Вторник, 21.11.2017

Вестник Евангелски

Стих на деня"И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал." 1 Йоан 3:23

OnLine
RSS Facebook Twitter

А плодът на Духа е: мир...

Main Pic
Публикувана: 13.11.2017
Автор: Лиляна Петкова
Прочетена: 113
Коментари: 0
В поредицата Плодовете на Духа, след сладките ни приказки за любовта и радостта, дойде ред на мира. Мирът е особено актуална тема в наши дни. Всевъзможни политически организации прокламират край на терора, но, уви, мирът си е химера за голяма част от земното ни кълбо. Разликата в мира като християнска добродетел е, че той се разграничава от светския мир, защото не е обвързан с политическа идеология или суверенитета на определена държава. Това е мир като начин на живот, изцяло огледан в нравствената система на своя притежател.
 
Вътрешен мир. Непоколебим и независещ от обстоятелствата. Както Исус Христос казва в Йоан 14:27 – „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.“ Истински мир, който надхвърля логиката ни и който изключва страха. Това е твърда убеденост в мъдростта и суверенитета на Бог, че Той е в контрол на обстоятелствата. На теория звучи магическо, а дали изобщо това има някаква практическа насоченост? Както всичко в християнството и мирът има най-вече практическа приложимост. Всички добри практики, които са записани зад дебелите корици на Библията, могат да се приложат на 100% във времето, в което живеем.
 
Те са все така актуални, защото са свързани с вечни истини, за които няма сезон и година. Тези „евъргрийни“ са приложими и в 21-ви век, тъй като човешката природа не се е променила, въпреки културния, научен и технологически напредък. И като пример за „мир на практика сред бурята“ мога да посоча един не особено популярен английски свещеник и учен. Уилям Тиндейл е роден около 1494 г. в Уелс и е образован в университетите Оксфорд и Кеймбридж, където се превръща в твърд застъпник на реформата на католическата църква.
 
През 1523 г. той се мести в Лондон с намерението да преведе Библията на английски език (което се счита за забранено и еретично деяние по това време). Тиндейл е страстно убеден, че Библията трябва да определя християнските практики и всеки християнин трябва да я чете на родния си език. Дейността на Тиндейл е обявена за еретична и той започва тайно да превежда Стария Завет директно от иврит на английски. След като крал Хенри VIII отделя Англия от Римокатолическата църква през 1534 г. и така започва началото на английската реформация, Тиндейл вярва, че ще е безопасно трудът му да стане достъпен публично. Затова се мести в Антверпен (днешна Белгия) и започва да живее без да се укрива. През 1535 г. Тиндейл е арестуван за ерес и е затворен за над 500 дни в крепостта Вилворд в Белгия.
 
Неговото наказание, че превежда Библията на английски език, е смъртна присъда чрез едновременно обесване и изгаряне на клада. Последните думи на Тиндейл са молитвата: „Господи, отвори очите на английския крал.“ Само три години по-късно Хенри VIII публикува „Великата Библия“, базирана на преводите на Тиндейл. Въпреки че преводът на Стария Завет от Тиндейл остава незавършен до смъртта му, неговото творчество формира основата на следващите преводи на Библията, включително и на версията „Кинг Джеймс“ от 1611 година.
 
Това е едно много кратко резюме на живота на Тиндейл, направено с цел да се проследи неговата идеология и житейски избори. Английският свещеник и учен заплаща с живота си за това, в което вярва. Да, това е впечатляващо. Но още по-впечатляващи са предсмъртните му думи: „Господи, отвори очите на английския крал.“ Този клет човечец не се моли за милост, не хленчи, не роптае, не е озлобен, а е изпълнен с непонятен мир. Такъв мир, че се моли за човека, обрекъл го на смърт. Изумително е. Героично и някак нечовешко.
 
И удивителното е, че тази негова последна молитва е отговорена само няколко години по-късно. Тиндейл е практически довод, че може да се постави фокус върху вечните реалности, а не на преходните, и това да е източникът на непоколебим мир. Не е нужно и ние като него да умрем на клада (надявам се), но може да се поучим как да не позволяваме временни изпитания да ограбват мира ни. И когато се научим да не изпускаме от поглед цялата, голяма картина, тогава малкото изпитание (или временна липса) няма да ни събори вярата. Мир всред бурята означава да съм в покой, когато всички са в паника, защото съм убедена не в собствените си способности, а в Божия контрол над ситуацията.

Източник: аctualno.com
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
Свети Тривелий

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg