Църква „Христова радост” – Монреал

Интервю на Марияна Филипова с п-р Милен Бояджиев от църква „Христова радост” в Монреал

Моля, разкажете ни повече за себе си.

Казвам се Милен Бояджиев и съм вярващ от 1990 г. Като младеж бях откровен атеист и смятах, че всички вярващи са си по своему луди. Един ден ме срещна човек, който ме накара да се замисля и да потърся отговор на въпроса, има ли Бог. Той беше вярващ и нормален едновременно. Реших да прочета Корана, Библията и нещо за будистите и така да си отговоря на въпроса. Първо ми попадна книгата на кришнарите и чак след известно време – православната Библия. През това време аз мислено си задавах въпроса, защо светът е такъв, какъвто го виждаме, и получавах отговори. Беше много интересно усещането, че тези отговори не са плод на ума ми, но това не мога да го обясня с думи. Бог взе сърцето ми и от човек, който смята вярата за глупост, ме превърна в някой, който смята безбожието за смешно. Когато най-накрая започнах да чета Библията, се оказа, че познавам автора й – Онзи, Който ми бе отговарял на въпросите, докато стигна до Словото Му, за да продължи да ми отговаря чрез него. Това породи у мен абсолютно доверие в Библията и макар че започнах от Битие, Бог не ме остави да се откажа и всичко, което ми изглеждаше неясно, просто го оставях за после. Казвах си: с четенето ще го разбера. Така и стана. Днес знам, че разбирането на Библията не става само чрез четене, но е необходимо и откровение от Бога.

Трябва Бог да дойде при теб и да започне да ти разкрива сърцето Си. Духът почти винаги използва стихове от Библията, за да го направи. През времето, което мина, Бог ме заведе в църква между други вярващи, където да не угасне вярата ми, родиха ми се 3 дъщери и днес цялото семейство ходим заедно на църква.

Какво ви доведе в Монреал?

Икономическата ситуация в България, разбира се. След хиперинфлацията 1996 г. и след раждането на третата ни дъщеря през 1998 г. ни стана доста трудно. Когато отидохме на интервю за канадско гражданство, си казах, че ако ни пуснат от първия път, значи Бог ни позволява да емигрираме. Канада ни предложи една вдъхваща доверие процедура и зимата на 2001 г. се озовахме в Монреал.

Какви са вярващите, посещаващи проповедите в църквата „Христова радост”?

Църквата ни няма деноминационна принадлежност. Всеки, който изповядва Исус Христос като Божи Син, Господ, разпънат за греховете му и възкръснал от мъртвите на третия ден, е добре дошъл. Събираме се в сградата на Първа баптистка църква, но между нас има петдесятни, баптисти и православни.

Как възникна идеята за основаване на църквата и как се реализира тя?

През 2004 г. в квартала, в който живеехме, група новоповярвали християни започнаха да се събират, за да изучават Библията и проповедите, които слушат на английски. Когато се срещнах с тях, ме удиви жаждата им да разбират повече Божието Слово. Бог ме попита на връщане от първата сбирка, дали искам да ги науча всичко, което знам за Него, и аз приех. Оказа се, че това научаване е двустранен процес. Докато им говорех, Бог учеше мен, много често чрез братята и сестрите, на който говорех. Един ден дойде моментът да решим дали искаме да се обособим като отделно събрание – тогава и дойде предложението за името от Йоан 17:13. Има връзка между това, да имаме Христовата радост, пълна в себе си и единството в църквата. Единството е нещо, с което ние, българите, си имаме особени проблеми.

Какви са впечатленията ви за днешните млади хора и тяхното отношение към вярата?

Младите хора имат нужда от едно искрено и просто благовестие. Нуждата от спасение е постоянна, но светът винаги измисля нови заблуди. Има много материални и културни идоли сред младежите, но най-страшното е липсата на общуване. Семейството е загубило уважение в днешното общество и младите хора страдат най-много от това, но те имат и най-голям потенциал да разчупят леда. Църквата не бива да забравя, че младите са най-чувствителни към лицемерието и лудостта в съвременното общество и трябва да ходатайства най-много за тях.

Какви са мисията и целите на църквата „Христова радост”?

Църквата ни има за цел да разпространява благовестието на български тук, в Монреал и Канада, както и да насърчава повярвалите да търсят Бог и да познават по-добре Словото Му. Има много въпроси, които остават скрити в сърцето, защото човек изпитва трудност да ги облече с думи. Затова и ние държим да общуваме на български език, защото така въпросите и отговорите, свързани с вярата, покаянието и братския живот, стават по-лесни.

Какво бихте казали на вярващите в България и на тези по света?

Всички имаме нужда от смирение пред великия и всемогъщ Бог, Който ни призовава. Нека нашата почит и любов към Него си личат във всичко, което говорим и правим. Така ще придобием не само Неговото благоволение, но ще показваме верния път на онези, които се заблуждават от многобройните полуистини, които се предлагат днес под формата на благовестие. Не бива да приемаме спасение без жертвата на Божия Син за нашите грехове. Ако имаше възможност да се спасим чрез нещо друго, Бог щеше да послуша Сина и да Го отмине тази „горчива чаша”. Там, в Гетсиманската градина, Исус плачеше пред Отца така, че потта Му стана на кръв, но понеже не е възможно грехът ни да бъде изличен по друг начин, Отец остави Сина Си да загине по един жесток начин. Нека всички се върнем при разпнатия наш Спасител и ще намерим решение за проблемите си, мир за сърцето и благословение за България.

Бог да благослови всички българи!

ps Това съдържание е предоставено за безплатно ползване благодарение на даренията на наши съмишленици. Участвай и ти! Имаме нужда от подкрепа, за да продължим създаването на подобни материали на български език.