Вторник, 11.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ." 1 Коринтяни 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

През 1923 г. РПЦ кани епископи на Методистката църква

Main Pic
Публикувана: 02.11.2016
Автор: Бедрос Алтунян
Прочетена: 1580
Коментари: 0

Вторият всерусийски събор на

Руската православна църква (РПЦ) през 1923 г. - част I

В историята на Методистката църква в България през първата половина на 20-ти век има бели полета. Има една непубликувана история на Методистката църква (1857 – 1930) от Самуил Василев, в която могат да се намерят описания на много събития и имена. Той е използвал записки на п-р Стефан Томов (1850-1939), протоколи на Годишните конференции, спомени на участници.

Бащата на Самуил Василев е един от първите пастири на Методистката църква - Петър Василев. Той е завършил петгодишния богословски курс на «Американското научно богословско училище» в гр. Свищов през 1886 г.

В бележките върху история на Методистката църква в България от Самуил Василев ние намираме следната интересна информация:

«Исторически факт е, че Методистка църква в Съединените щати е помолена от съветското правителство да помогне за реорганизацията на Православната църква в Русия. Списание «Християнски свят» от април 1923 г. съобщава, че съгласно телеграма до «Чикаго Трибун» от Кливланд, съветското правителство е помолило Методистката църква да избере комисия, която да помогне при реорганизацията на Руската православна църква на Вторият всерусийски православен събор в Москва.

Д-р Джон Т. Смит от «Методисткия благотворителен борд» обявява, че трима европейски методистки епископи ще заминат за Москва през м. април – Едгар Блейк, Джон Нюлсън и Баст. Последните двама са възпрепятствани да присъстват поради промяна на датата в последния момент.

Разбираме, че съветското правителство гледа благосклонно на мисията на Методистката църква. Откакто е завършила Първата световна война, американските методисти не са престанали да снабдяват с храна, дрехи и с други помощи населението на гладуващите места.» – пише Самуил Василев.

Кой е епископ Едгар Блейк? Той е епископ на Методистката църква в Европа. Седалището му е в Париж. Свързан с Методистката църква в България след Първата световна война. Еп. Едгар Блейк председателства 24-та Годишна мисийска конференция 5-8 май 1921г. във Варна и следващите две Годишни конференции: 7 юни 1922 г. в Русе и 31 май 1923 г. в Ловеч . Пълните протоколи от разискванията и решенията са отразени в историята на Самуил Василев.

Епископ Едгар Блейк взема присърце бъдещето на Методистката църква в България. В сайта http://methodist.bg/ четем неговото искрено мнение за трудностите на мисията в България в края на 19-ти век: «България беше сирак измежду методистките мисии в продължение на половин век. Нашата Църква пое отговорности и не можа да ги понесе. Ние не разбрахме българските нужди… Ако България беше хранена, вместо да гладува, това би я сравнило с най-проспериращите мисии на Църквата. За щастие политиката от миналото беше променена. Молим се да се отнасяме към България по един по-щедър начин. Времето ще покаже мъдростта на това решение.»

На Годишна конференция в Ловеч 31 май 1923 г. еп. Едгар Блейк идва три седмици сред участието си във Втория всерусийски събор на Руската православна църква в Москва и споделя своите впечатления.

«Неделя, 29 април 1923 г. във великолепната катедрала "Христос Спасител" в Москва се събират 500 епископи, архиепископи, митрополити, монаси, свещеници и миряни на Руската православна църква. Очакванията от събора са били големи.

Речта на епископ Блейк е историческа. Тя излага чисто християнски възгледи и подкрепя всеки принос за подобрение на човешката съдба. Ние все още нямаме яснота, как се е достигнало до тази покана при търсене на пътища за реформи.»

Съветската власт явно е изпитвала страх от влиянието на Православната църква върху руския народ поради неговата пословична религиозност и привързаност към царя. Тези действия са напълно в разрез с идеите на болшевизма и практиката на диктатурата на пролетариата. Ние все още не знаем кой стои зад тази инициатива. Може би е безспорният гений на Октомврийската революция – Лев Троцки (Лев Давидович Бронщайн), блестящ организатор и стратег, създателят на Червената армия. През този период той все още има голямо влияние. Преди революцията, от януари до април 1917г. той е бил в Съединените щати и вероятно има впечатления от религиозните общности. Може само да се предполага, че той е инициатор на тази покана. Другите членове на Политбюро през 1923 г.: Сталин, Зиновиев и Каменев нямат познания в тази област.

 

«Църквата и социалната революция»

Реч на епископ Едгар Блейк пред Всеруския църковен събор на 2 май 1923 г.

«Почтени отци и братя, благодат и мир да бъдат с вас от Бога Отца на Господа Исуса Христа. От името на всички епископи от Методистката епископална църква поздравявам ви, свещенослужители на Исуса Христа, чиито сме и на Когото служим. В Негово име и чрез Неговата благодат ние сме едно. Синове сме на един баща. Има един Бог и Отец за всички, който е над всички и във всички.

Ние сме служители на същия Господ. Имаме една вяра, една надежда, едно кръщение. Ние сме членове на същото тяло в Исус Христос. Преживяваме тъжни и тревожни дни. Много неща, които се считаха свещени, днес се отхвърлят. За мнозина самата цивилизация е застрашена. Тъмнина се носи над бездната, както в примитивните времена. Песимизъм и отчаяние навред.

Нека останем спокойни и без страх да гледаме към окончателния изход. Добрият Бог не е абдикирал. Всевишния е още на престола си. «Затова няма да се уплашим, ако земята се поклати и планините се вдигнат и се хвърлят в морето»...

«Вярата няма да умре. Тя така дълбоко е проникнала в човешката душа, че не е възможно да се изкорени... В делото, което ви очаква, представителите на Методистката Епископална Църквата идват да ви помогнат.»

(Репортаж на д-р Л. О. Хартман в «Християнски свят», август 1923 г.).

Можем да оценим стойността на непубликуваната история на Самуил Василев. С положителност тези събития са отразени в официални правителствени документи на това време и можем да се надяваме, че един ден те ще станат достояние на обществеността. Много събития, свързани с развитието на църквите, все още не са осветлени.

Вярваме, че днес има добра воля белите полета в историята да намалеят. Само «познанието на Истината може да ни направи свободни», каза Исус Христос преди 2000 години. В човешката история досега няма средства, с които може да се прикрие Истината!

 

п-р Бедрос Алтунян

Евангелска Методистка църква

 

На снимката: катедралата "Христос Спасител" в Москва

Следват:   Пълният текст на речта на еп. Едгар Блейк                      

                     Решения на Всерусийския събор.

                     Помощ за Руската православна църква.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg