Неделя, 15.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат." Притчи 3:34

OnLine
RSS Facebook Twitter

Помощ за Руската православна църква

Main Pic
Публикувана: 27.02.2017
Автор: Бедрос Алтунян
Прочетена: 1223
Коментари: 0

Вторият всерусийски събор на Руската православна църква през 1923 г.  (част III)

(първата част можете да прочетете тук, а втората тук)

Исторически факт е, че Методистка църква в Съединените щати е поканена от съветското правителство на Вторият всерусийски православен събор в Москва през 1923 г., за да помогне за реорганизацията на Православната църква в Русия.

"Понятно е, че съветското правителство гледа благосклонно на мисията на Методистката църква. Откакто е завършила Първата световна война, американските методисти не са престанали да снабдяват с храна, дрехи и с други помощи населението на гладуващите места" – пише Самуил Василев.

Репортажите на д-р Л. Хартман за списание "Християнски свят" от август 1923 г. дават обширна информация за протичането на събора, за забележителната реч на еп. Едгар Блейк, за спечеленото доверие на участниците и за многобройните разговори с водещите духовници.


Репортаж на д-р Л. Хартман за списание "Християнски свят" август 1923 г.

Отдаде ни се необикновен случай в Москва да опознаем отблизо лицата на новото религиозно движение в Русия. Чухме някои от тях да водят служби в църквите си, видяхме ги на работните заседания, обсъждахме множество въпроси за очакванията на настоящите промени. Ядохме заедно и ги опознахме почти като близки.

Една от най-сериозните задачи пред Събора беше подготвянето на нови свещенослужители. Понастоящем в Руската църква има 50,000 свещеници, ежегодно  са нужни по 3,500 нови кандидати. Преди революцията е имало 4 духовни богословски академии, 58 семинарии, 185 духовни училища. Със свалянето на царя, всички училища са били затворени и днес единствения образователен църковен център е едно второстепенно училище в Петроград.

След речта на Епископ Блейк, в която той изказа уверения на желанието да се подпомогне Руската църква, беше му предадено писмо от председателя на Събора с подписите на митрополитите Антонин и Петър и архиепископ Веденски, с което го молят за съвет и подкрепа при разрешение на трудностите в образованието и подготовката на свещениците. Трима от учените-свещеници: професорите Добронравов, Богословски и Боярски ни донесоха писмото в хотела и дълго  разисквахме върху трудните въпроси. Много скоро беше подготвен отговор от Методистката църква, който се връчи на председателя на Събора.

Обещание за помощ за духовно образование.

Отци братя,

Приехме любезното Ви писмо от 4-ти май, предадено ни чрез митрополит Антонин, митрополит Петър и архиепископ Веденски. В отговор на него ние сме дълбоко заинтересовани от предложения от вас план относно образованието на вашето духовенство. Считаме се щастливи да ви обещаем 50,000 долара в помощ на предложената от вас образователна програма.

Това обещание се задължаваме да изпълним в течение на времето между януари 1924 г. и януари 1927 г. Освен това се задължаваме да изплащаме допълнително по 150 долара на месец от юни 1923 г. до януари 1924 г. за  предварителната организационна работа.

Вярвайки, че Вашите усилия ще бъдат щедро благословени от Бога, ние, свързани с връзките на Христовата любов и братство, оставаме ваши слуги в Исуса Христа.

Насърчени от това предложение за финансова подкрепа, Съборът изработи план за посрещане настоящите си нужди в духовното образование. Реши се да се организират няколко факултета, състоящи се от професори на старите духовни училища и академии, които чрез кореспонденция да обучат кандидати за свещеници, приспособявайки своите курсове по образеца по обучението на Методистките проповедници.

Тия същи професори ще организират за студентите по богословие от време на време конференции в разни части на Русия. Определената заплата на всеки професор, поради малкия фонд на настоящата криза и настоящата фактическа нужда, ще бъде по 25 долара на месец. По желанието на Събора, един специален просветителен комитет, на който Епископ Нюлсон ще служи за съветник, ще надзирава управлението на курсовете и ще бъде отговорен за правилното изразходване на фондовете.

Съборът през 1923 г. ще премине в историята като бележит църковен събор, тъй като през време на сесиите му станаха епохални промени. И пак тия къси седмици през май не дадоха достатъчно време за разглеждането на много важни въпроси на реформирането на Руската  църква. В отговор на молбата на няколко духовни лица, които искаха допълнение към закона, който им даряваше религиозна свобода, да се прибави един определен законопроект, който да обхване правата и привилегиите на Църквата. Съветското правителство замоли Събора да представи план за тия закони, който да се представи на всеруската изпълнителна комисия, обещавайки да даде на въпроса благоприятно разрешение.

Репортажите на д-р Л. Хартман завършват оптимистично. Гостите в своята добронамереност си представят, че отношенията между църква и управляващи са както в Америка и в останалия цивилизован свят. Те вярват, че диалогът и обещанията имат някаква стойност. Но историята категорично опровергава доброжелателния им оптимизъм.

През следващите десетилетия светът беше потресен от кървавия терор на сталинисткия режим към църквата. Известно е, че по време на сталинските репресии хиляди църкви и манастири бяха отнети, голяма част от тях - разрушени, много свещеници намериха смъртта си, в това число и архиереи на Руската православна църква. На 5 декември 1931 г. в Москва по лично разпореждане на Сталин е взривена най-високата православна църква в света - катедралният храм „Христос Спасител”, където беше открит Събора и откъдето започнаха нашите опити да възстановим епизоди от миналото.

По данни на "Комитета за реабилитация от политическите репресии" при Президента на Руската федерация, били са репресирани 175,800 представители на църквата, от които са били убити над 110,000.  

Ние все още вярваме, че ще има добра воля белите полета в историята да намалеят. Досега не са открити средства, с които може да се прикрие истината!


п-р Бедрос Алтунян

Евангелска Методистка църква


На снимката: Взривяване на храм "Христос Спасител" в Москва на 5 декември 1931 г. по заповед на Сталин

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg