Да разбираме Библията с Лутер

На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер заковава на вратата на църквата във Витенберг 95-те тезиса, които възпламеняват искрата, от която се разгаря огънят на Реформацията – широкообхватно движение на преоценка и промяна, което през годините на съживление променя личности, нации, нрави… както в Европа, така и по целия свят.

„Аз стоя тук! Не мога другояче… Бог да ми е на помощ!” – това са думи на Лутер, когато в Райхстага във Вормс отказва да опровергае евангелските истини, да се отрече от тях и от своите възгледи. Защо Лутер не може да постъпи другояче? Какво го спира да не прояви „гъвкавост”, каквато и днес много лидери и църкви проявяват, като се скриват зад криворазбрани дисциплина, кодекси и решения на конференции и така изкривяват и скриват истинските библейски ценности и верни послания?! Лутер сам назовава причината: „Докато не бъда осъден чрез Писанията чрез убедителни аргументи (...) аз нито мога, нито имам желание да се отрека от каквото и да било, защото да отида срещу съвестта си, е неправилно и опасно (…) по тази причина аз съм победен от Божието Слово, а моята съвест е пленена от Него”.

Библейското Слово е единствената инстанция и единственият мащаб за преценка по въпроса за вярата. То стои дори и над нашия разум. За Лутер Бог не е помощно средство, каквото е мнението на църквата или настоятелството, синода или политическото мнозинство, когато се вземат решения или се правят преценки. За Лутер Бог и Неговото Слово са единственият мащаб и единствената инстанция, от които трябва да се ръководим. Чрез Господа и Библията трябва да се легитимират всички истини и действия. „Аз не искам според човешкия мащаб да разбирам Писанието, а обратното – според преценката на Библията да разбирам всички човешки писания, действия и думи”, казва Лутер. За тази цел Лутер много прецизно и с благоговение превежда Писанията на немски език, защото за него Божието Слово трябва да е ясно и разбираемо за всеки човек. Но за главното послание на Библията Лутер счита, че не можем да говорим по никакъв начин, че е неразбираемо, и никой не може сериозно да твърди, че не може да се узнае какво иска да ни каже Библията.

Най-голямата тайна е издадена – Христос, Синът Божи, е бил човек. Христос е Спасител, но и Господ. Бог е Троица. Повече е знак за човешко безбожие, когато някой твърди, че Писанието е неразбираемо и неопределено. Неясни са, според Лутер, човешките сърца, които в стремежа да оправдаят своето собствено непокорство не признават яснотата на Божието Слово. „Така Словото Божие е като слънце, което ни дава вечен ден, за да живеем и да се веселим (…) но това не се харесва на къртици и прилепи”, добавя със саркастичното си чувство за хумор Лутер.

Според Лутер действително разбиране на Библията има само там, където Бог се открива на човека, където Святият Дух поучава четящия и му дава да види Господ в Исус Христос. Това просветление, което създава яснота, се нарича откровение. Това не може да се случи само от нашата човешка способност за познание. Зависи от благосклонното отношение на Господ към човека. Това води до въпроси: защо за много хора Библията остава една недостъпна, неразбираема книга дори когато всяка отделна дума е разбираема; трябва ли съзнателно да търсим Господ, за да Го открием, и Той съзнателно ли може да откаже да ни се открие; да чакаме ли просветление и откровение и това чакане не е ли пасивност или безразличие от наша страна.

Лутер мисли, че чакането на откровение от търсещия вярващ не трябва да го прави бездеен и пасивен, възпрян от действеност. Така той предлага някои неща, които обявява програмно за правилно общуване с Библията и нейното тълкуване.

Молитвата – чрез нея ние признаваме, че не можем със собствени сили да стигнем до познанието на Библията, винаги трябва да се осланяме на Божието прозрение в своя интелект. Истинският търсещ тълкувател в молитвено размишление узнава за силата, която Господ дарява за възприемане на Божието Слово, и черпи от нея въпреки всички външни смущаващи фактори. Той не трябва да бъде повлиян от определени интереси, чужди учения, дори от собствени идеи или мисли. Това разграничаване и устояване може да се постигне само в молитва и разговор с Бог, когато Бог Сам показва как би искал да бъде разбирано Словото. Бог „отхвърля нашите своеволни разбирания и призовава към извора и учи, че Святият Дух ще прогони нашия дух” и тогава молитвата може да стане място на болезнено поправяне. Поправяне в смисъл не само като една фина настройка по един избран принципно прав път, а тотално преустройство. Лутер подчертава, че човек не може да разбира правилно със своя разум Библията, ако не бъде воден в създаден от Бога процес на умиране: „Защото, ако някой не излезе от своя телесен разум и не се отрече от себе си, той със сигурност ще се шокира от Светото писание. Ето защо светът не може с плътския си разум да познае и тълкува Словото, защото няма понятие от убийството на стария Адам”.

Размишленията върху Писанията, или т.нар. медитация, според Лутер не е едно изпразнено самовглъбяване. Размишления не само в сърцето, но и външно, над думите, устното или писменото слово. Според Лутер мислите на тълкувателя на Словото трябва да са свързани с външното слово на Библията. И точно там, а не в човешката душевна дълбочина иска Бог да открие съкровената тайна на Писанието. Неговото Слово ни освобождава от хаоса от гласове, идващи от една призрачна душевна глъбина, която размишляващият тълкувател се учи да опознава като източник на постоянно преиначаване на Писанието и да му се противопоставя със здраво недоверие. В Библията Бог иска да се срещне с човека чрез Святия Дух. Библията за истинския християнин трябва да е „уговореното място”, където Господ провежда „Своя прием”.

И накрая, словото на Библията трябва да се наложи във всекидневието, както се изразява Лутер, да стане „житейско слово”. Защото не става въпрос само за достигане на вярно Божествено знание, мъдрост, разбиране, убеждения… Истините, историите от Библията трябва да се приемат и като обещание към нас, че нашият живот подлежи на същото дарение и вярност от страна на Небесния отец. Истинската вяра, според Лутер, трябва винаги да преминава през опита на кръста. Има знание, в което човек усвоява познание за библейското учение, но само по себе си то е човешко творение, ако няма Божията намеса, ако няма опитана вяра в Словото, което удря върху видимата действителност и така бива потвърдена за християнина. Господството на Бог се вижда чудно в нашия земен, практически свят, така както Божият Син се появи на Земята като „презрян за всички” или както апостолите носят властта на своята служба в „глинени съдове”.

Лутеровото тълкуване на Библията се отличава особено от днешното академично общуване със Словото. Той противопоставя една съвсем друга разсъдливост, която не може да извоюва нищо от просветителския патос на човека като „мярка на всички неща”, затова обаче очаква всичко от Бог. Разбиранията на Лутер за тълкуване на Библията и днес носят Реформаторския дух на епохата и са пример за живот, мощно воден от Божието Слово, Божията сила и Святия Дух.

превод от немски език