Сряда, 24.04.2024
Същност и предпоставки за Реформацията
Едно от най-значимите събития в европейската история след Великата схизма (1054) е Реформацията. Тя е логично следствие от развитието на Римската църква. През този период Римската църква започва да губи позиции. В нея процъфтяват корупция и спекула. Тя се стреми да контролира европейските владетели, което естествено предизвиква тяхната съпротива. По своята същност Реформацията е движение, насочено срещу Католическата църква и нейното влияние, а не срещу християнството и господството на религията в живота. Догодина в Германия ще се честват 500 години от Реформацията.
Повод, разпространение и течения
Конкретният повод, поставил началото на Реформацията, е поредната разпродажба на индулгенции през 1517 г. Монахът-католик Мартин Лутер се противопоставя на тази акция като окачва на вратите на храма във Витенберг (Германия) своите 95 тезиса, в които критикува практиката за продажба на индулгенции. След като през 1520 г. с папска була (папско постановление) е отлъчен от църквата, той скъсва с католицизма и поставя началото на ново учение. То е главно с анти-католическа насоченост. Според него християнството трябва да се върне в първоначалното си състояние от времето на Христос, а Библията е единственият източник на вярата. Проповедта трябва да е на народен език, а не на неразбираемия за мнозинството латински. Църквата се отрича като посредник между Бог и човек. Лутеранството се разпространява в Саксония, Хесен, Страсбург и Франкфурт. Протестантството (както наричат новата доктрина от 1529 г.) се разделя на различни течения, обикновено сплотени от една фигура. Такива течения са: създадените от Томас Мюнцер (Германия), Улрих Цвингли (Швейцария), сектата на анабаптистите, калвинизма на Жан Калвин (Женева).
През първата половина на 16 век и Англия се включва в Реформацията. Началото е поставено със скъсването с папската институция, а поводът е отказът на папата да признае развода на крал Хенри VIII с Катерина Арагонска. През 1534 г. Парламентът обявява краля за глава на църквата и поставя основите на Англиканската църква.
Контрареформация
Тя протича почти едновременно с Реформацията в Западна Европа. По своята същност представлява движение за реформи в Католическата църква, с цел възвръщане на нейното влияние. Реформите засягат основно организацията и дисциплината в църквата, без да променят догматиката на католицизма. Принципите, поставили началото на новата организация в църквата, се изработват на събор, свикан от папа Павел III в град Тридент през периода 1545-1563 г. На него индулгенциите се премахват, протестантството се признава за нова религия, а в църквата е въведена строга дисциплина и централизация. Важна роля в Контрареформацията имат католическите ордени (монашеско-рицарска организация с определен устав). От тях най-голяма роля изиграва Йезуитският орден, основан през 1534 г. от Игнацио Лойола. След поредица от войни (Хугенотските войни, 30-годишната война и други) и благодарение на Контрареформацията, Католическата църква си възвръща Южна Германия, Франция, Савоя, Полша и установява своето влияние в голяма част от Новия свят.
Причини
- монопол на църквата върху спасението на душата
- срещу богатството, алчността, индулгенциите
- срещу преклонението пред материални обекти
- загниване на църковната йерархия
- нови идеи – нова църковна организация
- достъпност на Светото писание – Гутенберг и печатната книга, преводите на говорими езици.
Реформата на Мартин Лутер (1483 – 1546)
а)“95 –те тезиса” от 1517 г. – спасение само чрез вярата в Господ Исус Христос
б) 1529 – събранието в Шпайер на германските принцове: евангелизмът, признаващ само 4 евангелия е забранен – това предизвиква протест срещу решението на някои принцове и се ражда протестантството.
Течения в протестантството:
а) лутеранство
б) калвинизъм – Жан Калвин (1509 – 1564), теорията за предопределението,
(суров контрол върху поведението на общността (конгрегацията) – разпространение в Швейцария ( Женева), Шотландия, Нидерландия и Франция ; във Франция – хугеноти)
в) Томас Мюнцер и Улрих Цвингли.
Политически аспект на реформацията:
а) Аугсбургски мир 1555 “На когото е властта, на него е и вярата” – т.е. поданиците изповядват религията на своя принц.
б) Англиканската църква и Хенри VІІІ (1491-1547) oт 1529 – “върховен глава” (всъщност – нужда от пари и земя за джентрите ( дребни провинциални нетитулувани благородници) 1549 – Молитвеник, който е в основата на Англиканската църква – признава кръщението и светото причастие, духовенството сключва брак, но запазва много елементи от католицизма; пуританите – за “очистване” на остатъците от католицизма.
Контрареформацията
а) Инквизицията
б) Индекс – списък със забранени книги, който се допълва;
б) Подкрепата на католическите владетели
в) Създаването на Йезуитския орден 1534 г. “ Братството(Обществото) на Исус”, Игнасио Лойола в Париж; нова образователна система –колежи, физическо възпитание и пр.
г) Тридентският събор – 1545 , свикан от папа Павел ІІІ - осъждане на ересите, мисионерска дейност, семинарии, барок като течение в изкуството, създава се модерният католицизъм.
25.04
Главата на Англиканската църква призова към реформа
25.04
ЕП ратифицира позицията си относно сурогатното майчинство
25.04
Благотворителна организация настоява за край на насилието над християни в Нигерия
24.04
Бог дава и очаква отговор
24.04
Белезите на вярата
24.04
Норвегия празнува 1000 години от приемане на християнството и отмяна на робството
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите