Вторник, 26.09.2017

Вестник Евангелски

Стих на деня"Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си." Еремия 10:23

OnLine
RSS Facebook Twitter

Вяра Надежда ЛЮБОВ

Main Pic
Публикувана: 21.08.2017
Автор: Лиляна Петкова
Прочетена: 310
Коментари: 0
“И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.” (1Кор.13:13)
 
Прекрасен цитат от Библията. Може би сме свикнали около нас да щъкат представителки от нежния пол с тези хубавички именца: Вяра, Надежда, Любов. Но какво се крие по–надълбоко? Каква е етимологията на тези понятия?
 
Вяра. Библейската дефиниция за вяра е: „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.“ (Евреи 11:1) Да вярваш е да си убеден в нещо, което не виждаш. Болният от рак вярва, че ще оздравее след поредната химиотерапия. Младото семейство вярва, че в чужбина ще намери по-добро бъдеще за децата си. Майката вярва, че сина ѝ ще се справи с наркотичната си зависимост. Влюбеният младеж вярва, че тя ще отговори с „Да“ на въпроса му. Атеистът вярва, че до 200 години науката ще се развие до там, че да успее да ни засели на нова планета. Християните вярват, че Исус Христос е техен Бог... Всички вярваме в нещо. В някого. Имаме потребност да се надяваме, че нещо добро ще ни се случи, че щастието е ей там, зад ъгъла. Библейската вяра е твърда увереност, че животът не спира тук и сега, а продължава в рая или ада. Вяра, че сме плод на креационизма на велик Творец. Вяра, че Неговият единороден Син е връзката ни с небето. Вяра, че да си християнин е най-висша привилегия.
 
Надежда. Енциклопедичното определение за надеждата е „Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно.“ Надеждата е нещо, което „храним“ дълбоко в нашите сърца. Надяваме се за какви ли не малки и големи неща. Имаме недежда, че ще спечелим от лотарията, че като изтъркаме 275-то билетче ще завалят мечтаните милиони. Надяваме се на повишение на новото работно място. Имаме надежда, че поне този път инвитрото е успешно. Надяваме се той да се върне жив и здрав от войната. Надеждата ни е да отслабнем само с 5 килограма това лято. Имаме надежда, че тази година вече ще се изнесем самостоятелно на квартира... Надеждата е дар. Тя ни дава криле. Тя ражда нашите мечти. Защото без мечти животът е тъмен и безрадостен. Моят Бог е Бог на надеждата. Той иска Неговите деца да имат надежда, че всичко е под неговия суверенен контрол: „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ (Еремия 29:11)
 
ЛЮБОВ. ЛЮБОВТА има специално място в Библията. Централно. Тя е лайтмотивът, който свързва всички герои и събития. Не случайно е казано, че ЛЮБОВТА е най-голяма. Тя стои над вярата и надеждата. Защото без любов нищо не сме. Тя е дълбоко закодирана в човешкото ДНК – от първата ни глътка въздух до последния ни жаден дъх, ние копнеем да бъдем обичани. Едно от нещата, което ме привлече в Библията е, че има много богата лексика: както на иврит/арамейски (Стария Завет), така и на гръцки (Новия Завет). Най-вече ЛЮБОВТА привлече вниманието ми. Колко много думи за любов... Явно наистина я взимат насериозно... Еврейската дума „ахава“ е с по-широк смисъл, включваща любовта между съпрузите, любовта към родителите, братската любов, дори колективната любов към царя. Тя заема важно място в Стария завет и показва, че Бог обича, защото това е част от характера Му. Той обича, защото обича. Но любовта на Господ не е само имагинерно чувство, а е действие: Той се грижи за своя народ.
 
Бог защитава имигрантите, сираците и вдовиците, осигурява им прехрана и облекло. Затова Той иска ние да го имитираме в проявата на тази Негова „ахава“: "Да обичаш (ахава) ближния си като себе си" / „Ние любим (ахава) Него, защото първо Той възлюби (ахава) нас.“ (1 Йоаново 4:19) Ахава всъщност е любовта посвещение. Друга дума използвана за любов в Новия завет е гръцката „филео“ : това е братската любов, често характеризираща близко приятелство. Един прекрасен библейски пример за такава „филео“ любов е приятелството между Давид и Йонатан. Казва се, че: "Йонатан... обичаше /Давид/ като собствената си душа."(1 Царе 18:3) Въпреки обстоятелствата. Въпреки фактът, че бащата на Йонатан иска да убие Давид, истинското „филео“ иска най-доброто, иска щастието на отсрещната страна. Но най-силната за мен дума за любов в Библията е гръцката дума „агапе“ – най-висшата форма на любовта: любовта на Бог към човека и на човека към Бога. Това е универсалната, безусловна любов.
 
Любов тип „никъде няма да ходя“ независимо от обстоятелствата. Любов ала „и в добро, и в зло“ до края на света. Агапе е думата, използвана в любимия пасаж на мнозина: „ЛЮБОВТА (агапе) дълго търпи <и> е милостива; ЛЮБОВТА (агапе) не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. ЛЮБОВТА (агапе) никога не отпада“ (I Кор. 13: 4-8а)
 
Това е едно прекрасно описание на любовта. Много красиво и в същото време каращо ни да се замислим способни ли сме да „агапе“ някого по този начин? А дали някой ни „агапе“ така? Моят отговор е: Бог. Защото Бог = Агапе. Вярвам, че щом отделяме значително време на определено нещо, то то е важно за нас. Щом пишем за едно и също нещо пак и пак, използвайки различни синоними – то ни вълнува. Библията ни говори за любовта в различните ѝ форми. Тя е любовното писмо на Бог към човека. И от него можем да се поучим. Кое е важното и кое е най-важното. Онова, което покрива множеството грехове – ЛЮБОВТА.
 
Източник: actualno.com
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
Свети Тривелий

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg