беше ключов момент в живота ми и трябваше в този ден, в тези няколко часа, аз да преживея истинското покаяние. Като пастор съм срещал много хора, които дълги години са възпитавани в атеизъм, или хора, които са били в обкръжение на номинална вяра. В един момент те осъзнават, че вярата им е била само на име, а е нямала духовно измерение в живота им. За тези хора покаянието се явява процес, който може да трае дори години.

Отец Д. Димитров: Притчата за блудния син – тази класика на покаянието, аз наричам притчата за добрия баща. Един по-задълбочен и внимателен прочит, анализ на тази история ни показва бащата, който очаква, приема, прегръща. Блудният син е готов да бъде един от наемниците, а всъщност се завръща и бащата му дава ранга, който му принадлежи – да бъде негов син, това, което само Бог е способен да направи...

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg