Приносът на арменците печатари в Цариград през българското Възраждане

Крайъгълният камък на всяка християнска цивилизация е превеждането и разпространяването на Библията на разбираем от народа език. След приемането на християнството в Армения – 301 г.сл.Хр., бащите на църквата имат мъдростта да преведат Библията на арменски език. Чрез азбуката на Месроб Мащоц – 404 г. сл.Хр. и далновидността на първия католикос Сахаг Бартев, в началото на V век арменската Библия вече е реалност.

Преписването и разпространението на Библията е червената нишка през цялата арменска история, която запазва вярата, националността и идентичността на народа, въпреки многото превратности на историята. Затова има безброй свидетелства в "Матенадаран" (дворец за древни ръкописи) в Ереван, изненадващо достъпни още по време на войнстващия атеизъм на съветската власт. Когато при нас атеистите обясняваха, че Библията е написана от хитроумни монаси през средните векове, ние трябваше само да им кажем: идете в Ереван и ще видите ясно четливи и използваеми преписи на Библията от 11, от 12 век! Ние трябва подобаващо да оценим приноса на учените и изследователите на древните ръкописи и ценни преписи на Библията в "Матенадаран" през тези трудни години!

След отпечатването на първата Библия от Гутенберг в Майнц - Германия през 1454 г., голямо постижение за един малък народ е делото  на  архимандрит Воскан Ереванци. Той отпечатва в Амстердам през 1666г. първата арменска печатна Библия. Много можем да научим за това в ценната статия на Нерсес Кетикян в този сайт (Кантех Араратян) от 11.03.2014г. Препоръчвам ви да я прочетете!

Краткото въведение е, за да осмислим заглавието на това изложение:

"Приносът на арменците печатари в Цариград през  българското Възраждане."

Защо има толкова много печатари в Цариград, и то само арменци? Защото делото на Воскан Ереванци не е останало епизод от историята, а продължава успешно 200 години след това!

Българското Възраждане започна с Паисиевата история през 1762 г., която се разпространи чрез преписи от ръка на ръка. Днес историците имат сведения за 70 преписа. Но Възраждането докосна хората с отпечатването и разпространението на посланията на Народните будители, които събудиха националното съзнание на българския народ и завърши с превода и издаването на българската Библия на говоримия език през 1871г. от евангелските мисионери д-р Илаяс Ригс, д-р Алберт Лонг, с помощта на Петко Славейков и Христодул Сечанов.

През това време в  Цариград работят 7 печатници – всички собственост на арменци. Те издават общо 202 български книги, с което имат неоценима заслуга за просвещението на българския народ, за утвърждаване на неговото национално самосъзнание през тези съдбоносни за нашата история години.

Историкът доц. П. Паржков пише: " В печатницата на Агоп Минасиян, снабдена с нов български граждански шрифт (за разлика от църковно-славянския), през 1864г. се отпечатва първият български вестник „Зорница", по-късно се  печатат вестниците „Гайда“, „Македония“, „Право“.

Българската общественост малко знае за в. "Зорница", издаван от д-р Алберт Лонг от м. януари 1864 г. "Зорница" е началото на българския периодичен печат. Повече може да прочетете в първата глава на безсмъртния епос на българското Възраждане: "Под игото" на Иван Вазов, когато будният българин чорбаджи Марко смени революционните книжа в джоба на Кралича с вестника, който четеше: "Зорница" и така го спаси от затвор.

Печатат се много книги: „Психология или душесловие за децата“ (3 изд., 1861) и „Нещо за безкнижните человеци“ (4 изд., 1862) от Карловския учител Ботйо Петков – бащата на Христо Ботев, и др. Според акад. Никола Начов "само в тази печатница са отпечатани общо 83 български книги."

Източник: Арменски евангелски църкви в България, Българско Библейско дружество

Следва продължение...