Каква е църквата на 21. век?

На 17 юни в Лондон се проведе Парламентарната Националната молитвена закуска във Великобритания, която тази година беше на тема "Християнството по света през 21. век", а архиепископ Джъстин Уелби беше основен говорител на събитието.

Молитвената закуска се организира от християните в английския парламент и Библейското дружество в страната. За първи път в 20-годишна история на събитието, на него присъстваха както министър-председателя, така и лидера на опозицията.

Основният прочит на архиепископ Уелби от Божието Слово е от Исая 58:6-12 и Деяния на апостолите 2:43-47.

Ето и основните акценти в речта на Кентърбърийския архиепископ:

„В някои отношения, църквата в 21-ви век е такава, каквато винаги е била: благословение за света, носеща призива да се обърнем към Христос. Видяхме в книгите Исая и Деяния на апостолите, как изключително поетично Исая описва страната, мястото на обновление и човешки разцвет, на преливащото изобилие от Бога, от което всички се ползват. В Деяния на апостолите научаваме, че е създадена една нова общност, в която ключовата дума е щедрост, доверие в „основата“ Христос, а любовта един към друг е начин на живот.“

"Църквата през този (първи) век, обаче, е страдаща църква. Тя се разраства, но в този растеж страда. Тя носи кръст. Така е и днес, и през последните няколко години виждаме истината и цената на тази реалност. Преди няколко седмици, с Каролайн (съпругата на Джъстин бел. прев.) бяхме в Лахор, Пакистан… Срещнахме се с представители на духовенството и с епископа на Пешавар, които са потърпевши от експлозията на бомба през септември миналата година в сградата на Англиканската църква „Вси светии“. При експлозията бяха убити над 200 души и ги попитахме: "Как върви процеса на възстановяване? Идват ли хората на църква?" "О," казаха те, "църквата се утрои". Това е страдаща църква и смела църква.“

"… Тя носи кръста на страданието, но също така носи кръста за спасението на света. Това винаги е било скандално, още в първите векове. Съмняващите се, нападащите християнската църква, казвали: "Как може да се покланяте на някой, който е умрял на кръст?" Но това е „позорна постъпка“, с която трябва да се гордеем. Ние се хвалим с кръста на Христос. Той ни казва, че всеки един от нас тук — всеки един от нас, всички ние се нуждаем от Божието спасение, защото не можем сами да се спасим. Той, кръстът, ни призовава към молитва и поклонение, преданост на Исус, който умря за нас. Църквата на 21. век се доближава до Христос в молитва, намира своята сила в молитвата и вярващите се обединяват в молитва. Тя се моли с всички, които се молят и виждаме как нови молитвени общности никнат навсякъде в Европа и по целия свят. Общности като 24/7, пълни с млади хора, служещи на своето общество, живеещи в лишения, за да бъдат благословение за бедните.“

"И така, църквата на 21-ви век е много подобна на всички други църкви в историята. Тя е непроменена, защото служи на верен Бог, който обича, пострада на кръста и е с нас във всеки един момент, както в най-мрачните, така и в най-радостните моменти. Това е една обединена църква, това е църква, която се моли и покланя и има своите непоклатими ценности в Божията вярност. Вярващите се държат заедно, те принадлежат един на друг. Всички християни принадлежат един на друг като брат и сестра, а не както се отнасят един към друг членове на някой клуб. Въпреки всички наши културни различия… ние принадлежим един на друг, не защото това сме избрали, но защото Бог ни е създал по този начин. Можете да избирате приятелите си, но ще си останете с вашите роднини, а трябва да ви кажа, че всички, които следват Христос са роднини, така че вие ще останете с мен и аз с вас и по-добре да свикнем с това.“

"Църквата през 21-ти век, с всички християни неотменимо принадлежащи един на друг чрез действието на Бога, се стреми да направи разпознаваема истината в много, в хиляди култури… Преди двадесет години отнемаше месеци, за да се свържем с най-отдалечените краища на земята, а сега, както знаем, отнема само няколко секунди. Моменталната реакция е заменила обмисления коментар. Това е реалността, с която вие се справяте в политиката и тя изисква нови начини, по които да се приемаме един друг, да се обичаме, да се молим един за друг. Най-добрият отговор на сложен въпрос, по който някой е чул само малка част от аргументацията, не винаги се дава в 140 знака.“

"Църквата в този век трябва да бъде великодушна църква, поради революцията в комуникациите, поради технологиите, поради това, че сме лице в лице с всеки навсякъде и винаги, по начин, който не е съществувал преди. Църквата е великодушна, когато обича истината и обича хората с необятната Божия любов в Христос. Като християни ние вярваме, че Бог идва при нас безусловно и ние трябва да направим същото за другите.“

"Това е опростена църква, защото е и грешаща църква. Църквата винаги е имала своите неуспехи и съжалявам да го кажа, но това е така, защото тя винаги е пълна с хора. Без да желая да прозвуча противоречиво, вие сте грешници и такъв съм и аз. Веднъж казах това в моя проповед и след богослужението един човек ми каза: "никога нямаше да дойда да те слушам, ако знаех, че си грешник". [Смях]

"Църквата е опростена и познава Божието опрощение и ако тя върши своето дело, тя ще сподели тази прошка и в 21-ви век. Тя знае своята недостатъчност и признава необходимостта от обновяване. Вчера (16 юни бел. прев.) се срещнах с папа Франциск … и в края на среща той обобщи, като каза: "Помни трите П-та: молитва (prayer), мир (peace) и бедност (poverty) …"

"Църквата не е просто една неправителствена организация с много стари сгради. Това е Църквата на Бога, намираща се в реалността на културно многообразие, каквото никога преди не имала… глобална, помагаща, уверена и гостоприемна. Църквата съхранява за този свят съкровището на помирението и го предлага като дар, даден безплатно от собствения си опит на борба с реалността, че сме помирени чрез суверенната любов на Бога в Исус Христос.“

Източник anglicannews.org

Превод от английски език за Евангелски вестник