начало > Общество > Сто години от Геноцида над арменците, с благодарност към българския народ!

Сто години от Геноцида над арменците, с благодарност към българския народ!

Публикувана: 23.04.2015
Автор: Бедрос Алтунян
Прочетена: 2097
Коментари: 0

Сподели

През тази седмица всички арменци, пръснати по целия свят, ще възпоменат трагичните събития преди 5 поколения, ще наведат глави и ще почетат паметта на жертвите от всеки арменски дом и род.

В началото на 20. век турската империя се разпада, водят се войни, хазната е празна. Младотурските офицери искат да променят Турция. Всяка революция има само една цел: промяна на собствеността. Но къде има пари? При арменците! Това е защото те са трудолюбиви, инициативни и почтени. Затова те са прогонени от домовете им и собствеността им се заграбва.

Така започва един трагичен марш на смъртта за милиони арменци. Единствената цена да запазят живота си е да се откажат от вярата си. Всяко семейство пази спомена за мъката на жертвите от тези събития – един милион и половина! Оцелелите изоставят всичко и се пръскат по целия свят, за да запазят живота на семействата си. Част от този бежански поток идва в България.

Един млад поет – Пейо Яворов, телеграфист в Поморие, е трогнат от тяхното страдание и написва безсмъртното си стихотворение “Арменци”:

“Изгнаници клети, отломка нищожна,

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик!”

Ние днес искаме да изкажем благодарността си за великодушието и състраданието на българския народ, който прие с готовност арменските бежанци. За България това са най-тежките години след две загубени войни – Балканска и Междусъюзническа, а след това – въвлечена в Първата световна война, победена и унижена. Но въпреки това българският народ отваря домовете си, заедно с това и сърцата си за измъчените “изгнаници клети”.

В сянката на тази годишнина остава предният геноцид – от 1895 г., когато арменски бежанци са приети и подслонени от младата българска държава, току що освободена от турското робство. В този бежански поток има много деца – сираци, родителите, на които са загинали. Един арменски пастор Абрахам Амирханянц, доскоро заточеник в Сибир, вместо да се радва на свободата си в спокойна Финландия, родина на съпругата му, той пристига във Варна, защото не може да остане равнодушен към страданието на своите съотечественици. Пастор Амирханянц организира трапезария за сираци, също и в Русе, Шумен, Бургас. Тези деца не отрастват в сиропиталища, а в семейства и много благодетели ги подпомагат.

Гробът на пастор Абрахам Амирханянц е във Варна. Какъв е урокът на историята? Днес ние, арменците в България, най-напред трябва да изразим своята благодарност с дълбок поклон пред тези, които приеха нашите бащи с отворени сърца и споделиха хляба си с тях.

След 100 г. прочитът на историята на арменския и българския народ ни кара да се замислим за настоящето. Бащите ни са били бедни, но благородни, нямали богатство, но имали богати сърца. Днес техните потомци прекланяме глава пред жертвата на своите предци, които с цената на живота си запазиха Християнската си вяра. Тези жертви нямат гробове, няма къде да се положат цветя и венци, но ще бъдат сложени на един гроб и пред паметниците на Пейо Яворов от потомците на признателните арменци.

Нашият народ като птицата Феникс, възкръсна от пепелта на опожарените домове и безкрайното страдание, и днес ние сме благословени и преуспели по целия свят, защото Бог е с нас!

П-р Бедрос Алтунян

Председател на Съюза на Арменските евангелски църкви в България

Сподели: