За възпитанието и примера на родителите

Интервю на Галина Пенкова с Натанаил Стефанов

Натанаил Стефанов, по-познат като Нати, е винаги искрен и прям. В отговорите на въпросите бе верен на своята същност и щедър на думи, за да разкаже за възпитанието и примера, който са му дали родителите.

Кои качествата на баща ти като служител, съпруг и баща искаш да притежаваш?

Неподправената любов към Христос – знам, че това не е точно качество, но ако има нещо, за което наистина да се възхищавам на баща си, то е любовта му към Бог, към Словото Му и копнежа към присъствието Му.

Загриженост – за хората, за тяхното спасение и за състоянието на душата им.

Откритост, искреност и автентичност – винаги е това, което е, и не крие грешките или слабостите си. В отношенията си с хората винаги казва това, което мисли, и както обича да се самоиронизира – не става за дипломат.

Готовност – винаги е готов да помогне, да те изслуша, да те закара донякъде, да оправи кухнята вечер вместо теб, даже понякога прави много повече неща, отколкото е необходимо.

Човеколюбие – любов и вяра в хората и в това, че за всеки има надежда.

Мъдрост.

Кои качества на твоята майка искаш да видиш и в бъдещата си съпруга?

Така… момичета, слушайте внимателно!

Грижовност – не само за собствения си дом, съпруг и син, а за хората около нея. Единствено в моята съпруга бих искал да видя същата тази грижовност, но без притеснението, защото мама се притеснява излишно.

Всеотдайност и себеотрицателност – във всичко, което прави, и най-вече в ролята си на съпруга и верен помощник на баща ми. Чудил съм се как е успяла да се отрече от личните си амбиции и виждания, за да вървят нещата напред. Това не означава, че ще очаквам от съпругата си да се откаже от своите намерения, но много ще се радвам да ме подкрепя.

Гостоприемство и гостолюбиe – у дома се шегуваме, че сме Аврамов дом. Наскоро се замислих, че за последните 20 години в нас са пренощували може би към 300 души (по груба сметка, без да преувеличавам) познати, та дори и непознати хора. А да не говоря колко са били нахранени.

Сила, енергичност – майка ми има невероятна сила – на духа и на ума. Съответно ще се радвам, ако и съпругата ми е бойна „мацка” с много хъс!

Чувствителност и интуитивност, но предполагам, че тези качества са присъщи за повечето жени?

Израснал си в семейство на служители – усещал ли си някога липса на родителско внимание? Как си се справял с това?

Не е като да не се е случвало. Но тук трябва да направя важно уточнение. Ако е имало липса на внимание, то е било в конкретен момент. За важните неща родителите ми винаги са намирали време за мен, та било то и 5 минути. Другото нещо е, че родителите ми са постоянно в движение, откакто съм малък, така че съм свикнал да ги няма постоянно наоколо.

Истината е, че всъщност никога не съм страдал от липса на внимание. Тайната на това, никой да не страда от подобна липса, е цялото семейство да бъде в служение.

Кои са основните християнски принципи и приоритети, на които си научен в семейството ти и които искаш да предадеш на своите деца?

Това, че Бог (трябва да) е на първо място в живота ни. И когато това е действително така, всичко останало ще си бъде на мястото. Във връзка с това съм бил свидетел на десетки чудеса.

Принципът на любовта – безусловната, многостранната, всепрощаващата и вярващата на всичко любов. Особено в контекста на семейството, когато има искрена и истинска любов, останалите добродетели, като доверие, подкрепа, грижа, радост и мир произтичат, естествено.

Принципът на милосърдието – в цялата Библия се говори да се грижим за вдовицата и сирачето, да не оставяме чужденеца и да показваме милост на сиромаха. Щастлив съм, че от малък виждам примера у дома за това.

Мисля, че го споменах вече, но бих искал аз, децата ми и цялото ми семейство да бъдем в активно служение! Като под „служение” нямам предвид единствено формалното такова.

Чистота – във всички възможни посоки и тълкувания.

Кои са нещата в начина на възпитание, които би променил вече в ролята на родител?

Ще мога да отговоря на него, когато имам деца. Всъщност не мисля, че бих променил нещо. Ако има някакви промени, те ще дойдат естествено поради факта, че малко или много съм различен от родителите си. Ако им промяна, тя може да бъде най-много в някой конкретен метод на възпитание. Но определено не бих променил принципите, в които съм възпитан!

Готов ли си един ден да поемеш служението на твоите родители? Как би го развил?

Честно казано – не знам. Много хора са ми задавали този въпрос. Истината е, че не съм убеден, че имам абсолютно същия призив като тях. Но наскоро четох в една страхотна книга – „Чие е това дете?” от Бил Уилсън, че нуждата е достатъчно голям призив сам по себе си. А в този свят има толкова много нуждаещи се. Следователно знам, че съм призван, но засега поне полето ми на служение е малко по-различно. Въпреки че се старая с всичко налично да подкрепям и да се включвам в служението на родителите си.

Всъщност какво означава служение на родителите ми? То, служението, е едно и е Господне. Делото е едно. Единствено нивата може да е различна.

Кой е най-важният урок, който научи от своите родители?

Не мога да определя кой е най-важният. Не са един или два!