Постмодернизъм в Църквата

На по-будните християни няма как да не е направило впечатление, че винаги се намират богослови, които твърде „успешно” нагаждат Библията към актуалните за дадена епоха социални, културни, научни и пр. светски концепции. По думите на либералния германски теолог от ХІХ век Албрехт Ричл „християнството трябва да се адаптира към новите научни и философски начини на мислене без да счита това за отстъпление”. Подобна тенденция се очертава особено ярко в редица от Западните протестантски общества (и отчасти в римо-католицизма) през последните две столетия:

1. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век в геологията се появява принципът на „униформизма” и начаса теологът от Свободната шотландска църква Т. Чалмърс, в една своя лекция, формулира т. нар. „теория за паузата”, според която Земята е на милиарди години.

2. Когато през 1859 г., излиза книгата на Ч. Дарвин „Произход на видовете чрез естествен отбор”, реакцията не закъснява и цял куп богослови, с най-значима роля между тях на П. Т. дьо Шарден, развиват учението за „теистична еволюция”.

3. Също към средата на ХІХ век светът се запознава с идеите на К. Маркс и Ф. Енгелс, а християнските писатели започват да говорят за „религиозен социализъм” и „социално евангелие”, които по-късно служат като идеологическа основа на национал-освободителните движения в Латинска Америка.

4. Не дълго след зараждането на феминизма (като организирано движение) в края на ХІХ и началото на ХХ век, се стигна и до нова концептуална парадигма в херменевтиката, според която „Бог е Майка”, „Христос е сексист”, а „мъжете – единствените грешници”.

5. Когато през 40-те години на ХХ век в САЩ вече отшумяват последиците от Голямата депресия, все по-широко се подема пропагандирането на „Американския начин на живот”. Жаждата за успех, власт и финансов просперитет води до засилени консуматорски нагласи, които намират своето ясно отражение в „Евангелието на благоденствието“.

6. В резултат от дейността на движенията за граждански права, малко след средата на ХХ век в редица протестантски църкви са ръкоположени жени, а в началото на ХХІ век – и хомосексуалисти за свещеници, като, за съжаление, тази тенденция значително се засилва напоследък.

7. През втората половина на ХХ век, поради глобализацията и миграцията, доста по-настойчиво се прокарва и становището за религиозен плурализъм. Според англиканския проф. Джон Хик „макар в различните религии да се използват различни концепции и имена за Бога, то в онтологичен смисъл всеки вярващ човек по земята се покланя на една и съща свръхестествена Реалия”. Не е трудно да се схване, че по такъв начин мнозина съвременни философи и богослови ефикасно полагат основите за създаването на „единна световна религия”.

Разбира се, списъкът е непълен и може да бъде продължен, но нека приемем, че и в този си вид той е достатъчно показателен. (Ще напомним още, че през въпросния период адептите на масонството, окултизма, теософията, дъновизма, метафизичните култове и пр., и пр., също много убедително прилагат Библията в защита на своите учения.)

Изброените по-горе „църковни” доктрини имат претенцията, че са базирани на една задълбочена екзегетика и са подкрепени с огромен брой библейски цитати. Но действително ли чрез Библията можем да докажем всичко, което си поискаме, дори еклектични становища? Не стигаме ли в крайна сметка до обикновен постмодернизъм? И съществува ли критерий, по който да разпознаваме истината от заблудите и ересите?

Следва продължение...