начало > Интервюта > Мисията на една съпруга и майка на шест деца

Мисията на една съпруга и майка на шест деца

Публикувана: 24.03.2015
Автор: Радостина Василева
Прочетена: 4127
Коментари: 0

Сподели

Интервю на Радостина Василева с Диляна Николова — съпруга и майка на шест прекрасни деца.

Бихте ли ни разказали как се омъжихте и каква беше представата Ви за брака тогава?

Със съпруга ми се запознахме в автобуса. Наш общ приятел беше решил да ни запознае и това се случи на път за църквата. Известно време с бъдещия ми мъж бяхме само приятели, но полека дружбата неусетно прерасна в любов. Търсехме някакъв знак свише, че нещата между нас са истински и не са само емоция, но и съдба и наистина всеки от нас получи по един или друг начин потвърждение. В никакъв случай не бях подготвена за брак. Представите ми за семейство бяха доста бегли и неясни. Май нямах пример около себе си — от семейство на разведени родители съм. Всичко трябваше да откриваме и постановяваме сами и само с Божия помощ.

Как решихте да имате шест деца? Бихте ли ни ги представили?

Решението не беше резултат на някакво семейно планиране. Просто се бяхме доверили, че както Бог ни помага и води в останалите сфери на живота ни, така и в тази сфера, Той е суверен и знае добре кога и колко деца да ни даде. И така ни се родиха: Теди — сега на 22 г., Йовита — на 20, Ники — на 19, които работят, Давид — на 18, който завършва тази година училището по приложни изкуства, Сели — на 13, в 6-ти клас в НМУ "Л. Пипков" и Йоан — на 11 e в 4-ти клас на същото училище.

Как успявате да балансирате 6:1 - децата и съпруга Ви?

По принцип винаги сме смятали, че не трябва да има сравнение между децата и брачния партньор — той е твоята половинка, плът от плътта ти, а децата са общ ваш плод. Той е с теб докато смъртта ви раздели, а те са малките пилета, които, когато заякнат крилете им, ще отлетят. Старали сме се да им дадем най-доброто от себе си, без да бъде то за сметка на нашите взаимоотношения. Сутрин си имаме традиция да започнем деня само двамата, на кафе, споделяйки, планирайки, четейки заедно страница духовна литература… После всяко дете, по реда си и според нуждата си, има своето време с нас или с единия родител. Имаме и общи занимания и мероприятия. Естествено често сме изнемогвали, когато се струпат много събития едновременно, тогава сме викали на помощ бабата или големите каки (когато поотраснаха), а често и неволята (споделя с усмивка). Молили сме се за мъдрост и помощ от Бог да ни подрежда и координира пълните графици.

От какво трябваше да се лишите, за да успеете да отгледате шест деца?

Може би от лично време за самите себе си. Навярно от някое и друго материално удобство. Но това не може да се сравни с удовлетворението, когато се съберат всички заедно и им се любуваме, осъзнавайки отново и отново каква красота и сила има в братството и сестринството.

Бихте ли споделили някои от най-трудните и най-хубавите моменти на едно голямо семейство?

Най-трудните моменти са свързани със здравословните проблеми на някои членове на семейството. А като период — тийнейджърското на първите четири, защото по принцип това е сложна възраст, а те, тъй като са породени, влязоха почти едновременно в него. Трудно е било също в моментите на конфликти между децата или между нас и тях. Но наистина молитвата е променяла винаги за добро и най-критичните ситуации.

Хубавите моменти са толкова много, че май няма как да се изброят, като се почне от първата усмивка, думичка, прохождане на всяко едно от 6-те, първата изява на сцена, игрите и боричкането вечер, пикниците, почивките, успехите в училище, празниците, рождените дни, милите жестове, дори спокойните петък вечери заедно с някой хубав филм, духовните разговори и израстването на децата не само на ръст, но и в зрялост, в човечност…

Какво е най-важното, на което искате да научите децата си и мислите ли, че сте успели с порасналите?

Искаме децата ни да са щастливи и защитени. Осъзнаваме, че това е възможно само, ако са в Божите пътища и са вкоренени във вярата. Учим ги, че вън от Него няма добро за нас и, че изходът на всяка трудна ситуация е нагоре. Стараем се да им даваме пример да имат активна жизнена позиция и да не са пасивни, когато някой страда или има нужда от помощ. Имаше време в бунтарския период на големите, когато се тревожехме за тях, но сега осъзнаваме, че не е било нужно толкова да се притесняваме, трябвало е да сме по-търпеливи, защото посетите в тях семена просто са имали нужда от време и подходящи условия, за да дадат плод. Сега сме спокойни за тях, защото обичат да правят добро, подкрепят се един друг, ценят семейството. Поради факта, че не сме им поднасяли всичко "на тепсия", се справят в трудни ситуации и са самостоятелни.

Сподели: