Кръгла маса за „българската Голгота“

„Свидетели на вярата през комунистическия режим”: под този наслов в Административната сграда на Затвора в Белене на 15 ноември се проведе Кръгла маса в рамките на празника на Българските мъченици Блажените Евгений, Камен, Павел и Йосафат. Участваха Президентът на Република България Росен Плевнелиев, заедно с апостолическият екзарх монс.Христо Пройков, отец Зоран Мамучевски, представител на Великотърновския Митрополит Григорий, пастор Бедрос Алтунян, представител на Евангелския Епископален Методистки Съюз в България и отец Паоло Кортези енорийски свещеник на Белене, инициатор на събитието. Сърдечен поздрав към участниците отправи кмета на Община Белене Г-н Момчил Спасов.

„Дойдохме тук, на дунавския бряг, срещу остров Персин, за да възпоменем всички невинни жертви на комунистическия режим от близкото минало – каза при откриването отец Кортези. Както добре знаете този остров е българската Голгота, мястото, на което повече от 30 000 невинни българи, „врагове на народа”, са били затваряни, поругавани, експлоатирани и погубвани. Именно тук – продължи отец Паоло, на остров Белене, стотици православни свещеници и монахини са живеели и страдали заедно, обединени от общата християнска вяра”.

В словото си президентът Плевнелиев посочи, че срещата има за цел не само възпоменаване на мъчениците на комунизма, а и да се осмисли наследството на политиката, опитала се да изличи вярата от живота на българското общество. „Концентрационният лагер на остров Персин е символ на безпрецедентното политическо насилие, заляло България след 1944 г., и е същинската Голгота за хиляди лагерници, които комунистическият режим се осмелява да нарече „бивши хора”, каза българския президент. Урокът от българската история е, че „бивши хора” няма и не може да има. Паметта за тях и за техните страдания винаги ще ни следва и не може да бъде заличена”. Държавният глава допълни, че помирението днес е невъзможно без паметта и трябва да се стъпи само на истината: „България не прави изключение от комунистическото насилие, което буквално заля Европа, а и света, през ХХ век… Милиони хора стават жертва на ирационални идеологии, осмелили се да заемат мястото на Бог и да определят съдбата на своя народ. Тези режими – продължи Държавния глава – бяха осъдени, не само от историята, но и от народите, станали техни жертви. За съжаление – категоричен бе Президентът, България е една от малкото европейски страни, в които паметта за жертвите, продължава да разделя, а не да обединява нацията”. Плевнелиев призова присъстващите да се радват на свободата, да изповядват религията си и да зачитат свободата на другите. "Основният урок от комунистическото минало, който не трябва да забравяме е, че силно общество се гради само върху здравите местни общности, които не могат да съществуват без вярата и паметта".

Президентът посочи, че една от сферите на обществения живот, пострадала най-силно от социалното инженерство на комунизма, е била вярата и духовността. Президентът припомни, че във времето на комунистическия режим, църквите са били лишени от правото да упражняват своята социална дейност, от правото да работят сред младежите и да отстояват своята вяра. „Целта на тази политика беше вярата да бъде заличена или поне ограничена до най-интимното лично пространство, да стане „невидима". Това отношение на държавата към религията е довело до разпадането на традиционните структури, градени със столетия, без които обществото е невъзможно. Общностите бяха разрушени, за да отстъпят пред изкуствено създадените „колективи”, обобщи държавният глава. „За мен е въпрос на чест и истинска задача да направим така, че преходът да приключи скоро. А той ще приключи, когато милионите българи, независимо от тяхната религия и име направят своята обективна оценка за миналото“. Президентът Плевнелиев подчерта, че обществото ни трябва да се гордее, че не е повярвало на режисьорите на прехода, които вече 25 години ни прожектират подменената история за това, какво се е случило по време на тоталитарния режим в България. Комунизмът ще остане в миналото, когато бъде поставен в музеите и учебниците и по един достоен начин кажем истината за него”, завърши българския президент.

За мъченичеството, за православните свещеници и вярващи, станали жертва на комунистическите репресии и лагери, говори отец Зоран Мамучевски. Свещеникът бе категоричен, че само помирението ще излекува жестоките рани на миналото, прошката и любовта към Бога могат да помогнат да живеем и градим един по-добър свят, свят на хармония и любов към ближния.

Пастор Бедрос Алтунян говори за безусловното свидетелство на мъченичеството, като цитира Папа Франциск. Пасторът разказа за няколкото последователни процеса, по време на които, както католически и православни свещеници, така и протестантски пастори в България са осъдени на дълги години строг затвор, каторжен труд и са умирали по време или скоро след излежаване на присъдите си.

Председателят на Епископската Конференция на Католическата Църква в България монс. Христо Пройков цитира думи на Св.Папа, че мъчениците на ХХ век са повече от всички мъченици от всички векове, взети заедно. Припомни дните от своето детство, когато са започнали страшните репресии на комунистическия режим през 1952 година, разказвайки за страха в очите на неговите родители, за изезнали свещеници, които като дете е познавал, за затворени църкви.„Всичко това наистина е тъжно – каза епископ Пройков. Свещениците на Католическата църква, монаси и монахини, които са преминали през затворите, без да смятаме тези, които без процес са били избити, или след процес екзекутирани, всички останали, които излязоха живи от затворите, преминаха през присъди, които взети заедно, са повече от турското робство. Онези, които излизаха от затворите, през 1963, 1964 и 1965 год., излизаха и никога не говореха, или отбягваха да говорят. Тогава те излизаха от затвора, но оставаха в един по-голям затвор, който се наричаше България… Много още неща могат да се разкажат– продължи екзархът, но ние сме тук, точно за това, да споменем тези хора, които с достойнството на своя живот, със силната си вяра, са устояли на всичко. Излизаха от затворите, и никой не говореше за отмъщение, никой не говореше със злоба, и това беше един великолепен пример за нас, по-младите.” Накрая Монс.Пройков говори за мъчениците на нашето време, които умират ежедневно за вярата си, умират доброволно за Исус Христос и които дори живеят недалеч от нас. „Всеки мъченик е друг образ на умиращия Исус Христос. А това, че сме заедно, е най-хубавото и най-силното доказателство, че последната дума е винаги думата на Бога!” – завърши Епископ Пройков.

Последният доклад на отец Паоло Кортези бе със заглавие „Паметта на мъчениците – невинните жертви от миналото”. „Да помним, означава да погледнем назад неприкрито, без да забравяме, означава заедно да построим бъдещето”, завърши италианския мисионер.

Накрая президентът Росен Плевнелиев отдаде почит пред паметта на жертвите на комунистическия режим в България, като поднесе цветя пред паметната плоча, поставена на Втори обект в концентрационния лагер на остров Персин, превърнал се в символ на тоталитарното управление у нас. Той бе придружен от Кмета на Белене Г-н Момчил Спасов, от отец Паоло Кортези и други свещеници, от политици и гости.

автор: Росица Златева

Източник: rv.va