Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

За възпитанието и примера на родителите (2)

Main Pic
Публикувана: 27.10.2013
Автор: Галина Пенкова
Прочетена: 2711
Коментари: 0

Едната се казва Дебора, а другата Девора. И двете са на 18. И двете са израснали в семейство на пасторски служители. И двете с радост приеха предизвикателството да разкажат за примера на мама и татко в служението и за възпитанието, което са получили.

Кои качествата на майка ти като служител, съпруга и майка искаш да притежаваш?

Деби: Да мога да съчетавам полезното с приятното. Да отделям нужното време за нужните дейности, като никога не пренебрегвам останалите малки, но ценни неща.

Деви: Ако трябва да опиша майка ми с една дума, то това ще е „единствена“. Когато я гледам, виждам един изящен скъпоценен диамант. Единствен по рода си. Майка ми е винаги там – готова да подаде ръка и да прегърне с думите си. Майка и жена за пример – нежна и крехка, но в същото време силна и непоклатима! Такава, каквато вярвам ще бъда и аз един ден!

Кои качества на твоя баща искаш да видиш и в бъдещия си съпруг?

Деби: Да обича Бог повече от мен. Да видя същата тази всеотдайност – както към мен и семейството ни, така и към хората, които ни заобикалят. Да бъде отворен за нови неща и винаги готов за приключения!

Деви: Малките момиченца от ранна възраст казват, че искат един ден да се омъжат за „тати“. Е, аз не се различавам от тях. Желая моят съпруг да притежава качествата, които баща ми има. Истината е, че той е вдигнал летвата. Баща ми притежава огромно сърце, пълно с любов, грижа, нежност и разбиране. Сърце, което докосва и променя. Ето такъв е моят баща. И, дай Боже, и моят бъдещ съпруг (че и по-добър може).

Израснала в семейство на служители. Усещала ли си някога липса на родителско внимание? Как си се справяла с това?

Деби: Разбира се, имало е моменти, когато не всички обстоятелства са се стичали по начина, по който съм очаквала. Имало е трудни моменти, има ги и ще ги има, но това далеч не е проблем за мен, дори и при честите им дълги отсъствия, понеже знам за кого вършат цялата тази работа, а именно за Този, който ме укрепява!

Деви: Въпреки че детството ми е минало по евангелизации, пътища, конференции, църкви и семинари с родителите ми, никога не съм се чувствала лишена от вниманието им. До ден днешен съм им благодарна за цветните и невероятни детски години, с които са ме дарили.

Кои са основните християнски принципи и приоритети, на които си била научена в семейството ти и които искаш да предадеш на своите деца?

Деби: Любов, разбирателство, благодарност, себеотдаване, загриженост и… така мога да продължа с часове. Наистина се надявам един ден да възпитам децата си така, както моите родители са успели да възпитат мен!

Деви: Едно от важните неща, които научих, е това да съм честна, искрена и никога да не лъжа или крия нещо. Да съм откровена, а ако е нужно, да си понеса последствията от действията. На тази Земя съм не само за да снабдя своите нужди и желания, а за да протегна ръка на хора, които се нуждаят от помощ. Да променя нечий свят, защото „по-блажено е човек да дава, отколкото да получава“. Научих наистина много неща, но и продължавам да го правя!

Кои са нещата в начина на възпитание, които би променила вече в ролята на родител?

Деби: Времената се променят, съответно един ден ще използвам по-интересни методи, за да уча и възпитавам децата си.

Деви: Искам при възпитанието на своите деца да приложа същия метод, по който и аз съм била възпитана.

Готова ли си един ден да поемеш служението на твоите родители? Как би го развила?

Деби: Това е въпрос на призив, но задължително ще бъда включена в служение по един или друг начин. Това вече е станала неотменна част от моя живот.

Деви: Да, абсолютно! Искам го много! Родителите ми се занимават с много социални дейности, които имам планове как да развия. От малка Бог е вложил в сърцето ми любов към околните и Му благодаря, че след като моите родители са положили основата, аз мога да надградя и помогна.

Кой е най-важният урок, който научи от своите родители?

Деби: Да се науча „да танцувам в бурята”, а и винаги са ми казвали: „Главата горе, принцесо, за да не ти падне короната” – Бог никога не поставя препятствия, които не са по силите ни.

Деви: От тях научавам толкова много уроци всеки ден. И това може само да ме радва!

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg