Невидимите мисли – опасен неприятел или духовна храна

По-възрастните от нас няма как да не помнят забавната народна приказка за Гаргалчо или Нероден Петко. Фактът, че народът я е създал поне в два варианта говори, че тази тема вълнува и е актуална. Та в „Нероден Петко“ има две главни героини – майка и дъщеря, а бащата е второстепенен герой. Той отива на нивата, а когато наближава пладне, майката провожда дъщерята да му занесе обяд. Дъщерята тръгва, но уморена от пътя, спира да си почине под едно дърво. Там я спохождат интересни мисли, които бързо ескалират в драматична история с трагичен завършек, а именно: младата мома ще си намери момък, ще се оженят, ще си родят момченце, ще го сложат в люлка до огнището, но над него ще виси брадва, тя ще падне и ще го убие.

Ужасена от тези черни мисли, девойката започва да плаче неудържимо и съвсем забравя закъде е тръгнала. Майката вижда, че дъщеря ѝ не се връща и тръгва да я търси. Намира я под дървото, чува историята, не може да се удържи и тя заплакала при мисълта за нероденото си нещастно внуче. В крайна сметка бащата, който така и не дочакал обяда, се върнал, намерил плачещите жени и не можел да се начуди на глупостта им.

Приказката щеше да е наистина забавна, ако не беше много близо до реалността. Колко често прекарваме часове в черни мисли, които никога не се осъществяват, но ние сме изгубили нерви, сили и време да подхранваме в ума си нещо нереално. С други думи – мислите могат да бъдат нож с све остриета, могат да убиват и да изграждат. Тук е време да цитирам бащата на съвременната математика и основоположник на модерната философия, Рене Декарт. Той е автор на всеизвестната фраза: „Cogito ergo sum” or „Мисля, значи съм.“ Декарт е християнин и според него „самата психика на човека и стремежът към познание говорят за съществуването на Бога.“ Пак според него „умът и интелектът на човека са проявление на Божия разум, като генетично заложен познавателен модел, от който произхождат допълнителните понятия, които ние разбираме.“

Ние обаче сме на молитвено събрание в църква и няма да коментираме философски системи, а ще обърнем поглед към Божието слово, което е източникът на мъдрост за нас и категоричен авторитет за всички области от живота. Божието слово ни казва ясно, че човекът бе създаден по образ и подобие на Бога и трябваше да изразява Неговата същност. Бог е личност с мисли и воля и като такъв планира и осъществява Своите планове. Той е и суверен, над всичко, така че никой не може да осуети плановете Му.

Има множество стихове, които ясно разкриват Божиите мисли за нас. Ще споменем само няколко:

• Те са твърде многобройни – Псалм 40:5
• Те са дълбоки – Пс. 94:5
• Те са високи – Исая 55:8-9
• Но преди всичко те са мисли за добро, бъдеще и надежда за творението – Еремия 29:11

Какво да кажем за самото творение обаче? След като човекът реши да упражни своя избор, като се вслуша в мислите на неприятеля, и обърна гръб на Бога, всичко изцяло се промени. Адам и Ева, както и всички техни наследници знаят, че са голи, но първата им инстинктивна реакция е да се скрият от Бога. Нека отново да обърнем поглед към Библията и да споменем поне няколко стиха, които говорят за

Човешките мисли:

• Те са постоянно само зло – Битие 6:5
• Суетни са, празни и Бог го знае – Пс. 94:11
• Сърцето на човека е измамливо и страшно болно, но Бог е, който го познава  – Еремия 17:9-10
• В Евреи 4:12 научаваме, че Бог изпитва и разделя нашите мисли, те са открити пред Него.   

И така, нашите мисли са невидими, но те много често са изписани на лицето ни, защото са свързани с чувства, които ние изразяваме. Понякога и думите са излишни, защото делата ни говорят, те са ярко отражение на мислите ни. Истината е, че както мислим, така и живеем. Тук вече говорим за мисловни модели, които сме отработили при постоянна употреба. На практика се получава следното:

Сеем мисли – жънем дела

 Сеем дела – жънем навици

      Сеем навици – жънем характер

    Сеем характер – жънем съдба

Невидимите мисли имат видими последици. В Едем змията целеше да всее съмнения у хората относно добрите мисли на Бога за тях и успя. Оттогава и до днес ние, човешките същества се лутаме между двете крайности – или мислим твърде ниско за себе си, или се надценяваме.

Как е възможно да постигнем баланс, така че Божиите мисли да са наши мисли? Бащата на Реформацията, Мартин Лутер дава следния съвет, с оглед на личния си пример. Той казва: „Не можеш да спреш лошите мисли да кръжат като злокобни птици над главата ти. Това, което можеш да направиш, обаче, е да не допускаш да свият гнезда там.“ В тази връзка ще ви разкажа един пример от живота на Лутер, в който той бил толкова потиснат от черни и депресивни мисли, че в продължение на няколко дни не излизал от стаята си, остказвал да се храни, държал вратата си заключена. Съпругата му, бивша монахиня, решила, че са нужни крути мерки и затова облякла най-строгата си черна рокля и почукала настоятелно на вратата му. Лутер отворил и стъписано попитал: „Какво се е случило? Кой е умрял?“ Мъдрата съпруга отговорила: „Богът на Мартин Лутер е мъртъв, защото действията на  Мартин разкриват такива мисли, сякаш Бог е спрял да го обича и да се грижи за него.“ Излишно е да казваме, че Лутер бил излекуван от унинието си и постепенно с върнал към нормален живот.

Следва продължение...