Актуална ли е Библията днес?

Едно от най-популярните оправдания, които използват хората за Библията, е, че тя е архаична книга. „Всичко писано в нея е отживяло времето си – днес ние живеем в ХХІ век и трябва да изградим своя живот според съвременните стандарти“. Нека да помислим върху тези убеждения.

Възможно ли е Книгата на книгите да остарее и да изгуби своята адекватност относно нашето съвремие? Изглежда, за да може някой да говори по подобен начин за нея, то трябва преди това да има информация за съдържанието й. Това обаче не е достатъчно, защото едно е да знаеш дадена информация, а съвсем различно е да я разбираш.

Мнозина днес могат да кажат, че са чели Библията и че знаят какво пише в нея. Но тук трябва да зададем въпроса, какво означава да си чел дадена книга – цялата да си я прочел или част от нея? Затова е добре да изясним, че от всички, които казват, че са я чели, то малцина наистина са я прочели цялата. Причината може би се крие във факта, че е трудно да четеш нещо, което не разбираш. Библията не е книга с приказки и стихотворения. Всеки един, който би се отнесъл към нея по подобен начин, никога не би я разбрал. Също така има разлика между това, да си чел една книга и да си разбрал нейното послание.

Неосъзнатият проблем, който имат много хора, се намира в техния подход. Някои започват да я четат с предразсъдъци, като се опитват да намерят някакви грешки в нея, за да имат повод да я заклеймят. Но как някой може да намери грешки в информация, която не разбира? Нашите предубеждения не са ли една от най-големите ни пречки? Затова голяма част от тези, които казват, че са чели Библията, изглежда, почти нищо не са разбрали от нея, понеже, ако бяха я разбрали, то тя би променила живота им. Но ние трябва да изясним защо залагаме на твърдението, че тя не е разбрана от тези хора. Божието Слово не може да бъде разбрано с човешкия ни ум.

„И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е частно обяснение на пророка на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [святите] човеци са говорили от Бога, движими от Святия Дух“ (II Петр. 1:20, 21). Много атеисти, учени, хора от други религии са се опитвали да оборят Библията. Използвали са различни методи, за да открият и докажат различни противоречия и недостоверни факти. Но отново идваме до същия въпрос – как може човек да обори нещо, което не разбира?

Цялата Библия е вдъхновена от Божия Дух. Нима някои хора си мислят, че е толкова лесно да бъдат разбрани мислите и действията на Господ? Да, Библията е писана от много хора, но вдъхновението винаги е било от Бог.

„Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли“ (Ис. 55:8, 9). Точно тук различни хора попадат в собствената си самозаблуда. Понеже не приемат Библията като слово на Бога, а за тях е като една от всичките останали книги, затова и не я четат с такова съзнание. Сами се убеждават, че разбират нейния смисъл, но всъщност се заблуждават, защото, докато си вярват, вместо да признаят неразбирането си, смисълът й остава скрит за техния ум.

Библията може да бъде разбрана само ако Този, Който я е вдъхновил, просветли разума на човека. Учениците на Христос бяха три години и половина с Него. Те виждаха чудесата, които Той правеше, слушаха думите, които проповядваше, но въпреки това много неща не разбираха. Ако те имаха възможността да бъдат толкова близо до въплътения Божи Син и не можеха да проумеят това, което виждат и чуват от Него, то какво остава за нас? Често Му задаваха въпроси, защото смисълът оставаше скрит за тях. Господ Исус знаеше, че те имат нужда от просветление, за да Го разберат. „Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията“ (Лука 24:45). Той го стори, защото човешкият им ум не беше способен да разбере Божите думи и действия.

Ако те имаха нужда от просветление, то можем ли ние да си мислим, че със своя ум бихме разбрали святото Божие Слово?

Това, че някой е чел Библията, не означава, че я е разбрал. А след като не я е разбрал, то той и не може да има правилно мнение и отношение към нея.

Защо ни е нужна тази книга?

„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело“ (II Тим. 3:16, 17).

Бог е решил чрез Библията да разкрие Своята личност на нас, хората. В нея ние можем да се запознаем с характера на Бог. Освен това от нея разбираме и как Той очаква да живеем. Тя е пътеводната светлина към светия и богоугоден живот. Затова, независимо че живеем в ХХІ век, а в същото време има книги, които са писани преди хиляди години, нейната актуалност не се е изгубила. В нея човек може да намери отговори на различни фундаментални въпроси, като кой ме е създал, какъв е смисълът на живота, как да бъда спасен и пр. След като тя дава отговори на тези основни въпроси, ние можем и да погледнем към първоначално поставения: архаична ли е Библията? Със сигурност можем да кажем, че тя не е архаична книга, защото е и продължава да бъде адекватна към нашето съвремие. Нейната давност е вечна, както е вечен и нейният Вдъхновител.

„Аз не зная под небето друга книга по-могъща от Библията... Там, където Библията се чете и знае, злините са случайни, а добродетелите – трайни и постоянни спътници на живота. Учудвам се, че тази книга много малко се чете и знае у нас – не само от миряните, но и от духовниците“ – Иван Вазов.

ps Това съдържание е предоставено за безплатно ползване благодарение на даренията на наши съмишленици. Участвай и ти! Имаме нужда от подкрепа, за да продължим създаването на подобни материали на български език.