Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Добре, че не съм бежанец в България

Main Pic
Публикувана: 24.11.2013
Автор: Ивайло Ябълкаров
Прочетена: 2855
Коментари: 0

Представете си следната картина. В страната, в която живеем, политическата ситуация рязко се променя. Управляващата партия е свалена с масови стачки и недоволства. Има сблъсъци между полицията и протестиращите. Има ранени. Проведени са избори, които само засилват политическата криза.

В парламента влизат партии, които не могат да сформират стабилно мнозинство и да работят заедно. С много усилия е съставено правителство, чиито решения събуждат недоволството на хората. Хиляди излизат по улиците, искайки промяна в политическата система и оставка на управляващите и парламента. В продължение на много дни виковете „Оставка!“ огласят улиците. С всяка седмица напрежението расте повече и повече. Полицията използва сила срещу протестиращите...

Звучи ви познато, нали? А сега нека да добавим и още малко драматизъм.

Представете си, че народното недоволство расте все повече. Хората се въоръжават и започват да отвръщат на насилието на органите на реда. За да се справи с тълпите, правителството начело с лидерите си отказва да подаде оставка и извиква на помощ армията, за да потуши недоволството.

Управляващи и опозиция започват да използват огнестрелни оръжия. Загиват хора. Военните изкарват танковете и се опитват да се справят с протестиращите. Умират все повече невинни. Военни и полицаи нахлуват в домовете и извеждат хора, които изпращат в затвори, пребиват и убиват. Управляващи и опозиция воюват помежду си за всеки метър. Умират все повече хора.

Много домове са разрушени. Гражданите се оказват между кръстосан огън. Опитвате се да се скриете в крайните квартали. Изоставяте всичко, което имате и сте постигнали. Живота, който сте изградили. Любимите си места. Работата си. След това се местите на село. Когато гражданската война стига и там, бягате към границите със съседните страни. Бягате, за да спасите своя живот и този на близките си. Несигурност и опасности ви дебнат навсякъде.

Стигате до границата, но там не ви приемат с отворени обятия. Решавате да дадете последните си пари на каналджии, които да ви преведат през опасни места, но да ви прехвърлят в цивилизования свят, където ще бъдете в безопасност.

В крайна сметка се озовавате в чужда страна, която се води цивилизована, и тъкмо когато си мислите, че сте оставили ужаса на гражданската война и мизерията зад себе си, се оказвате пред вратите на вашия временен дом, наречен бежански лагер. Той е негоден за обитаване, но сте готови да преглътнете това, само и само да има сигурност за семейството ви.

Дават ви стая, в която вместо прозорци има найлони, вместо легла – стари и мръсни дюшеци. Трябва да делите помещението с още 12 – 13 души. Тоалетните не работят. За баня и топла вода въобще не може и дума да става. На ден получавате по някоя стара консерва за храна и малко хляб. Въпреки всичко вие решавате, че щом сте избягали от куршумите, всичко това не може да бъде по-лошо, отколкото във вашата родна страна.

Но най-страшното е, че сте като в затвор. Навсякъде решетки и огради. Не ви пускат извън рамките на лагера, а и вие се притеснявате да излизате, понеже сте чували от другите, че местното население не е доволно, че живеете в близост до тях. Вие самите сте ги виждали да протестират и да викат срещу вас на език, който не разбирате, но гледате лицата им, чувате гласовете им и се страхувате... Страхувате се за живота си.

Какво е да бъдеш бежанец в България?

Все още не съм посетил нито един от лагерите за бежанци, но мои познати са ходили и са ми разказвали. Виждал съм снимки. Слушал съм интервюта. Местата, където властите затвориха бягащите и спасяващите живота си сирийци, са ужасни. Едва ли някой от нас би могъл да си представи, че ще живее на подобно място или че ще гледа децата си сред такава мръсотия.

Ние недоволстваме, когато отидем в чужбина и местните жители ни гледат с недоверие. А причините да напускаме страната си са, че тук нямаме препитание и стоим гладни. Бягаме, очаквайки да намерим разбиране и приемане. А даваме ли ги на тези, които бягат, за да спасят своя живот?

Днес прочетох в една от социалните мрежи следното: „Да си бежанец не е въпрос на избор“.

Защо сме изгубили способността за съпричастност и състрадаване? Защо ни е трудно да гледаме по-далече от носа си? Кризата в икономиката и политиката ли е причината? Или просто сме се затворили в себе си и сме станали зли едни към други? Трудно ни е да приемаме сънародниците си, та какво остава за някакви си сирийски бежанци.

Преди да дойдат в страната ни и да потърсят помощ, сигурно голяма част от нас ги съжалява и цъка с език за това, колко е неприятно да живееш с постоянна заплаха за живота си. Но когато дойдоха в близост до нас, ги засипахме с епитети и квалификации. Обвинихме ги, че идват, за да разрушат нашата сигурност. Определихме ги за терористи и носители на болести.

Предполагам, че една голяма част от сирийците, които са затворени в подобните на гета приюти и лагери за бежанци, съжаляват, че са дошли в България. Знам със сигурност, че повечето са възприемали страната ни като трамплин за Западна Европа, където се надяват на по-цивилизован прием.

Ние обичаме да помагаме от разстояние, с есемеси и с коментари, но ни е трудно да подадем ръка на нуждаещия се, когато е пред нас.

Сред многото мнения, които изчетох по тази тема, ми направиха впечатление думите на един политолог, който казваше, че България, която се е застъпила за евреите си през Втората световна война, не е сегашната България и ние сме се променили.

Радвам се, че не всички българи приемат така бежанците. Радвам се, че има и такива, които са готови да подадат ръка. Радвам се, че много от тях са християни. Радвам се, че у нас има хора, които живеят според написаното в Евангелието:

„Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме? И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те посетихме? А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили“ (Матей 25:34 – 40).

Въпреки това не би ми се искало да бъда бежанец в България!

 

ps Това съдържание е предоставено за безплатно ползване благодарение на даренията на наши съмишленици. Участвай и ти! Имаме нужда от подкрепа, за да продължим създаването на подобни материали на български език.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg