Денят на Реформацията

В какви времена живеем?
Всеки ден се случва нещо важно, което предизвиква множество мнения и коментари.
Неадекватни депутати предизвикват множеството с поведението си.
В една страна се води гражданска война, което води до хиляди хора, които бягат към други страни, за да търсят убежище, че напрежението по европейските граници расте с всеки изминал ден.
Изборни страсти владеят страната ни последните седмици. Покрай тях отново имаше кандидати за власт, които вместо в кметските и общинските кресла би трябвало да бъдат зад решетки. „Пастири” отново продаваха гласове. Други заплашваха с Бога и проклинаха.
В САЩ отново имаше убийства на верска основа (стрелбата в колежа в Орегон). Убиецът се интересувал от вярата на младите хора и всеки, който заявявал, че вярва в Христос бил убиван с куршум в главата.
В Близкия Изток под зверствата на „Ислямска държава” страдат толкова много хора, без значение на вяра и народност, но християните са особено подложени на унищожение. Последната информация е за близо 450 хиляди сирийски християни, прогонени от своите домове. Отделно още 120 хиляди иракски християни са изгубили покъщнините си.
Навсякъде в Европа и в САЩ се премахват кръстове, християнски паметници, за да не дразнят друговерците.
Времената, в които живеем, много наподобяват тъмните векове на Средновековието. Множество християни и църкви, но слабо християнство. Религиозни практики, но хладни сърца. Църковни сгради, но непознаване на Бога.

Във времената, в които живеем индивидуалността е издигната в култ. Възхищаваме се на отделни личности. Наричаме ги „истински мъжкари”. Какъв е „истинският мъжкар” днес? Изглежда безкомпромисен, дори малко грубоват. Човек, който не се съобразява с порядките. При него целта, оправдава средствата. Има внушителен външен вид. Движи се уверено и наперено. Има много „лайкове”. Много коментиран и обсъждан. Обича хорското внимание и звука на своя глас. Често със съмнителни ценности и морал. Бие се в гърдите, че е родолюбец и патриот и без значение дали е политик, спортист, бизнесмен или друг, често събира в себе си хорските надежди. Надежди, че ще ни донесе промяна, че ще ни накара да се чувстваме по-добре, че ще ни направи горди, че…
Защо ви говоря за „истински мъжкари” в Деня на Реформацията?

Защото ми се иска да направя един паралел с днешното време и с днешните ценности и с миналото, близко и малко по-далечно. След което отново да ви върна в днешния ден. За целта ще ви представя две личности – истински мъже, а не „мъжкари”.
Едната е от близкото минало. Живял е само преди около 60 години. Роден е в началото на 20 век – 1902 година и живее едва 43 години. Умира през 1945 година. Родителите му са шотландци, а самият той е роден в Китай, понеже неговите родители са били мисионери в страната. На 5 години те го връщат, заедно с брат му, във Великобритания, за да учат. В родината си този истински мъж учи физика и математика, с които се справя много добре, но е много силен и физически. Спортува ръгби, крикет и лека атлетика. Толкова бил добър в бяганията на къси дистанции, че поставя национален рекорд на 100 метра. Това му постижение го изпраща на Олимпиадата в Париж през 1924 година, където е един от фаворитите на 100 метра и с доста добри шансове на 200 метра.
В крайна сметка се отказва да бяга в първата дисциплина. Причината не е контузия, не е страх от съперниците, не е неувереност в собствените сили, а това, че квалификациите са в неделен ден, а за този истински мъж, неделята е ДЕН ЗА ГОСПОДА. Вместо на пистата британецът отива да служи в местна църква.

Лекоатлетът участва в две дисциплини на Олимпиадата, 200 и 400 метра гладко бягане. На първата печели бронзов медал, а на втората изненадва всички като, тръгвайки от неудобен коридор и без да е фаворит в тази дисциплина става олимпийски шампион със световен рекорд. Лепват му прякора „Летящият шотландец”, понеже побеждава опонентите си с 5 метра преднина. Всички му предричат бляскаво бъдеще и още много медали. „Летящият шотландец” обаче има други приоритети. Като истински мъж е готов да се откаже от привлекателното и бъдещата земна слава,  за да последва небесния призив. Младият мъж заминава за Китай, където вместо да избере някой от големите градове, отива като мисионер в малко китайско селце навътре в страната. Обвиняван, че е американски шпионин от японските нашественици. Заплашван от китайските комунисти, той винаги отказвал на тези, които го придружават при пътуванията му, да носят оръжие. Казвал им, като истински мъж, „ако имаш пистолет в джоба си, ти ще разчиташ на него, а не на Бога.”.

В крайна сметка младият мисионер бил хвърлен от японците във военен лагер, понеже отказал да се евакуира от страната и останал да служи. В лагера служил на около 70 деца, като учител и организатор на спортни събития. Години по-късно (през 2008 г.) станало ясно, че британските власти се опитали на два пъти да го спасят, понеже бил известен. Японските военни били дали своето съгласие, но и в двата случая мъжът разменил своето място и вместо него били спасени други – една бременна жена и още един човек.
Пет месеца преди освобождението на Китай мисионерът умира от тумор в мозъка. Малко преди да умре децата, за които се е грижил изпълняват любимия му химн - “Успокой се, душо, моя”. В него се пее следното: Успокой се, душо моя, откъм теб е твоят Господ, с търпение ти кръста си на болка и тъга носи, На Него ти оставяй снабдяване и съд, във всякаква промяна Той верен ще остане. Успокой се, душо моя, небесният ти най-добър приятел към радостен завършек води те през трънени пътеки.”.

Ерик Лидъл се казва този „летящ шотландец”, който се отказва от земната слава, от бъдещите успехи и медали, за да бъде слуга на Всевишния. Като истински мъж той се грижи за слабите, онеправданите и духовно гладните. За него земните приоритети са били без значение, важен е бил Небесния призив.

Втората личност, с която искам да ви запозная е живяла преди 5 века – Мартин Лутер. Той е роден в заможно семейство. Родителите му имали амбициите да го направят юрист, но на 19 години младият германец се насочва към теологията и филосфията. Философията се оказва незадоволителна за Лутер, който смята, че Бог не е познаваем по разумен път, а само чрез божественото разкриване. Това го насочва към Библията. Немецът оцелява по Божия милост след като до него пада мълния. Това преживяване предизвиква в него ужас от Божия съд и го кара да стане монах. Баща му остава много недоволен от решението му, смятайки, че по този начин Мартин Лутер е пропилял живота си. След като постъпва в Августинския орден младият човек се отдава на постене, молитва, поклонничество и чести изповеди, както самият той определя: „ако хората могат да отидат в рая, заради това, че са монаси, то аз определено бих бил един от тях“. Въпреки това описва този период от живота си като период на духовно отчаяние. Той казва: „Изгубих досег с Христос Спасителя и Утешителя и го превърнах в тъмничар и палач на бедната ми душа“. За да разсеят тези му мисли го затрупват с работа и го изпращат да преподава. Много бързо Лутер се издига и става доктор по теология и член на сената на теологическия факултет на Витенбергския университет.

В крайна сметка Мартин Лутер на всички ни е известен като човекът заковал 95-те тезиса на вратата на Дворцовата църква във Витенберг на 31 октомври 1517 година, което постепенно поставя началото и на Реформацията и на протестантизма. Идеята на немския монах не е била да основава нова църква и да вдига революции, а да реформира и поправи кривите учения на католическата църква, пробуждайки заспалите души за Господа. Той явно се противопоставя на учението на Църквата за спасението на душите, индулгенциите и поставя под съмнение богатството на църквата. Той учи, че „праведният чрез вяра трябва да живее”. Поради тези си позиции Мартин Лутер е отлъчен от католическата църква през 1521 година, но пробудилия се монах пробужда много след себе си. Духовната реформа е започнала и не може да бъде спряна.

Както един български автор казва: „Реформацията е внимателно и грижливо премахване на грешното и внимателно засаждане на доброто.” Това е духовно пробуждане на заспалите. Тя е успешна там, където има подкрепа, т.е., където има и други будни хора.
В днешно време е трудно да има Реформация, не само тук, а и по целия свят, понеже хората сме изместили погледа от същественото към по-малко важните неща. Мислим си, че най-голямата ни нужда е да се решат проблемите с бежанците, корупцията, правосъдието, бедността, но всъщност това са симптоми на една друга болест – духовно невежество и смърт. Това, от което се нуждаем днес не са истинските мъжкари, които се перчат и се бият в гърдите със своите постиженийца и своите почитатели, а от истински мъже и жени на вяра. Хора като Ерик Лидъл и Мартин Лутер. Хора като онези християни в сирийския град Ел Хасака и не само там, които не се отказват от своята вяра въпреки че главорезите от „Ислямска държава” ги подлагат на терор. Хора, които поставят Небесния приоритет пред своя собствен. Хора, които са готови да служат на слабите и онеправданите и които не се страхуват да бъдат хулени и подигравани, бити и убивани, но да не направят компромис със своята вяра. Хора, за които най-ценното, което притежават е вярата им във Всемогъщия Бог.

Днес в България духовната реформа трябва да започне от събуждане на заспалите църкви. Нямам предвид сградите и деноминациите, а нас самите. До една от църквите в Откровение Бог отправя следния призив: „До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв. Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.” (Откровение 3:1-3).

Това не е призив за събуждане само до една вече несъществуващa църква, а до нас, съвременните християни.
Надеждата ни е, че както тогава, то и сега е останала вярна бройка вярващи, които не са заспали. „Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.” (Откровение 3:4-5).

Въпросът, който трябва да си зададем е „Аз и ти имаме ли нужда да се събудим или все още, въпреки всичко, оставаме с широко отворени очи, които са взрени в Богa?”