Смърт и възкресение

Разговор с доц. Костадин Нушев – Богословски факултет към СУ, пастор Теодор Опренов – Баптистка църква, София, и отец Димитър Димитров – Католическа църква, гр. Раковски

Доц. К. Нушев: Смъртта представлява едно противоестествено разкъсване или разединяване на душата и тялото. Както казва премъдър Соломон, тялото ще се върне в пръстта, откъдето Бог го е взел, и духът ще се върне при Бога, който го е дал. Тъй като това състояние е противоестествено, в Свещеното писание имаме богооткровената истина, че когато дойде Съдният ден, Бог ще възкреси мъртвите и ще възстанови това разкъсано единство между душата и тялото.

Отец Д. Димитров: Св. апостол Павел поставя темата за спасението като неразривна с истината за Христа. Той казва, че ако Христос не е възкръснал, излишна е нашата вяра, проповядване и съществуване като християни. Ние знаем, че в живота ни има няколко етапа. Началото на живота е чрез зачатието на човека чрез Божията сила, чрез биологичния елемент на мъжа и жената, събрани в неразривното тайнство на любовта – брака. Когато човек дойде „на белия свят“, има, както казва един от Псалмите, 70 или 80 години за по-силните. Но за нас, вярващите, вярата във вечността е основополагаща.

Доц. К. Нушев: Исус Христос извършва няколко възкресявания в Своето Божествено служение с цел да покаже, че смъртта е едно временно успение. Тя е временен момент, в който тялото заспива, преминава в покоя на смъртта, но това състояние не е окончателно.

П-р Т. Опренов: След физическата смърт на човек на Земята тленното умира или започва да се разпада. Нетленното или душата продължава да съществува. Това е трагедията на вечен живот без Бог. Ако липсата на спасение като резултат имаше само приключване на съществуването, нещата биха били много по-елементарни и по-малко трагични. Проблемът идва оттам, че човек и животът му са създадени да бъдат вечни. Големият въпрос е след краткия живот на земно съществуване, измерено във времето, как той ще прекара останалата част от живота си – вечността. Когато човек може да бъде с Бог във вечен живот или отделен от Бог във вечна смърт.

Отец Д. Димитров: Човек е създаден от Бог, за да Го обича и да предусеща, че Той му е приготвил нещо повече от това, което се вижда тук, на Земята. За нас, християните, и според нашата вяра Бог ще ни призове един ден. Св. Франциск нарича смъртта „наша сестра“, която, въпреки че ни плаши, един ден ще изиграе помощна роля, като ни представи пред Бог. Така всеки човек ще се яви пред Него и Бог ще го прецени според делата и начина му на живот тук, на Земята.

Доц. К. Нушев: В Новия завет виждаме загатната истината за смъртта и възкресението или на места напълно разкрита от Исус Христос. Например притчата за богаташа и бедния Лазар е може би единственото място в Новия завет, където Исус Христос разкрива истината за задгробното състояние на душата или какво се случва с човека, след като приключи земния му път. Виждаме много ясно, че това е съзнателно състояние на душата, т.е. тя не изпада в безсъзнателен сън.

П-р Т. Опренов: Възкресение от земната смърт ще има за всеки човек. Всеки от нас, след като престане животът му на тази Земя, ще продължи в отвъдното, което е вид възкресение.

Отец Д. Димитров: Църквата вярва в съществуването на ада като едно измерение за човека, който е решил да живее „своя развод“ с Бога до безкрай.

П-р Т. Опренов: Самото отделяне от Бога е отделяне от всичко добро, от светлината и топлината, от положителната енергия и изоставяне на човека в самота. Адът е място на самота, а не на групи от хора. Възкресение след смъртта за всеки, повярвал в Христос, ще има. Телата, в които ще възкръснем, ще бъдат неземни, нетленни. Но повече от това никой не знае, няма информация за това в Библията.

Доц. К. Нушев: Апостол Павел в своето Послание към коринтяните (І Кориняни 15:1) ни учи, че ние имам душевно тяло и духовно тяло, т.е. когато ние умираме и нашата душа се отделя от тялото, ние имаме душевно тяло. Но при възкресението имаме обновено и прославено тяло, което апостолът нарича духовно тяло, т.е. в бъдещия век, в Небесното царство на славата нашите тела ще бъдат преобразени, ще бъдат вече духовни тела.

Отец Д. Димитров: На много места в Библията Самият Исус ни говори, че ще дойде в ден, който никой не знае. Това ще е една радостна среща на Христос, Който е новото човечество с изкупеното човечество и оттам нататък ще възкръснат мъртвите, както завършва и Откровението на св. Йоан: „Ела, Господи Исусе“ – това е копнежът на човека за срещата с Него, среща с пълнотата, която намираме в личността на Исус Христос. И църквата никога не забравя това, което очаква.