Имаме ли сила за свидетелстване?

Прави ли ви впечатление, че много хора са силно привлечени от мистичното? Не става въпрос само за хороскопите, баячките и екстрасенсите, но и за вечния интерес към съществуването на извънземен разум или все повече набиращите привърженици йога, рейки и други източни учения.
Дори и при християните интересът към мистичното (разбирайте необяснимото) е много силен. Често в социалните мрежи ми препращат клипове за опитности, някои, от които твърде странни и смущаващи за моите разбирания и вярвания. В много от тези клипове проповедници говорят като очевидци за Небесния град, гонят демони, хора припадат и треперят, уж от действието на Святия Дух.
Не ме разбирайте погрешно, напълно съм наясно, че Святият Дух е могъща личност, неразделна част от Небесната троица. Знам, че Бог чрез Него може да разтърси не само отделни хора, но целия свят, а и съм убеден, че го прави, макар да не го виждаме и разбираме винаги.

Наясно съм, че чрез Божия Дух ние имаме сила да се противопоставяме на злото („Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение” - 2 Тимотей 1:7; „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас” – Яков 4:7).

Уверен съм, че Бог открива на някои хора, според волята Си, различни неща чрез сънища, видения и пророчества. Не се съмнявам, че Небесният град е реалност, утвърдена в Божието слово… Но много ме смущава залитането само към едната страна на учението и действието на Святия Дух.

Помислете колко много хора изпадат в огромен възторг от това, че имат един от белезите на Духа (според част от харизматиците) - говоренето на чужди (небесни) езици. Сякаш това е основният смисъл на присъствието на Святия Дух в живота им.
 
Много от вярващите така са се захласнали по тези опитности, че оставят всичко друго настрана. Копнеят за едното изтръпване в тялото, с което си обясняват Божието присъствие, а забравят да живеят според Словото, да го изучават и опознават. А в Библията е казано ясно: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало” (Йоан 1:1-3).

На едно от първите ми събрания в църквата, в която служа, един човек ми зададе странен въпрос: „Каква е дарбата ти?” Не го разбрах и се наложи да попитам какво има предвид. Обяснението му беше: „Пророк или тълкувател ли си, имаш ли видения?”. Смутих се. Не очаквах, че ще ме посрещнат с такива въпроси. Отговорих, че не съм нито едно от изброените, но че имам други дарби, чрез които се опитвам да служа на Бог. Не знам дали отговорът ми е бил възприет като убедителен, но останах с впечатлението, че за много от хората в църквата е по-важно дали разбирам небесните езици, отколкото как проповядвам, дали познавам Божието слово, милея ли за хората.

Не искам да навлизам в доктринални обяснения, защото знам, че много от християните имат различни вярвания относно ролята на Святия Дух днес. Но не разбирам клипове като на един проповедник, който гонеше демони от човек, измъчвайки го. Такива клипове не ме карат да се възхищавам, а да се смущавам.

Притеснява ме това, че не се разбират думите на Христос: „Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярват в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден” (Йоан 16:7-11).

Всъщност Исус ни казва, че Святият Дух ще бъде постоянното Божие присъствие в живота ни, Някой, Който се застъпва за нас. Той е причината за нашето покаяние и обръщение към Бога. На друго място се казва, че на Него дължим свободата си („А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода… - 2 Коринтяни 3:17) и че Той ще ни посочва истината и ще свидетелства за Христос („А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене” - Йоан 15:26; „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща” – Йоан 16:13).
Утешител, Водач, прославящ Троицата, Освободител, Изобличител… При раздялата Си с учениците Христос им каза да стоят и да чакат обещаното от Отца – Святия Дух, Който ще им даде силата да бъдат Негови свидетели на земята („Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” - Деяния 1:8).

Уплашените апостоли са имали нужда от сила, но не толкова, за да вършат чудеса, да говорят и тълкуват небесни езици, да имат видения и да разгадават сънища, а за да бъдат безстрашни свидетели за Христос. И ако погледнем на живота им ще видим не толкова чудесата, които ги следваха и духовните опитности, които преживяваха, а множествата, които биваха докоснати от силата на свидетелството им.

Не трябва ли в деня на Петдесятница да си зададем въпроса не колко дарби от изброените в Римляни 12 и 1 Коринтяни 12 притежаваме, а как животът ни свидетелства за Христос?

В книгата си „Нежни гръмотевици” Макс Лукадо пише за човек, който предизвикал Бога да говори.
„Боже, накарай храста да гори, както стори за Мойсей. Тогава ще те следвам.  Боже, събори дебелите стени, както стори за Исус Навин. Тогава ще те следвам. Боже, укроти вълните, както стори в Галилея. Тогава ще те следвам.”
И така, човекът седнал до един храст близо до стена пред морския прибой. Зачакал Бог да проговори. Бог чул. И отговорил.
Изпратил огън, не в храст, а в църква.
Стена съборил, не от тухли, а от грях.
И буря укротил, не в море, а в душа.
Зачакал Бог тогава тоз човек да отговори.
Но чакал… чакал… дълго чакал…
Ала човекът търсел храсти – а не сърца, гледал тухли – а не съдби, морски вълни – а не души.
И следователно решил, че Бог не е говорил.
Накрая вдигнал поглед и попитал: „Какво, да не загуби Свойта сила?”
Бог го погледнал и му отговорил: „Какво, да не загуби своя слух?”

Нека не се хвалим с дарбите, които Бог ни е дал, а да копнеем свидетелството на живота ни да бъде толкова силно, че стени да падат, бури да бъдат потушавани и сърца да се разгарят.