Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

За живота и вярата „Бог е верен“

Main Pic
Публикувана: 30.01.2014
Автор: д-р Марияна Филипова
Прочетена: 3535
Коментари: 0

Интервю на Марияна Филипова с Юлия Лазарова – административен секретар в ХЕЦ „Шалом” – Ловеч

Разкажи ни малко повече за себе си.

Казвам се Юлия Лазарова, на 37 години, родена съм във Велико Търново. В момента работя като административен секретар в ХЕЦ „Шалом” – Ловеч.

Какво те накара да тръгнеш по стъпките на Христовата вяра

Познавам Исус като мой най-добър приятел още от дете. Моят дядо беше пастор в една малка петдесятна църква в с. Долна Липница. Още от раждането си често боледувах. При всеки един появил се вирус аз се разболявах и много пъти лежах в болницата. Дори е имало опасност за живота ми, защото не исках да се храня и имунната ми система беше много слаба.

Когато станах на 5 години, майка ми ме остави за известно време при баба ми и дядо ми. Както споменах, дядо ми беше пастор в църквата на село. Заедно с баба ми,те събираха вярващите от селото в дома си четири пъти седмично (сряда, петък и два пъти в неделя). От тях получих първите си знания за Бог. Подариха ми и детска Библия с картинки и всяка вечер с баба ми четохме увлекателните истории в нея. Задължително се молехме, преди да заспим.

За мен много интересни бяха и богослуженията, на които се събираха вярващите от селото и ми показваха любов и внимание. Те бяха голям пример за посвещение и единство. Научих се да се моля, да се покланям на Бог с песни. Почти на всяка служба се молеха за мен и за моето изцеление. И Бог се прослави! Когато майка ми дойде след три месеца да ме види, тя не можеше да ме познае! Оттогава атакуващите ме вируси нямаха власт над моето тяло и бях напълно изцелена, напълняла и с нормално функционираща имунна система. Но освен здраве получих една стабилна духовна основа, положена от моите баба и дядо, и Исус стана моят най-близък приятел в живота.

Къде те отведе вярата ти?

Вярата в Христос е тази чудна сила, която ми помага да продължавам напред въпреки битките и трудностите, които срещам по пътя си. Невероятно е да имаш Някой, на Когото можеш да разчиташ 24 часа в денонощието. Някой, Който винаги те разбира, подкрепя и обича безрезервно. В момента, вървейки по пътя си с Бог, аз стигнах до Ловеч, където работя като секретарка в ХЕЦ „Шалом”. Пристигането ми в този град беше придружено с невероятната Господна намеса. Това беше най-смелата ми крачка на вяра до момента. Тръгнах без осигурена работа, не знаех дори къде ще живея. Но бях убедена, че Ловеч е мястото, в което Бог ме иска. Пристигнах с обещанието от Исус Навин 1:3 „Всяко място, на което стъпят нозете ти, давам ти го”. И започнаха да се случват чудо след чудо – без да се напрягам, без да правя нещата със собствени сили. Моят Татко така беше планирал всичко, че дори най-съвършеният ми човешки план изглеждаше незначителен и много по-нищожен от това, което Той беше приготвил. Квартирата я „избрах” само с едно телефонно обаждане по обява във вестник и тя отговаряше до най-малката подробност на условията, за които мечтаех, и на цената, която си бях планувала за наема.

Започнах да търся работа – подавах документи на толкова много места, но отвред получавах откази. Докато след първото ми редовно посещение в църквата пасторът поиска да разговаряме, беше разбрал от предишния ми пастор, че ще живея в Ловеч. Когато се срещнахме, той ми каза: „Знаеш ли, че на момичето, което работи при нас като секретар и счетоводител, в момента й предстои операция и ще отсъства за около два месеца. Можеш ли да дойдеш на нейното място, понеже си работила в църква такъв вид работа?”

Представяте ли си – нова църква, непознати все още пастори, а Бог планира нещата по такъв начин... Аз приех работата, а когато момичето се завърна след болничния, ме попитаха дали искам да работя на непълно работно време, а впоследствие – и на пълен работен ден като секретарка в църквата.
По-късно станах част от хвалебния тим, включена съм в служение в едно село, където ходим с екипа веднъж седмично, два пъти месечно се събираме с хората на „златна възраст” в църквата и си общуваме, споделяме преживени свидетелства и битки, дискутираме библейски теми.

Разкажи ни малко повече за живота си.

Като тийнейджър бях едно съвсем посредствено и тихо момиче. Първоначално посещавах редовно богослуженията в петдесятната църква в родния си град. Ходех на църква седмица след седмица, но си тръгвах почти винаги първа – не общувах с хората, бях затворена в себе си и почти нямах приятели сред християните поради факта, че аз самата отбягвах разговори с тях. През 2003 г. присъствах на една конференция за млади лидери, открих мястото си в църква „Сион” с пастори Николай и Мишел Стефанови – невероятни млади хора, огнени за Бог и посветени на делото, което Той е определил за тях. Явно Той ги е насочил към мен, не знам как стана, но постепенно благодарение на тяхната любов и приемане започнах да се чувствам все по-уверена в църковните събрания. Сближих се с много от хората и, нали знаете, когато покажеш приемане и интерес към някого, той започва да ти отвръща. Така сме създадени – да общуваме един с друг. Започнах да служа първоначално като разпоредител, после се включих в служението с библиотеката и книжарницата. След това започнах да водя една от домашните ни групи... След време получих предложение от моите пастори да работя за тях към църквата като секретарка. За мен това беше работа мечта и никога не съм вярвала, че подобно нещо може да ми се случи. Да работиш за Божието царство и да ти плащат за това. За мен това беше първата по-смела крачка, която направих в живота си. Разказах ви вече и за това, как Господ проправи път за мен в Ловеч. В момента освен служенията, които имам в църквата, едно от любимите ми хобита е да правя клипове – основно с преводи на песни, които лично са ме докоснали и говорили в живота ми. Радвам се, че те служат на толкова много хора и ги насърчават.

Тази година Бог ми подари и съпруг – също едно силно свидетелство в живота ми. Въпреки че толкова години се бях молила за човек до себе си, дойде време, в което започнах да се поддавам емоционално на хорските приказки – докога ще чакам, получавах съвети да правя компромиси, че дори и да е невярващ моят съпруг, нямало проблем, важно било да се разбираме... Аз не исках това. Аз исках съпруг, с когото заедно да ходим на църква, заедно да се молим и да четем Словото, заедно да възпитаваме децата си в Истината. И дойде моментът, в който си казах: „Аз не мога повече със собствени сили. Боже, Ти Си на ход!” Точно в такива ситуации човек осъзнава още по-силно бащинската грижа на нашия добър Господ! Той ми изпрати едно момче от църквата, с което се познавахме още откакто дойдох в Ловеч, но никога не съм си и помисляла, че един ден заедно с него ще създадем семейство. Бог промисли по невероятен начин и за нашата сватба. Всичко беше толкова красиво, толкова хора ни показаха любовта си и приятелството си в този щастлив за нас ден. Дори и средствата, които нямахме, за да посрещнем всичките си разходи по тържеството, Господ снабди по чуден начин! Много съм Му благодарна за моя съпруг, с когото се разбираме прекрасно. Чувствам се ценена и обичана и всеки ден прославям моя Бог за прекрасния подарък, който ми подари! Млади момичета, чакането си струва! Не правете компромиси с бъдещето си само защото виждате по човешки, че времето минава, а вие все още сте сами. Аз се молех, когато Бог ме събере с правилния човек, това да послужи като свидетелство за насърчение на много момичета в ситуация, подобна на моята. Дерзайте! Бог е приготвил най-доброто и не се примирявайте с нещо, което е по-посредствено. Защото, според мен, за да си пълноценен в Божието царство и в служението си, на първо място трябва да си пълноценен в своя дом и брак. И когато си с правилния за теб човек, всичко става толкова спонтанно и благословено в семейството ти – това ти дава сили и те насърчава да бъдеш успешен и в делото за Божието царство.

Можеш ли да си представиш живота си без вярата в Бог?

Често съм си отговаряла на този въпрос, особено когато съм била в изпитания. Какво щях да правя без Бог, без Неговата утеха, без надеждата, че Той е в контрол? Щях ли въобще да съм жива, щях ли да посрещам деня в очакване на това, което Исус ще извърши този ден? Какви щяха да са мечтите и копнежите ми? Това ми изглежда толкова отчайващо и безнадеждно... Така че аз не мога да си представя какво бих правила без Неговото присъствие в живота си и без общението си с Него.

Какво ще кажеш на хората, които четат твоята история.

Приятели, искам да ви кажа: БОГ Е ВЕРЕН! Понякога може да не виждате светлинката в края на тунела. Понякога може да имате усещането, че Господ е някъде далече и не Го е грижа за нас. Понякога дори може да се усъмните в любовта Му... Но Той е много по-велик, много по-силен, много по-възвишен от всеки страх, проблем и обстоятелство. Рано или късно победата идва. А това, през което сте преминали, несъмнено ще изгради нещо и в нас – твърдост, характер, вяра, по-голяма близост с Господ и още много други добри неща. Не гледайте на себе си като незначителни и маловажни за Царството Му. Не си мислете, че няма с какво да послужите в църквата – има толкова много неща, за които пасторите ви ще се радват да се включите. Само трябва да разпознаете таланта, който Бог ви е дал, а със сигурност имате поне един. Не го заравяйте в земята, както направи нечестивият слуга в притчата, а дайте и малкото семенце, което има във вас, за да видите ароматни плодове в живота си.

Аз съм живото свидетелство за това, как от едно обикновено и свито момиче Бог изгради жена, която може да послужи за целите Му. И вярвам, че ще продължава да го прави. Вярвам, че след време ще имам още много допълнения на свидетелството, какво Исус е извършил в живота ми. И също така вярвам, че щом Той може да го направи за мен, може да го направи и за теб!

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg