Четвъртък, 28.03.2024
Трета част
В спомените си Атанас Т. Илиев пише:
„При нас често дохождаше пресипналият Тадей Дивитчиян – арменец, с когото баща ми добре се познаваше, и от когото купуваше за продан в дюкяна си в Стара Загора календарчета и други разни книги, между които и църковни“ – Тадей Дивитчиан е автор и съставител на „Буквар или началное учение за деца“ (в 3 издания от 1859 до 1865г.).
Дейността му в полза на българската кауза не остава незабелязана от турските власти. Той е арестуван, а печатницата му – затваряна. Но благодарение на застъпването на Евангелските мисионери и професорите на Роберт колеж в Цариград, където учат много арменски и по-късно български деца, печатницата се запазва. Нека да извадим от забравата и си спомним с признателност името и делото на арменския печатар, издател и книжар, служил за нашето духовно възраждане.
Днес малцина арменци и българи знаят за приноса на тези скромни арменци - печатари в Цариград, останали верни на наследството на бащите: да разпространяват писаното християнско Слово и Библията сред народа. Прави им чест, че те не работят само за своя народ, но и за другите християнски народи в турската империя, в края на съдбоносният за българската история ХIХ век.
Отново за Арменската Библия
През 17. век започва печатното издаване на арменската Библия. През 1656 г. са отпечатани Псалмите, а скоро през 1666 г. архимандрит Оскан Ереван издава цялата арменска Библия в Амстердам. Следва издание в Константинопол (1705 г.), Венеция (1733 г.) и изданието на Новият завет на д-р Зохраб (1789 г.). Излизат от печат и няколко критични издания: Венеция (1805 г.), Серампур (1817 г.), както и Константинополско издание на Стария Завет с еврейския текст под линия (1892 г.).
Тъй като писменият древноарменски език (наричан кърапар) вече не се използва, съвременните ревизии на арменската Библия съществуват на двата литературни езика:
1. Арарат арменски. Първата версия на Новия завет на този език е направена от Дитрих и публикувана от Британското и чуждестранно библейско дружество в Москва през 1835 г. Следва издание на Псалмите (1844 г.), а след това – и на целия Стар завет.
2. Константинополски (западен) арменски. Ревизия на арменския Нов завет на този език е направена от д-р Зохраб и издадена от Британското и чуждестранно библейско дружество в Париж през 1825 г. Ревизия, направена от Адгер, е издадена в Смирна през 1842 г. През 1846 г. е издадено и ревизирано издание на Стария завет.
В арменския превод на Библията активно участва д-р Елиас Ригс. С негово участие се превежда Библията и на турски език, издадена от Американското библейско общество, отпечатана с арабски и арменски букви (тъй като турците нямат своя азбука) в Константинопол през 1878 г. и е последвана от ревизирано издание през 1886 г. Д-р Ригс издава още "Граматически бележки по съвременния арменски език” и речник (Смирна, 1847 г., Константинопол, 1856 г.), както и граматика на турския език, изписан с арменска азбука. Днес трудно можем да оценим неговия принос за тези народи.
В съвременната църковна песнарка, която се използва от всички Арменски евангелски църкви по целия свят, има песни, които се пеят от много народи по света и са преведени на всички езици. В тази песнарка има песни, които впечатляват с изящния поетичен тест на арменски език. Например една от най-разпространените песни в евангелския свят: "Колко скъп е тоз Приятел", е преведена на арменски език преди повече от 170г.. "Ինչպէս բարեկամ է Տէրը" (Инчбес парегам е Деръ). Малцина знаят, че авторът не е някой прочут арменски поет, а д-р Елиъс Ригс - един американски мисионер в Цариград, отдал целия са активен живот в помощ на християнските народи на Балканите. Той е владеел писмено повече от 12 езика и частично още 8 езика, и остава с неоценим принос в превеждането и разпространението на Библията сред балканските народи, но в сърцето си - той остава арменски поет в църковната песнарка близо две столетия!
Чрез Библейското дело на Балканския полуостров поробените народи са спечелили най-верните си приятели за просвещение и защитници в борбите им за национално освобождение. Това е една голяма тема, която ние също сме длъжни да извадим от забвение.
Това богато наследство ние трябва да съхраним и да предадем на следващите поколения. Днес за всички е ясно, че народ без история не може да има бъдеще. Нищо не е започнало с нас, но много ценности могат за дълго да бъдат забравени заради нас. Ще бъде жалко да лишим децата си и техните деца от ценностите, които определят нашата национална идентичност. Арменското присъствие в историята на човечеството никога не е било безлично, защото Библейското дело винаги е било високо ценено от народа и насърчено от неговите управници, когато са били достатъчно мъдри!
Източник: Арменски евангелски църкви в България и Българско Библейско дружество
Първа част може да четете тук
Втора част може да четете тук
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
27.03
Не съдете!
27.03
Въздаяние
27.03
Без було в Афганистан
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите