Вторник, 17.09.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Където няма мъдро ръководене, народът пропада, а в многото съветници има безопасност." Притчи 11:14

OnLine
RSS Facebook Twitter

Реч на епископ Едгар Блейк пред църковния събор на РПЦ, 2 май 1923 г.

Main Pic
Публикувана: 15.11.2016
Автор: Бедрос Алтунян
Прочетена: 1955
Коментари: 0
Вторият всерусийски събор на 
Руската православна църква през 1923 г. - част II
(първата част можете да прочетете тук)
 

                                                       Църквата и социалната революция

 
Посрещането на говорителя беше сърдечно и искрено, и щом секретарят Новиков прочете телеграмата, изпратена от еп. Лютер Уилсон от името на епископския Борд, петстотинте делегати станаха в чест на говорителя от Америка и митрополит Петър го поздрави с духовна целувка. 
Епископ Блейк отправи тогава силна реч, характеризираща напредничавия му дух и ясно схващане за задълженията на Църквата към света в тези критични дни. Предвид важността на речта предаваме я с малки съкращения. 
 
«Почтени отци и братя, благодат и мир да бъдат с вас от Бога Отца, от Господа Исуса Христа. От името на всички епископи от Методистката епископална църква поздравявам ви, свещенослужители на Исуса Христа, Чиито сме и Комуто служим. В Негово име и чрез Неговата благодат ние сме едно. Синове сме на един баща. Има един Бог и Отец за всички, Който е над всички и във всички. В Него се движим и съществуваме, и имаме обща синовност. 
 
Ние сме служители на същия Господ и длъжници на същия Дух. Имаме една вяра, една надежда, едно кръщение. Ние сме членове на същото тяло в Исуса Христа. Ако един човек страда, всички страдат. В онова високо единство, за което Исус се моли, последователите Му навсякъде са членове на Божието семейство. 
 
Преживяваме тъжни и тревожни дни. Цели институции са разклатени. Много идеи са променени. Много неща, които се считаха свещени, днес се отхвърлят. За мнозина самата цивилизация е застрашена. Тъмнина се носи над бездната, както в примитивните времена. Песимизъм и отчаяние навред. И не малцина предсказват погром. Нека останем спокойни и безстрашно да гледаме към окончателния изход. Добрият Бог не е абдикирал. Всевишният е още на престола си. «Затова не ще се убоим, ако земята се поклати и планините се вдигнат и се хвърлят в морето.» 
 
Пролетта винаги следва зимата и носи облаци и дъжд. Когато ледът почне да се топи, когато дърветата напъпят и тревата пробие почвата, ражда се нов живот под повърхността и нова земя скоро ще се яви. Живот се подготвя в настоящия хаос. Молете се от тоя хаос да произлезе ново небе и нова земя, където човечеството да живее в щастие, благоденствие и мир. 
 
Колко институции понастоящем са такӑ дълбоко разклатени, както Църквата? В доктрините ѝ се съмняват. В стойността на нейните форми и церемонии се съблазняват. И самата Църква е заставена да отговаря за причините на своето съществувание. 
 
Когато Исус обеща Святия Дух на последователите Си, Той каза: "Когато дойде Духът на Истината, ще ви научи на всяка истина". Интелектуалната свобода е монопол на Христовата църква. Да се откажем или да игнорираме тая свобода, би значило да се лишим от средствата, които Бог е определил за водене на света в светлина и живот. Църквата трябва да възлюби Бога с всичкия си ум, както и с цялото си сърце.
 
Все повече и повече се налага Църквата да оправдае своето съществуване, като се отдаде в служба на обществото. Премина времето на привилегированите институти, както и на привилегированите касти. В християнските общества няма място за такива, които харчат, а не печелят, които използват, а не творят и слагат товара си върху другите, а нищо свое не произвеждат. Институции, които служат за украшение, не траят дълго. "Човешкият Син дойде не да Му служат, но да послужи.“ И Църквата е в света за тази цел – да служи! 
 
Красивите катедрали не са достатъчни. Форми и церемонии, колкото и мистични и хубави да са, не са достатъчни. Ако иска Църквата да задоволи обществото, трябва да служи искрено и с цяло сърце, тя трябва да се посвети за премахване невежеството, сиромашията и гнета. Тя трябва да предприеме поход против неправдата и размирието в света. 
 
В борбата за свобода, светлина и всеобщо подобрение Църквата не трябва да остане безучастен зрител. Кривините трябва да се изправят, раните трябва да се оздравят, скръбта трябва да се утеши, страданията трябва да се облекчат. Това и много повече се очаква от Христовата църква. Да не се стори, би значило да се изневери на Онзи, Който се посвети да проповядва благовестието на сиромасите, да прогласи свободата на затворените, да възвърне зрението на слепите, да освободи угнетените и да проповядва идването на Божието царство. Русия е подложена на удивително силни социални експерименти. За първи път в човешката история едно политическо управление се е посветило да служи на простия народ. Това дело е исполинско, преголямо за човешкия ум и сила. Ако добрият Бог не се намеси и помогне, не виждам как тоя опит може да излезе сполучлив. Може да не одобряваме всички досега употребени средства и методи. Тоя събор има редкия случай да покаже, че Христовата църква с готовност ще подаде ръка и сърце на всеки, който ще се посвети да служи на бедните и онеправданите. 
 
Религията няма да умре. Тя е така дълбоко проникнала в човешката душа, че не е възможно да се изкорени. Докато човек е човек, докато има рани да се церят, грехове да се прощават, тежки човешки товари да се носят, непосилни за човешкия ум задачи да се разрешават, хората инстинктивно ще се обръщат за помощ към една Сила, по-горе от себе си. Учрежденията от всякакъв род ще преминат, но човешкият дух никога не ще престане да търси Бога. 
 
В делото, което ви очаква, представителите на Методистката епископална църква идват да помогнат. Нямаме користни цели. Не искаме нищо от вас. Когато чухме призива ви през моретата, ние се отзовахме с едничкото желание да помогнем на руската Църква и руския народ. Ако можем с нещо да ви услужим, кажете ни. Кажете ни какво желаете от нас и доколкото силите ни позволяват, ще го сторим»! 
 
Речта на епископ Блейк беше силно въздействаща, характеризираща напредничавия му дух и ясно схващане на задълженията на Църквата към света в тези критични дни. Той също целеше да открие на събраните делегати истинския интерес на Методистката епископална църква да помогне за благоденствието на руския народ и Светата Православна църква. 
 
Ако съдим как беше приет епископът при свършването на речта му, както от свещениците, така и от миряните, стана очевидно на всички присъстващи, че се изгражда ново разбиране между източния католицизъм и западното  протестантство. Дей̆ствително времето беше назряло за подобни уверения, каквито епископ Блейк представи. Православието, особено в Русия, контрастира на строгия догматизъм и приетата непогрешимост на Римокатолическата църква, също съдейства за възприемането на братската покана от Америка. 
 
Репортаж на д-р Л. Хартман за списание «Християнски свят» август 1923 г.
На снимката: еп. Едгар Блейк
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg