Вторник, 19.01.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват." 2 Коринтяни 2:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Българската вяра зад граница – Торонто (2)

Main Pic
Публикувана: 25.10.2013
Автор: Д-р Марияна Филипова
Прочетена: 2673
Коментари: 0

Втора част

Интервю на Марияна Филипова с пастор Кирил ПоповЦърква на пълното Евангелие „Благата вест” в Торонто

Бихте ли разказали малко повече за историята на църквата?

Рождената дата на Църквата на пълното Евангелие „Благата вест” в Торонто е 6 април 2008 г., но зародишът е още през далечната 1994 г. По онова време бях още пастор в „Благата вест” – Атина. Името „Благата вест” също получихме след молитва и търсене на Божието лице. Предложени бяха различни имена и аз се радвам, че беше прието това, което аз предложих, защото вярвам, че то е било в Божия план. Бяха изминали само две години от основаването на „Благата вест” в Атина, когато по време на ранната сутрешна молитва получих в сърцето си слово от Господа: „Първата църква сред българите в чужбина, за която те употребих, е тук, в Атина, а втората ще бъде в Торонто”.

Получавайки това слово, веднага се опитах да замина за Канада. Отидох в канадското посолство в Атина, носейки покана за Канада, но се оказа, че имам само един-два от 7-те изисквани документа и нямам абсолютно никакви шансове да замина за Канада. Така аз се примирих и продължих да служа на Бог в Атина. Изминаха цели 14 години, преди вратите за Канада да се отворят за мен и цялото ми семейство. Беше дошло Божието време. Във връзка с това има един любопитен факт, който, вярвам, че не е никак случаен.

Първото ми посещение в Канада през 2007 г. беше за една полската конференция „Полша за Христа!”, но моето главно намерение, пристигайки тук, беше да получа потвърждение от Господ, че Той наистина иска да се преместим в Канада. Още когато самолетът се приземяваше на летището в Торонто, аз се молех: „Господи, изяви волята Си дали искаш да дойдем цялото семейство и да Ти служим в тази страна!” Датата беше 22 юни 2007 г. – същата дата, на която преди 15 години беше основана „Благата вест” в Атина!

„Печатът”, увереността от Господ, дойде в моето сърце още на десетия ден. Останах общо 50 дни в Канада и когато се върнах, започнахме да се подготвяме за емигриране в Канада. Осем месеца след това чудотворно вратите се отвориха за цялото ни семейство. Господ ни снабди, без да взимаме заем, с парите за пътуването, които бяха над 3000 евро. Много чудеса изживяхме от първия ден, та досега.

Приличат ли си вярващите? Какво ви радва и какво ви натъжава у тях?

Посветените вярващи по цял свят, независимо от кой народ са, си приличат – да! Те копнеят да угодят на своя Господ, намират радостта си в Него, уповават на Него за всичко в живота си, служат Му и знаят, че са само пришълци на този свят. Знаят, че техният истински дом е горе, в небесата, в Рая, с Бога – завинаги! Радостта им е наистина искряща. Никога няма да забравя как, преди да замина за Гърция, предчувствайки, че ще бъда доста време там и въобще в чужбина, направих една обиколка на България. Пътувах с влакове, автобуси, на автостоп… Един ден спря една кола, която се оказа пълна с хора. Направиха обаче място и за мен. През целия път весело пееха и се радваха. Когато стигнах до мястото, където желаех, и слязох от колата, дълго учуден гледах след нея. Какви ли бяха тези весели, странни хора?! Едва след години, когато станах християнин, проумях, че това са били Божи хора, пълни с Божията радост. В която и страна на света да отидеш, навсякъде ще намериш членове на твоето Божие семейство, твои братя и сестри. Това е много вълнуващо. А каква ли радост ще бъде в небето!

Всеки един от нас, хората, има дар, даден му от Бог в дадена област. Винаги се възхищавам, когато някой използва този дар за Божия слава с посветеност и всеотдайност, не лицемерно и не за своя печалба. Натъжава ме допускането на светския дух в живота на много християни, липсата на разпознаване на греха и дори упорството в него – нещо, което е твърде опасно за самото спасение.

Има ли църковни инициативи, за които бихте желал да ни разкажете?

Едно от най-значимите събития, които „Благата вест” в Торонто организира всяка година е така наречената българска вечер в Торонто „Пътнико свиден”. Тази година на 19 октомври от 17 ч. местно време е шестата такава вечер – за шеста поредна година.

Представлява международна, евангелизационна програма, на която каним всички българи. Далеч не всички идват, но ние записваме тези програми, за да можем след това  да им ги раздаваме на дискове или да им ги предложим в интернет.

Целта на „Пътнико свиден” е всички да си припомним, че пътуваме. Годините летят напред (никога вече няма да бъде 2012 г. примерно), вървим напред – към вечността. Бог иска всеки човек да отиде на правилното място – в Рая, при Него, а не да потъне завинаги в пъкъла.

„Пътнико свиден”, както всички знаем, е заглавието на една незабравима българска песен. Бог вложи в сърцата ни да използваме именно нея, написвайки християнски текст, за име на тази наша специална евангелизационна програма.

Видението за „Пътнико свиден” загоря в сърцата на цялото ни семейство една лятна вечер през 2008 г., когато в една пицария се запознахме и общувахме с двама българи. Те не бяха спасени и ние имахме благословението да им дадем от списание „Божия любов”. Когато се връщахме към дома, в сърцата ни дойде копнеж да започнем специално служение към нашите сънародници, за да ги привлечем към Господа.

На следващия ден в ума ми непрестанно идваше мелодията на песента „Пътнико свиден”. Не се успокоих, докато не написах християнски текст върху тази мелодия. С тази песен сега започваме всяка наша евангелизация под надслов „Пътнико свиден”. Провежда се обикновено през октомври. (Текстът на песента помествам отдолу. – Б.а.)

В момента на интернет страницата на служение „Божия любов” (http://bozhialiubov.org/patnikosviden.htm) може да се разгледат плакатите покани от досегашните пет издания на „Пътнико свиден”. Тези дни там ще бъде и новият плакат, а следващия месец ще бъдат качени и видеозаписите на всяка една от тези пет български вечери в Торонто.

Служенията, които провеждате в Църквата на пълното Евангелие „Благата вест” в Торонто, с какво се характеризират или отличават?

Торонто е най-многонационалният град в света. Тук са събрани хора от почти всяка страна на Земята, затова е трудно богослужението да бъде само на един език. Обикновено предвиждаме превод на английски език, дори понякога сме имали богослужения само на английски. Копнежът ни обаче е богослуженията да бъдат на български или той да е основният език (дори да има превод на английски), защото въпреки всичко те са посветени на нашите сънародници, за да познаят Бога.

Стремим се да имаме свой стил в хвалението, да имаме задълбочено изследване на Божието Слово. Мислим и за децата – най-важното за тях е да се приближават към Бога,  за да могат да побеждават изкушенията в света.

Кое е най-важното нещо, което бихте искали да кажете на християните в България?

Бих казал на всеки един от тях и на самия себе си: нека страним от духа на света, да помним, че сме свят народ, създаден от Бога за Божия слава! Всеки от нас е създаден с цел. Затова нека изпитваме духовете, дали са от Бога, и да държим само онова, което е от Него. Съблазните и примамките от света са много и смесването на доброто и лошото семе дава смесен плод. Смесването на истини и заблуди, флиртуването със света само ни обезсилва, а Бог иска ние да сме изпълнени с Неговия Дух и да носим много плод.

Благодатта и мирът да ви се умножат, скъпи братя и сестри!

Благодаря ви, брат Кирил, че разказахте за „Евангелски вестник” вашата история и тази на Църквата на пълното Евангелие „Благата вест”, Торонто.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg