Петък, 20.10.2017

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен." Лука 16:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Небето – какво знаем за него

Main Pic
Публикувана: 10.11.2014
Автор: Георги Гърдев
Прочетена: 4316
Коментари: 2

Наскоро ми попадна една книга на Брайън Инс ("Death and the Afterlife"), която направо ме озадачи. Той казва следното относно възкресението на тялото „Настоящето Ортодоксално християнство вече не вярва в възкресение на тялото, като предпочита концепцията за вечното съществуване на душата, въпреки че някои креда все още говорят за тази стара концепция.“

Това направо ме разтърси и веднага си казах „Господи, дано християните не вярват в такива глупости.“ Замислете се, ако Инс е прав, то тогава смъртта никога няма да е победена (1 Коринтяни 15:26 „И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена“), а ще бъде украсена с хубави думи: няма да е вече наш враг, а ще е просто начина ,по който безсмъртната душа отива във вечността.

Какво е разбирането на хората за смъртта

Някои вярват, че тя е нещо ужасно, гаден противник, който постоянно диша във врата на жертвата си. Това разбиране върви ръка за ръка с вярването, че въпреки, че смъртта е враг, тя ще бъде победена. До поне 18 век, гробовете на хората са били изписвани с латинското „resurgam”, което означава „Аз ще възкръсна.“ Това е показвало вярата, че сега починалият човек се намира в някакво междинно състояние, след което ще бъде последвано от живот тялом в определено бъдеще. Затова хората се погребват на изток, за да може, когато дойде Господ, да могат да станат и да Го посрещнат.

Друго виждане за смъртта е, че е един приятел, който идва, за да ни отведе на друго, по-добро място. Това вярване набира сили през 19 век и бива подкрепяно от поддръжниците на доброволната евтаназия. Така виждаме, че християнството вижда смъртта в две противоположности – смъртен враг и добър приятел.

Почти във всяка църква се говори за противоположности, че небето, мястото където отиват Божиите хора е горе, докато ада, където отиват другите е отдолу. Интересното е, че това виждане се приема и от хора, които не са християни.

Най-яркият пример се намира в книгата на Мария Шраъвър наречена „Какво е Небето.“ Това е детска книга, в която има много картинки и облачета. В книгата се казва, че Небето е:

Място в което вярваш … то е красиво място, където си седнал на меки облачета и си говориш с други хора, които са също там. През нощта, можеш да седнеш до звездите, които са много ярки … Ако си бил добър през живота си, тогава отиваш на небето …Когато живота ти свърши тук, Бог изпраща един ангел да те вземе и заведе на Небето при Бог … и баба живее в мен … най-важното, тя ме научи да вярвам в себе си … тя е на безопасно място, при звездите, при Бог и при ангелите … тя се грижи за нас от там. Аз искам да знаеш (казва героинята на баба си), че въпреки, че вече не си на земята, твоят дух винаги ще живее в мен.

Това е, което милиони хора по света вярват за Небето и учат децата си на същото. Истината, която Библията учи е различна, ама много различна.

На много хора им идва като гръм и мълния, когато разберат, че в Библията се говори много малко за „отиване на небето след като умреш.“ Говори се малко и за ада. Картинките, които сме виждали за Ада и Рая са плод на богато въображение. Много християни вярват, че когато в Новият завет се говори за небето, като място, където отиват тези, които са спасени. Във всички други евангелия се споменава фразата Божието Царство, която в Матей е заменена с Небесното Царство. Когато четат Матей, те четат за влизане в Небесното Царство – те си мислят, че се говори за това, как да влезеш е Небето след като умреш. Със сигурност, това не е, което Исус и Матей са искали да кажат.

Нека се обърнем към Библията. Когато се говори за небето в Новия завет на Библията като „Божието Царство“ не се има предвид съдбата на умрелите, нито да избягаме от този свят на друго място, но се говори за Божието царство идващо „както на небето, така и на земята.“ Корените на това неразбиране са много дълбоки и се крият отчасти в останки от платонизма. Те водят до объркано разбиране на християните, че този свят е лош, не си струва да се пази; както и нашите тела – които са срамни и нечисти.

Същевременно, красивата картина в Октровение 3 и 4 глави, където 24 старци оставят короните си пред Божия трон и Агнеца, до стъкленото море, не е, картина описваща последния ден, в който всичките спасени са най-накрая на небето. Това е картина на нашата настояща реалност, измерението на Божието царство в нашия личен живот. Небето в Библията, не е бъдещата съдба, а друго, скрито измерение на нашето ежедневие – Божието измерение. Бог направи небето и земята, в края, ще ги направи нови и ще ги съедини завинаги. И когато дойдем в края на Откровение 21-22, ние не виждаме спасени души, които хвъркат из небето, а напротив, виждаме небесният Ерусалим слизащ от небето на земята, като по този начин двете се обединяват завинаги.

Повечето християни, не мислят за това много много. Те се задоволяват със орязаната и съкратена версия на християнската надежда, която също е и непълна. Разбира се, няма как да правят друго, когато са заляти с песни и химни, паметници, и дори богословски трудове. Просто всеки мисли, че Небето е термин, който описва крайната дестинация, вечният дом, и езика на възкресението … и термина „ново небе и земя“ просто трябва да бъде вместен някъде там в това виждане, за да е библейско всичко.

Това, което става в църквите ни днес е страшно. От една страна старото разбиране за Ада и Рая е пренебрегнато, дори и атакувано. Много хора отказват да вярват в Ада като цяло. Това, което откриваме е, че в последните години, това довежда и до обезценяване на небето, понеже никой няма да ходи в Ада (той не съществува), би било нечестно човек, който е правил лоши неща цял живот направо да отиде на Небето, вместо да мине през едно очистващо след-смъртно пътуване (чистилището). Понеже, всеки като умре, със сигурност не е готов да се срещне с Твореца, той или тя трябва да премине през период на пречистване, израстване към светлината (т.е. през чистилището).

Много хора вярват в универсализма, теория, която казва, че Бог непрестанно предлага на непокаялите се избора да Го приемат, до момента, в който те просто няма какво друго да правят освен да Го приемат поради голямата Му божествена любов. Някои казват, че небето е доста скучно място – да седиш на облак и да свириш на арфа цяла вечност – и те или не вярват, или не искат да отидат там. Други, малко ядосано заявяват, че Бог е личност, която иска да бъде боготворена през цялото време, и просто не си струва да се почита такова божество. Тези от нас, които вярват, че живота е активен и интересен, отразяващ Божият образ в новите небе и земя, сме често критикувани, заради това, че се мъчим да пренесем заетостта на този живот в бъдещия.

Сподели:
Email Print

Автор: vsuk.vb    |    12.11.2014 : 13:27:13

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. /Матей 13:42 /

Автор: vsuk.vb    |    12.11.2014 : 13:26:22

А според както е писано: - \"Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят\". /1 Коринтяни 2:9/

най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
Свети Тривелий

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg