Неделя, 09.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото, ако и да изчезнат планините И да се поместят хълмовете, Пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, И заветът Ми на мир няма да се помести, Казва Господ, Който ти показва милост," Исая 54:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Кръщението

Main Pic
Публикувана: 12.08.2013
Автор:
Прочетена: 2352
Коментари: 0

Разговор с доц. Костадин Нушев – Богословски факултет към СУ, пастор Теодор Опренов – Баптистка църква, София, и отец Димитър Димитров – Католическа църква, гр. Раковски

Отец Д. Димитров: За нас, християните, кръщението е едно-единствено – това, което получаваме в името на Отца, Сина и Святия Дух. Това е кръщението, което символично ни потапя в Христа.

Доц. Костадин Нушев: В Новия завет виждаме, че в началото на служението на Исус Христос се извършва кръщението от Йоан Предтеча в р. Йордан. Макар да е безгрешен, да не се нуждае от очистване от греховете, потапяйки се във водите на р. Йордан, Исус Христос се освещава чрез действието на Святия Дух. Знаем, че тогава Святият Дух слиза върху Него във вид на гълъб и така Бог-Отец засвидетелства, че това е Неговият възлюбен Син. Затова новозаветното християнско кръщение е с вода и дух.

П-р Т. Опренов: Кръщението е тайнство – тайнство, което изразява преживяване, което се случило в живота на вярващия във връзка с покаянието и спасението. Това тайнство е една външна изява на вътрешното убеждение за нещо, което вече се е случило. По-лесно е да кажем какво спасението не е, за да може човек да разбере какво спасението е. Първо, кръщението няма спасителна сила. Не можеш да се кръстиш, за да бъдеш спасен. Ти се кръщаваш, защото си вече спасен. Второ, кръщението няма да даде допълнителна сила за праведен живот – това не е целта му. При кръщението на Исус от Йоан Кръстител знаем, че Святият Дух слезе и неслучайно беше след кръщението – като Божие засвидетелстване, че това е Божият Син. Има тайнственост, която не можем да опишем. Но ако човек не предаде живота си и волята си за праведен живот, кръщението няма да му помогне.

Доц. Костадин Нушев: Чрез кръщението, което ние получаваме в Христовата църква, ние се освобождаваме от последиците на прародителския грях и придобиваме обновеното в Христовата благодат човешко естество. Християнското кръщение е първият благодатен акт, чрез който повярвалият в Исус Христос става и член на Църквата, на духовното и мистично Тяло Христово.

Отец Д. Димитров: В първите векове кръщението се е извършвало единствено с хора на разумна възраст, които са приемали християнското послание и Евангелието. Те един-единствен път в годината, на Велика събота, на Великото пасхално бдение, са кръщавани след дълга подготовка, която понякога трае поне 2 години. Тези катакумени, т.е. новопризваните към Христа, са потапяни изцяло, въвеждани от епископа, в тези осмоъгълни или във формата на кръст басейни в близост до църквата като знак на новото начало, новия живот. Така както човек в майчината утроба прекарва девет месеца в средата на вода, така тези кръщелни представят утробата на майката Църква, която „ражда“ своите деца.

П-р Т. Опренов: Тайнството на кръщението неслучайно се извършва по този начин. Не знам дали хората си задават този въпрос: „Защо вода?“ Първо, най-очевидното е духовното очистване. Не че водата те очиства – ти свидетелстваш чрез този символ на потапяне под вода и излизане от нея, че се умиваш. Ти заявяваш: „Аз съм умит от кръвта на Христос, аз съм очистен заради жертвата на Христос“. Идеята на потапянето под вода символизира и гроб. Ти умираш за стария живот, за начина, по който си живял досега, и оттук нататък започваш да живееш по различен начин. Възкресен си за нов живот. Досега си вършил определени неща, но сега, като знаеш какво Бог иска от теб, ти се стремиш да живееш по различен начин. Ти умираш за стария човек и се раждаш за нов живот. Символиката на гроба е много силна в това тайнство. Има го и моментът на духовната смърт, в която си живял, и духовното възкресение, което прескача границата на човешкия и праведен живот и отива във вечния живот.

Доц. Костадин Нушев: В апостолската църква кръщението е било дълбоко личен и съзнателен акт. Тогава кръщение са приемали възрастни, зрели хора, които лично са изповядвали своите грехове и са се подготвяли да приемат тайнството кръщение. Постепенно с историята на Християнската църква в следващите векове започва една практика на кръщение на деца, младенци, които обаче са родени от родители християни. Това е много важно, защото древните канони посочват, че кръщението на ранна, младенческа възраст трябва да бъде съпроводено с присъствието на духовния кръстник. Той изповядва вярата от името на кръщаващия се младенец и поема грижата, че той ще извърши катехизацията и духовното обучение и възпитание на подрастващия, за да може, достигайки зряла възраст, съзнателно сам да изповядва християнската вяра и истините в нея.

Отец Д. Димитров: Кръщението в Източноправославната църква и в Католическата от източен обряд е съставено от трите тайнства на започване на християнския живот. Първото е самото кръщение, второто – миропомазанието като едно утвърждаване във вярата и придобиване на даровете на Святия Дух, и накрая – тайнството на причастието, евхаристията. В Католическата, в Латинската църква тези тайнства се разделят на три различни етапа. Детето бива кръстено като току-що родено, до десет дни след раждането. Първото причастие се приема в една по-осъзната възраст, когато детето е във втори клас. Това означава, че е преминало през определена подготовка и вероучение, придобило е азбуката на християнството и познава Бог като свой творец. Това са основите на вярата, която трябва да получи и в дома си – в тази малка църква, каквото е семейството. Когато достигне значително по-осъзната възраст – 12–13 години, в някои църкви дори 16–18-годишна възраст, младежът получава тайнството на миропомазанието, тайнството на Святия Дух и по този начин се затваря този етап на инициацията в тайнствата на започването на християнския живот. Хубаво е тази практика да продължава, което обаче предполага много по-сериозна и осъзната отговорност от страна на християнските семейства. Те е са тези, които не само осъществяват една традиционна ритуална форма в живота на детето, но и са призвани да го напътстват и наставляват в опазване на спасението и вечния живот.

П-р Т. Опренов: За мен няма баптистко, евангелско, православно или католическо кръщение. Има кръщение според вярата ти в Исус Христос. Правя разлика между два вида кръщения, извършвани в днешно време. Едното кръщение е според вярата на някой друг – това правим с децата, които кръщаваме, когато са мънички. Затова нашата църква не кръщава деца – това е кръщение според вярата на родителите им. Другото кръщение е според личната вяра. Затова, когато някой дойде и изяви желание за кръщение след определен престой в църквата, след покаяние или отвън, ние разговаряме и въпросът към него не е в коя църква е бил кръстен, а според коя вяра си бил кръстен. Ако е била личната вяра и разкаже за личното си преживяване в Христос, ние ще го приемем, независимо в коя църква е било извършено. Кръщението е не само за самия теб, то е един знак, че ти ставаш част от едно общество. Това означава, че ти поемаш отговорност към него – отговорност за разпространение на Евангелието, отговорност за единството, отговорност да помагаш на по-слабите, да бъдеш част от това семейство.

Доц. Костадин Нушев: Трябва да знаем, че вярата е действена и спасителна в нашия живот тогава, когато ние съзнателно я възприемаме, съзнаваме и живеем според нейните изисквания. Само един акт на кръщение ни дава влизането в лоното на църквата, обаче не е достатъчен за придобиване на спасението. Защото в много от своите притчи Исус Христос, когато изобразява бъдещото Царство на славата, ни посочва, че има много призвани, но малцина избрани. Сам Исус Христос казва в Евангелието, че „не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата..“.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg