Приносът на арменците печатари в Цариград през българското Възраждане (2)

Втора част

Печатницата на Агоп X. Бояджиян, изучил типографския занаят в Америка, „изважда на свят“ 21 български книги. Тук през 1871г. е отпечатана първата българска Библия на говоримия език, наречена Славейкова или Протестантска Библия.  До 1879 г. са отпечатани 36, 000 екземпляра, а с отпечатаните Нови завети на Неофит Рилски, с отделни части на Библията през време на превода за повече от десетилетие, според някои историци отпечатани са близо 60,000 екземпляра - огромен тираж, даже и за днешните разбирания. Новата Библия е претърпяла изненадващо много тиражи за своето време! Отминалият комунистически режим е единствената причина учените, а и  целият наши наред да няма достатъчно знание и памет за това велико дело.

Един от най-изтъкнатите представители на арменската колония в Цариград е Тадей Дивитчиян (1810-1878) – издател, печатар и книжар. Роден е в Цариград. За него знаем малко. Академик Никола Начов пише:

„Много обичал българите. Доста е служил на нашата млада книжнина. До Освобождението името на дядо Тадей било много известно в България, която в продължение на 30-ина години бил навред обиколил, до Галац, Ниш и в Македония дори (това е България за просветителите!). Почти всички цариградски българи лично познавали стареца. На мнозина българи в Цариград е услужвал и мнозина български книжари взимали от него на почак (т. е. със заплащане след продажбата – днес на "консигнация") по много книги, които разнасяли да продават по градове и панаири.“

Тадей Дивитчиян общува и е в помощ на Неофит Рилски, Найден Геров, Иван Богоров, Ботйо Петков, Сава Филаретов, Петко Р. Славейков, Тодор Бурмов – редактор на сп. „Български книжници“ през 1860-1862 г., на д-р Стоян Чомаков – един от ръководителите на църковно – националната борба, на Гаврил Кръстевич и др.

През 1844 г. Тадей Дивитчиян става собственик на първата българска печатница в Цариград: „Славяно-болгарска типография – Трудолюбивата пчела“, основана през 1842 г. Първоначално той е и леяр, и словослагател, и коректор, и печатар. Има само една дървена преса. Постепенно създава и букволеярна, снабдява я с български, арменски, гръцки и латински букви от различни шрифтове – „църковни“, „граждански“. Набавя американска прес-машина, оборудва ксилография, доставя прибори за клишета и стереотипия. Три наборни отдела работят в нея и цех за подвързия, за да смогнат да "надвият на бързопечатащата" машина, подарена от американските евангелски мисионери. През 1848 г. тук се печатат първите 19 броя на „Цариградски вестник“, редактиран от Иван Богоров.

До Освобождението Тадей Дивитчиян отпечатва 72 български книги, учебници, календари, брошури. В онези години календарчетата се ценят и търсят. „Единственият издател на календарчетата, – пише Шуменския възрожденец Илия Р. Блъсков – беше цариградският книгопечатар Тадей Дивитчианов“.

Тадей Дивитчиян сам разпространява изданията си. Като пътуващ книжар посещава Русе, Ниш, Македония. Отваря своя книжарница и на Узунджовския панаир - най-големият панаир в българските земи преди Освобождението, център на търговията между Изтока и Западна Европа. В „Цариградски вестник“ от 1849 година се съобщава, че „от вехто време“ в панаира взимат участие търговци от „Мала Азия, Армения, Каръм (Крим), Росия, Лехия (Полша), Немско“.  Жером-Адолф Бланки (френски икономист) определя проведения през 1841 година панаир като „сборище на повече от петдесет хиляди души“!

Следва продължение...

Първа част може да четете тук