Петък, 20.10.2017

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен." Лука 16:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато Христос си тръгне …

Main Pic
Публикувана: 24.07.2017
Автор: Венцислав Бонев
Прочетена: 2635
Коментари: 0

Хората имат нужда днес от забавления, разтоварване, преживявания. Всекидневното напрежение на работното място, в семейството, ни подтиква към търсене на отдушник. Места където ние да се отпуснем, да спрем да мислим за всичките неща, които изпълват ума ни. Някои хора обичат да пътуват, за други една разходка всред природата е достатъчна. Има и такива, които обичат да ходят на различни мероприятия – цирк, театър, концерт или на някое шоу.

Какво се получава обаче, когато хората отидат в Божия храм с подобни мотиви? Има ли нещо лошо в това да се забавляваме в Божия дом? Зависи как всъщност разбираме думата забавление и как я свързваме с представата ни за Божи храм? Може би трябва да погледнем към старозаветния храм или май не можем? Ние вече сме новозаветни, не сме под закон, а под благодат. Ние сме свободни – каквото и да значи това за нас. Какво ли не можем да кажем в свое оправдание. Ние можем да хвалим Бог както си искаме, понеже сме свободни. Да се държим както желаем в дома на нашия Небесен баща. Понякога се замислям дали и на небето ще имаме тази свобода или по-скоро свободия, за която говорим? Едва ли!

Когато превърнем едно богослужение в шоу, дали Христос остава между нас или си тръгва? Ние толкова много сме свикнали да копираме и копираме. Гледаме различни модели за привличане на хора и ги прилагаме в църквите, с надеждата това да доведе до увеличаване на числеността. После се хвалим, че Бог се движи в нашата деноминация. Колко жалко е това, че търсим атракцията, а не Самия Христос.

Повлияни от разнообразните чуждестранни църкви, където хвалението прилича по-скоро на рок концерт. Ние си мислим, че ако подражаваме на тях и вдигаме същият шум като тях, то това говори за по-голямо помазание от Бога. Колко смешно звучи и колко болезнено е когато нашите дълбоки мотиви излизат наяве.

Когато Христос си тръгне, какво ще правим? Ще продължим ли да замазваме очите на хората, че Той е тук, макар че всъщност не е така? Или може би ще продължим да проповядваме галещите ушите проповеди за позитивизъм, благословения, просперитет и всичко друго, но не и за греха, покаянието и скорото завръщане на Христос.

“Връзката между духовенството и обикновените вярващи е, че духовниците са станали професионални изпълнители, а вярващите аудиторията. Колко по-хубаво е шоуто, толкова по-голяма е тълпата. Всичко това доказва, че външната показност привлича хората” - Бил Хъл

Да, ние искаме да привлечем хората към Христос, но дали използваме правилните инструменти? Какво ли би правил днес ап. Павел? Може би същото, което е правил и преди – проповядвал е здравото учение. Но днес, кой иска да проповядва здравото учение? Това едва ли ще привлече големи тълпи и едва ли ще ги задържи дълго време. Затова и мнозина избират по-лесния начин - “лесното благовестие”. Няма да проповядваме за грях, за съд, за ада – за нищо, което би смутило събралата се тълпа. Защото ние всъщност не желаем да правим ученици, достатъчно е да забавляваме хората.

Когато Христос си тръгне от нашите събрания … всичко умира. Но тук изниква и сериозният въпрос: Желаем ли Христос да бъде между нас или просто искаме да се забавляваме? Малко да подскачаме, да попляскаме, да се посмеем. Не че има нещо лошо в изразяването емоциите си, но някои хора си остават само с това. Те излизат празни, емоционално задоволени, но духовно пусти. Защото вместо да нахранят духовния си човек са дошли да разведрят душата си. Но как да задоволиш духовния глад в теб, ако вместо здраво учение се чуват само общи приказки, повтаряни многократно.

Дали сме виновни за това? Разбира се, че сме виновни. Защото плътското е станало по-важно от духовното. Ние предпочитаме да отидем на театър и някои умел манипулатор да ни забавлява, отколкото да закопнеем за истинското присъствие на Бога.

О, да бихме могли сега да паднем на земята свели глава пред нашия Господ. Ако можехме дълбоко да осъзнаем какво сме изгубили като сме тичали към места където Святия Дух отсъства. Където нашите ръкопляскания не са били за Исус, а за човека, които претендира, че е избран от Бога.

Кога ще осъзнаем, че отделени от Него не можем нищо да сторим. (Йоан 15:5) Всичко губи своя смисъл когато Исус отсъства. Песните, които пеем, молитвите, които отправяме, проповедите които изнасяме. Всичко е така безцветно и безформено. Но тогава кое може да привлече Христос към нашите събрания?

“Жертви угодни на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш” (Пс. 51:17)

Причината Той да отсъства е, защото ние не сме се научили да съкрушаваме сърцата си пред Него. А ние не го правим, защото нашето его не ни позволява да се смирим пред Бога. Толкова много свобода сме дали на него в своите събрания. Как очакваме тогава Божия Дух да бъде между нас и Той да благославя всички? Когато вместо да се стремим да угодим на Бога, угаждаме на човеци.

О, да можехме да се смирим и да поискаме Господ да ни прости. Затова, че сме обърнали Неговия дом в дискотека; затова че почитаме повече хората отколкото Него, затова че копнеем за забавление, но не и за присъствието Му. Да можехме да кажем с цяло сърце: Съгрешихме Господи, върни се всред събранието на светиите. Ела и промени ни. Искаме да бъдем с Теб, повече от всичко останало.

"Защото къде да отидем Господи? Само при Тебе има думи на вечен живот!" (Йоан 6:68)

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
Свети Тривелий

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg