П-р Владимир и Надя Тодорови от Евангелската методистка църква в София са от онези пастори, които умеят да мотивират за Христос и стари, и млади. Усмихнати и насърчаващи, с дълбоко библейско Слово, родители на три деца, виждала съм ги как общуват с различни поколения. Как „запалват“ другите с нови идеи за традиционните християнски празници.
ЕМЕЦ София „Д-р Лонг“ е една от малкото църкви в България, в които има орган. Може би много от вас, уважаеми читатели, са били в тази красива църква със стъклописи в центъра на София — срещу Операта, на ул. „Раковски“ 86. На неделните богослужения в последните години има красива органова музика в изпълнение на маестро Стефан Далчев, известен в много държави органист, който принадлежи към тази църковна общност. В първия ден на Страстната седмица преди Великден имаше запомнящ се класически концерт на орган, цигулка и виолончело. Маестро Далчев и пастор Тодоров представиха и картини на известните немски художници от семейство Шютц.
П-р Тодоров, откога започнаха изпълненията на орган в неделните ви богослужения? Маестро Далчев е син на архитекта Борис Далчев, чийто брат е известният поет Атанас Далчев. Именно в неговия дом той чува звуците на органа за първи път. После завършва и специализира орган в София, Чехия и Германия. Има стотици концерти по цял свят. Как се роди вашето приятелство и сътрудничество? Кога ще имате следващи органови концерти?
Църквата ни от дълги години е мечтаела да има орган, който е единственият чисто църковен инструмент. Музиката, която е писана за орган, е почти изцяло писана за прослава на Бога. Началото на тази мечта е поставена от п-р Здравко Безлов, един от гонените от комунистическия режим пастири на нашата църква. През 1992 г. Световният съвет на Методистката църква присъжда на п-р Здравко Безлов наградата за мир. Тогава той споделя: „Аз мога да приема наградата само от името на всички пастири, които са страдали за Исус през комунистическия режим. Само Бог знае дали съм достоен за тази награда. С цялата сума от наградата п-р Безлов създава фонд „Орган“ в църквата „Д-р Лонг“. Така започва всичко. Разбира се, тази сума е била крайно недостатъчна, както и сумите, които по-късно постъпваха по този фонд, за да може да се купи такъв инструмент. Запознатите знаят, че един такъв инструмент струва от порядъка на стотици хиляди евро, нещо, което не е по силите на нашата църква. Все пак Бог ни даде възможност да имаме такъв инструмент. При затварянето на една от швейцарските ни църкви, а именно църквата във Веденсвил, ние получихме инструмента, който притежаваме и в момента. Ние имаме органа по Божия благодат, а не чрез собствените ни сили. Този инструмент се превърна в благословение за църквата ни, благодарение на нашия органист Стефан Далчев. Неговата музика прави нашите богослужения по-хубави и доближава сърцата ни до Бога. Както понякога казвам на маестро Далчев — аз проповядвам от амвона, а той с органа. И двете са важни - чрез Словото и музиката, Бог може да говори. През годините сме имали много органови концерти в църквата ни, както и прекрасна музика на нашите неделни богослужения. Вярвам, че много хора са били докоснати чрез музиката. Не знам кога ще бъдат следващите концерти, обикновено те се случват около големите празници. Аз съм благодарен за присъствието на маестро Далчев, за годините, през които служи в църквата ни. С музиката си той допринася за изграждането на една особена духовна атмосфера.
Във вашата църква има репродукция на картината „Тайната вечеря“ именно от немския художник Шютц. Бихте ли разказали повече за това?
Оригиналната картина "Тайната вечеря" е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На тази картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус. Конкретно картината се позовава на Йоан 13:21, където Господ Исус Христос казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Реакциите по лицата им са резултат от тази новина. Изображението е с размери 460 на 880 метра и се намира на стената в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Тази тема, разбира се, е традиционна за християнското изкуство, но интерпретацията на Леонардо ѝ придава повече реализъм и дълбочина. Картината, която се намира в църквата ни, е репродукция на това оригинално изображение. Тя идва тук чрез семейство Райнер. Бащата на Верена Райнер (един от братята на Фридрих Шютц) е бил протестантски пастир в град Хайгерлох. По молба на своя брат Фридрих Шютц, рисува тази картина на стената на църквата, в която служи. Изображението, което е в София, е направено като подготовка за рисуването на тази картина в църквата. Много години се съхранява при Верена и Волф Райнер. При едно пътуване до България през 2007 г. и посещение в София на църква,,Д-р Лонг”, те решават да дарят тази картина на църквата ни. Тя се превърна във важна част от нашия интериор. Важно е да отбележим и заслугите на тогавашния председател на църковното ни настоятелство г-н Владимир Йотов /той вече е при Господа/, за да може да бъде осъществена тази връзка и картината да бъде при нас. Вглеждайки се нея, можем да открием не един и два библейски пасажа.
Заради уникалната архитектура вашата църковна сграда е обявена за паметник на културата в началото на 20 век. Тържественото й освещаване е на 17 септември 1925 г. Църквата получава името на д-р Алберт Лонг. Възстановяването на църквата "Д-р Лонг" получава широка популярност сред софийската общественост. През 45-годишния комунистически период църковната общност в София се разпръсва, а сградата се ползва за концерти и репетиции на танцови групи и хорове. След промените през 1989 г. със съдействието на епископ Хайнрих Болетер църквата възвръща сградата си. Нейното ново освещаване е през април 1994 г. Имате ли издадена книга за вашата история?
Книга за нашата история все още нямаме. Истината е, че в църквата ни винаги е имало една малка общност, която се е събирала през годините. Сградата обаче не е била в наше владение. През годините се положиха много усилия, за да се запази църквата ни. Имало е, има и ще има много трудни моменти. Това, в което съм убеден, е, че не книгите, а хората носят историята на една църква в сърцата си. Ние не сме църква, която разчита на миналото си. Миналото е минало, бъдещето още не е дошло, ние се опитваме да живеем днес и чрез Божието слово да достигаме човешките сърца. Това е най-важната история, която може да бъде написана. И разбира се, тази история не я пишем ние, пише я Бог, но ние съдействаме за това. И ако някой ме попита: „С какво искате да остане в историята църквата,,Д-р Лонг”? Аз бих отговорил:,,Искам да си спомнят за тази църква, като за място, където се е проповядвало чистото Божие слово, без измами и фалшиви интерпретации, без псевдо-тълкования, без партизанства и лъжи, като място, където се хора са намирали спасение, където Бог се е прославял и царувал. Като място, където Бог е водил хората да живеят като Негови деца.”
В една своя проповед Вие споделяте: „Ако сте вярващи, си припомнете, че Господ Исус Христос е умрял за вас. Припомнете си, че е променил живота ви, че ви е дал правото да бъдете Негови деца, че можете да започнете отначало. И живейте като хора, които осъзнават какъв голям подарък са получили! От нас се иска само едно - вяра и смелост да Го следваме!“ Защо тези две качества са толкова важни за християните в последното време, в което живеем?
Отговорът на този въпрос може да бъде намерен само, ако се огледаме около нас. От какво се нуждае нашият свят и в частност нашата страна? От вяра и то не от вяра по принцип, а от вяра в Исус Христос, като Спасител на този свят, като единствен път към небето. Знаете ли, в последните години все по-често откривам липсата на вяра. Липса не само в хората извън църква, но и в хората, които наричат себе вярващи или християни. Да, ние вярваме, да, ние казваме, че се доверяваме на Бога, но все вземаме решенията си някак по човешки. Претегляме и пресмятаме, какво е най-добре или най-зле за нас, а забравяме да се съобразяваме с онова, което Бог иска от нас. Ние се оплакваме от какво ли не, от хората, от обществото, от обстоятелствата, от всичко, което ни заобикаля. Винаги имаме причини да се оправдаем, защо нещата не се случват така, както на нас ни се иска или както ние си ги представяме. При всичко това обаче забравяме, че Бог е с нас. Ако се научим да се доверяваме на Бога, тогава обстоятелствата не са от чак толкова голямо значение. Ако помислим за началото на Христовата църква, в дните след възкресението на Исус Христос, ще се убедим в това. Една шепа хора, които видяха Исус Христос възкръснал, които разбраха, че имат един жив Спасител, преобърнаха този свят за Него. Това е възможно и днес — не трябва да се оправдаваме, че сме малко, че сме слаби, че целият свят е срещу нас. Ако се доверим на Бога, можем да донесем вестта за спасението до много хора. Трябва просто да осъзнаем, че Бог е с нас, че нашият Спасител е жив, че с Него можем да променим целия свят. Осъзнаването на този факт, доверяването на Исус Христос и смелостта да правим отново и отново стъпките на вяра са не само необходими, но и важни. Нашият свят, нашата страна се нуждаят от християни, които следват Христос съвсем практически и ежедневно, съобразявайки всяко свое действие с Неговата воля.
В предаване по радио 865 преди време бяхте насърчил слушателите, а вярвам, сега ще насърчите и нашите читатели — за Христовия характер, как да се поучим от гнева на библейските хора и за връзката между кротостта и смирението…
Това е нещо много важно! Важно е да правим разликата между смирението и кротостта, от една страна и гнева, свещения гняв, от друга. И двете крайности в двата случая са вредни. Ние трябва да сме кротки и смирени. Това е нещо, на което Божието слово ни учи. Такъв беше и нашият Спасител. Трябва да обичаме хората около нас, трябва да им предлагаме Божията любов. Същевременно обаче ние не можем да се примиряваме с онези неща, които не са угодни на Бога в този свят. Нашето общество се опитва да ни натика вътре в църковните ни сгради. Там можете да се събирате, никой няма да ви пречи, там можете да дискутирате църковните си въпроси. Там ви е мястото. Обаче нещата не трябва да са такива. Ние виждаме неправдите в обществото, виждаме нещата, които не са по Божията воля. Виждаме, че има толкова много неправда и безбожие. И мълчим. Мълчим, когато ние, когато църквата би трябвало да крещи. Да крещи по толкова много въпроси. Защо ние християните оставаме мълчаливи? Защо не смеем да си кажем мнението? Бог при вярващите ли ни е пратил или много повече при невярващите? Вижте, Библията е пълна с гневни хора, хора, които не искат да се примирят с положението на този свят, не искат светът да погине. Такива са и съдиите, и пророците, и Христовите апостоли, в края на краищата и самият Господ Исус Христос. По-късно и реформаторите. Никой от тях не е искал да се примири със ситуацията, в която живее, не е искал да остава затворен в дома си, в храма или синагогата. Отивали са навън, за да кажат на хората, че трябва да се променят. Това е важно и за нас. Ако искаме да сме истински Христови последователи, не трябва да се примиряваме със ситуацията и света. Трябва да излезем навън сред хората и да се опитаме да променим този град, тази страна и този свят за Бога.
В електронното издание „БГ Методист“ е записано: „Основаваме своето поведение на уважение към всеки човек и изграждаме стабилни взаимоотношения. Насърчаваме общението и взаимното разбирателство между различните поколения, социални групи и култури.“ Във вашата църква всяка зима предлагате храна за бедни хора. Бихте ли разказали повече за този и други социални проекти?
Нашата църква е отворена за всякакви хора. Ние искаме да достигнем до всички групи от обществото, независимо дали са богати или бедни. Във всяко служение, което развиваме, е важно да се проповядва Евангелието. Опитвали сме да работим с всякакви хора и при всякакви обстоятелства. Не смятам, че е необходимо да достигнем до всички възможни хора, но има хора, до които Господ ни пратил и на тях трябва да имаме смелостта да кажем Благата вест. Вече нямаме толкова голяма социална кухня, колкото беше преди години. Разчитаме на личния контакт. Социалната работа е приоритет на държавата. При нас тя е възможна, само ако върви ръка за ръка с Евангелието. Църквата не е социална организация, тя е организация, която помага на хората да намерят Бога. В този смисъл, всички социални проекти на църквата ни са свързани със споделянето на Евангелието и според нуждата на хората. Най-важната нужда на човека е нуждата от Бога!
Това е и нашето мнение, на много християнски журналисти. При вас се набляга на служението с жените /спомняме си самоотвержената работа на Ана Богатева, която преди 5 години премина при Господа/, както на детското и младежкото служение.
Истината е, че при нас няма служения, които са привилегировани. Както и при социалната работа, ние се стремим да достигнем недостигнатите. Нашето служение е към хората, които се нуждаят от Христос. В последните години не само Ана Богатева, а доста от старите вярващи напуснаха тази земя, хора, които са изиграли значителна роля в развитието на църквата ни, като Владимир Йотов, Павел Василев и много други. Това е болезнен преход за нас, но същевременно нов шанс и отговорност за новото поколение да поеме отговорността в служението. Нашата цел е да достигаме нови хора, от всяка възраст и социална група. Разбира се, приоритетът са децата и младите хора, работата сред студенти, но е важно служенията да са според нуждата на обществото, а не според нуждата на църковното общество. Това означава, че църквата не трябва да развива дадено служение, за да има такова служение, а да развива дадено служение, защото хората имат нужда от него. Бог иска да се спаси всеки един човек и нямаме право да се ограничаваме само до служенията, които ние си представяме. Като Исус Христос трябва да търсим болните, погиналите, тези, от които никой не се интересува, за да ги заведем при Онзи, който може да им даде шанса да започнат живота си отначало.
„В двумилионния град София църквата "Д-р Лонг" има важна мисия: Да проповядва Евангелието.“ Във вашата църква служи и мисионерско семейство от Южна Корея. Какви са общите ви мисионерски проекти с тази страна, в която около 40 на сто от населението са новородени християни, и с други страни?
Мисията на нашата църква е наистина да достигне недостигнатите. Затова ние приемаме всякаква помощ. Да, от доста години работим с мисионерско семейство от Южна Корея, но често, почти ежегодно имаме групи от САЩ, които идват тук също с тази цел да ни помогнат да кажем вестта за спасение на хората от нашия град. Проектите са според нуждата, както вече подчертах. През годините сме осъществявали много нови и интересни идеи и успехът е бил променлив. Важно е да сме чувствителни към Божия глас и да вършим онова, което е Неговата воля. В нашия град има толкова много хора, които се нуждаят от Спасителя, че работа има за всички. Важно е да бъдем и да оставаме верни. Независимо от обстоятелствата!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите