Нека да се обърнем към историята на българската Библия. Тя е достоен завършек на българското Възраждане и определя облика на съвременния български книжовен език.
През 1857 г. в България вече са американските мисионери на Методистката и на Конгрешанската църкви. В своята духовна и просветителска мисия те осезаемо чувстват нужда от превод на Библията на говоримия език. Още от 40-те години на 19-ти век в Цариград работят евангелски мисионери между другите християнски народи в империята – гърци и арменци. Ние трябва да помним името на американския мисионер д-р Илайъс Ригс за големите му заслуги за превода на Българската библия. Той е богослов и лингвист – владее 12 езика писмено и още някои – говоримо. Смята се, че е ползвал 20 езика.
Отначало работи в Гърция – сред гърци и арменци, след това работи в Турция – в Смирна, днес Измир. Запознава се с будни арменци и през 1843 г. започва превода на Библията на арменски език със съдействието на директора на известното класическо училище Рупен Андреас Папазян. Арменската Библия е издадена през 1848 г.
Разпространението на Библията става основа за духовно-обновително движение в арменската църква. Предвожда се от православния свещеник – отец Въртанес Хачикян. Очаква се, че това може да промени цялата църква. Отношението към тях не е еднозначно. Някъде се приемат много радушно, на други места – с подозрение. Ситуацията се усложняват след избора на новия патриарх Матеос, след което евангелските арменци остават «като овце без пастир». Така се достига до игнорирането на тези будни християни от църквата и те са принудени да се обособят в самостоятелно общество.
На 1 юли 1846 г. в Цариград, в квартал Пера, се основава Арменската евангелска църква. Събират се 40 християни, убедени, че могат да положат основите на вярата си на истините на Божието Слово. Така 330 години след Реформацията в Европа, се основава първата евангелска църква на Балканския полуостров и Мала Азия.
Четири години по-късно на 27 ноември 1850 г. султан Абадул Меджид официално признава новосъздадената арменската евангелска общност като «протестант миллет», т.е. самостоятелна религиозна общност, с представител във Великата порта. По този начин султанският ферман ги поставя под защитата на закона.
След 1859 г. в България се основават и първите евангелски църкви, отново чрез разпространението на Евангелието. На основание на същия султански ферман те са защитени от законите на империята. По-късно това става и в Македония. Така започва евангелското дело на Балканите преди 170 години.
Конгрешанските и методистките мисионери обединяват усилията си и така започва превеждането на Библията на говоримия български език. В Смирна Константин Фотинов е преподавател по староеврейски в гръцкото училище. Чрез него д-р Ригс научава български език и заедно започват превода на Стария завет. Д-р Алберт Лонг, мисионер в Търново идва в Цариград като професор в Роберт Колеж. Той се включва в превода на Новия завет и в цялостната редакция на текстовете.
Преводът на Българската библия започва през 1859 г. и завършва през 1871 г. Продължава 12 години. Като пробно издание д-р Лонг отпечатва в Америка паралелно издание на Новия завет. От лявата страна е църковнославянският текст, от дясната страна – на български език.
През това време се води борба между двата основни диалекта: източно-централния и западния диалект – македонския. Като опитен лингвист д-р Ригс, преценява обсега на действие на двата диалекта и възможностите им за развитие, и се насочва към източното – търновското наречие. Днес след 180 г. можем да оценим правилността на неговия избор. Езиковата редакция е дело на Петко Р. Славейков.
Първата Библия на новобългарски език е на източно-търновското наречие и е отпечатана в печатницата на Бояджиян в Цариград през 1871 г. с помощта на Британското и чуждестранно библейско дружество. Ревизираните версии на тази Библия се използват до днес.
Тази важна книжовна творба на Българското възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на българския книжовен език. Стоян Михайловски я нарича: «единствената грамотна книга на български език». Изключителното достойнство на този превод е, че езиково е ориентиран към бъдещето.
Това, което не знаем е, че д-р Илайъс Ригс след превода на арменската и българската Библия, започва превод на Библията на турски език. Преводът е завършен през 1878 г. Отпечатан е с арменски букви, защото турците още нямат писменост.
Също малко знаем, че д-р Ригс продължава да работи над българската Библия до края на живота си. Някои добри решения в нашата Библия са причина той да направи предложения за корекции на ревизираното издание на АSB (Американската стандартна библия), която и до днес се използва.
Д-р Илаяс Ригс работи върху превода на Арменската библия от 1845 г. до 1852 г. – 7 г., върху Българската библия: от 1859 г. до 1871 г. – 12 г., върху Турската библия от 1873 г. до 1878 г. – 5 г, но после продължава още да работи върху българската Библия до края на живота си – 1901 г.
Можем смело да кажем, че превода на българската Библия е делото на живота му.
Днес след 145 г. Библията отново е достъпна за нашия народ. Само тя може да ни помогне да преодолеем неудачите на съвременния преход. Древният библейски мъдрец цар Соломон пише в началото на книгата Притчи 1:33: «А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.»
Тук има три много сериозни обещания. Дефинирани са три изключително важни проблеми, които днес са от първостепенно и жизнено значение за нашата съвременност: безопасност, спокойствие и живот без страх! Това ни липсва днес в този хаос, в който живеем, в един свят, в който духовността и Библията са изместени от много фалшиви и мимолетни ценности.
Библията е книга на надеждата! Ако я нямаше Библията, този свят щеше да бъде много мрачен. Библията надживява всяка антихуманна и атеистична човешка власт и се връща в живота на народите винаги след всяка историческа катастрофа, за да им даде надежда за едно ново бъдеще. Нашият народ ще има бъдеще, ако приеме тази истина и Библията намери подобаващо място в нашия живот и в нашето общество.
«Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!»
Евангелие от Матей 24:35
п-р Бедрос Алтунян
Българско библейско дружество
На снимката: Преводачите на българската протестантска библия. От ляво на дясно: Христодул Костович Сечанов, д-р Илайъс Ригс, д-р Алберт Лонг, Петко Рачов Славейков.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите