Дa бъдем будители като граждани и християни в България

Уважаеми читатели, може би много от вас познават Ани Тотева, която служи на ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС в Банкя, София, а и по цялата страна десетилетия наред. Винаги усмихната и насърчаваща, готова да помогне, и укрепява с Божието Слово. Може би затова и вестникът, на който е главен редактор вече 25 години, се казва „Божието Слово“. Потърсихме нашата събеседничка във връзка с този четвъртвековен юбилей, но и във връзка с Деня на народните будители. Ани Тотева е истински будител за Христовата вяра, по професия тя е учителка.

Г-жа Тотева, Денят на народните будители е  празник, на който честваме  делото на българските просветители, книжовници, революционери и будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България. Защо имаме нужда от този празник като нация?

Ние сме народ с вековна история – с години на възход и падение. В този ден си спомням думите на първия будител Паисий Хилендарски записани в неговата „История славянобългарска“: „О, неразумни юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин?“ Ние сме красива и надарена от Бога нация. Този празник ни напомня, че ако си помагаме и сме единни ще имаме по-добро настояще и бъдеще.
 

Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на мъдри българи, много от които посветени християни. Сред почитаните български народни будители са Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други. Какво лично Вас най-много Ви вълнува от делото на тези народни будители?

Народните будители не само мислят с тревога, надежда и вяра за живота на сънародниците си. Със своя личен пример и дела те допринасят за запазване на свободолюбивия български дух и на Христовата вяра, която ни е опазила, като народ.

През 1945 г. празникът е отменен от комунистическия режим. След дълго прекъсване, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на  българската журналистика. Вие сте и учител, и журналист. Защо е важно да се възпитава младото поколение в християнските ценности? Бихте ли дали примери от Вашата практика?

Християнските ценности са в основата на стабилното семейство и общество. Без тях ще се ширят лъжата, измамата, корупцията, агресията, лошите отношения в семейството и обществото. Учител съм повече от 40 години. Винаги съм обяснявала на родителите, че не само ще обучавам, но и възпитавам техните деца в християнските добродетели. Уверявам читателите, че плодовете са добри и трайни. Проследявам съдбата на учениците си. Над 90% са висшисти. Мнозина са семейни, дори уча сега техните деца. Когато срещам мои ученици пораснали и променени, естествено, не мога да ги позная. Те никога не ме подминават. И с радост установявам, че продължават да вярват в Бога, да се молят и търсят Неговата помощ. И отново ги благославям и им подарявам вестника „Божието Слово“. Тази учебна година обучавам второкласници. Те знаят, че не трябва да се лъже, краде и да се говорят лоши думи. В един от часовете забелязах, че Димитрина плаче: „Защо плачеш?“ „Мими ми взе острилката от новия несесер.“ „Вярно ли е Мими?“ „Намерих я на пода. Тя е моя.“ Обясних на целия клас, че намерената вещ не става твоя. Върнахме синята острилка на Димитрина. Мими продължи да мърмори: „и аз имах същата.“ Само след минути едно от децата се провикна: „Госпожо, на бюрото Ви има синя острилка!“ Тя беше на Мими.

В сайта на църква „Дом на радост“, чийто пастор сте Вие в гр.Банкя, са показани броевете на Вашия вестник до 2006 г. Защо започнахте издаването на вестника преди 25 години, в който могат да се намерят насърчаващи проповеди, свидетелства, информации за християнски събития в България и по света...

Идеята беше на моя съпруг епископ Милчо Тотев под водителството на Святия Дух. Дори беше напечатал на пишеща машина малък вестник, макет. Името не е случайно. С нас се молиха и други братя и сестри. По откровение беше определено името „Божието Слово“ - Откровения на Йоана 19:11-13 „След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;  и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.“ С Божията помощ преодоляхме всички административни изисквания и вестника стана официално издание. Първите години го печатахме в печатници на есперантистите, като предпечата го правеше г-н Митов. В ония години издаването на християнски вестник беше новост. Нямаше християнски издателства на книги и музика. А имаше необходимост от духовна просвета. През годините визията на вестника се подобряваше. Днес има и електронно - цветно издание. Достъпно в страната и чужбина, както за абонатите, така и за всеки, който се интересува.

Във вестника могат да бъдат прочетени и молитвени нужди. За какво най-често ви търсят вярващи и невярващи, за Вас казват, че сте човек на молитвата...

Най-често се представят нужди от здравословен характер. Също за лоши взаимоотношения между родители и деца, между роднини, за събиране на разбити семейства, за деца. Често това са проблеми на християни, които са се отдалечили от Бога. Затова съветвам и насърчавам всички: „Молете се за вашите домашни.“

Една от статиите през тази година е озаглавена „Ключовете на Божието Царство“, а друга статия от 2014 г. Носи заглавието „ Живей за Божието Царство“. Защо това е толкова важно, бихте ли дали конкретни примери?

Всеки съвършен дар и всяко добро даване е от Отца. Най-важното условие, за да сме успешни във всички области на живота е да вярваме в Господа и да Му служим, като изпълняваме Неговите заповеди и повеления. Непрекъснато проследявам човешки съдби. В нашето съвремие много християни се завличат от примамките на богатството, кариерата, земната слава. Пренебрегват посещението на църква, четенето на Библията, молитвата. Заспиват духовно и така получават страшни удари – болести, проблеми в семейството и работата, финансови загуби. А волята на Бога е да устоим до край, за да царуваме вечно с нашия Спасител Господ Исус Христос.

Вие имате две деца и четирима внуци. На какво сте ги възпитавали най-често със съпруга Ви епископ Милчо Тотев, който премина при Господа преди 5 години? Вие служите на Исус Христос близо половин век...

Най-важно е да възпиташ детето си в Господния път. Да го опазиш в него през тинейджърските години (това коства усилия) и то ще го следва до дълбока старост. Моят съпруг казваше: „Като служа на хората, Господ ще благослови нашите деца.“ Днес цялото ми семейство служи на Господа. „В СЪРЦАТА НИ ГОРИ КОПНЕЖ ЗА ДОСТИГАНЕ НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ И ЦЕЛИЯ СВЯТ С ПОСЛАНИЕ НА СПАСЕНИЕ, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА, ИЗЦЕРЕНИЕ И ПРОЩЕНИЕ. Твърдата основа, на която градим живота си в църква “Дом на радост“, нашия Господ Исус Христос. Ние вярваме, че всичко е възможно чрез Него!“

Днес пастор Владимир Владимиров заедно със съпругата му Борислава и четирите им деца служат в църквата в квартал „Люлин“ 8, София. “Дом на радост” има още две, дъщерни църкви - в гр. Банкя и гр. Божурище. Служението им е свързано и с други църкви в страната. В последните години Бог отваря врати за международно служение в САЩ, Израел, Македония, Франция, Дания. Имат видение за докосване и на Африка, както много народи с Божията любов... Бихте ли добавила и за служението на сина Ви Емануил и съпругата му Силвана, които неотдавна основаха църква в столичния квартал „Лозенец“, цялото Ви семейство е в служение...

Те благовестват, срещат се, консултират интелектуалци, бизнесмени, хора на ръководни длъжности. В църквата има усърдни молитви за различни нужди – много окуражително е, че Бог излекува няколко онко болни. Специално внимание се отделя на семействата и децата. Също има неделно училище.

Нека се върнем към Деня на народните будители. Защо е важно да бъдем будители като граждани на нашата Родина България, без това да звучи преувеличено? Какво ще пожелаете на читателите на „Евангелски вестник“?

Като духовни будители да изпълним великото поръчение на Исуса: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].“ Матея 28:19-20

На читателите на евангелски вестник честитя Деня на народните будители и им пожелавам да стоят твърдо във вярата. Да отиват от сила в сила и от благодат в благодат. Нашия Всемогъщ Бог да им даде добри неща повече отколкото мислят или искат.