Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Готови ли сме за чудо?

Main Pic
Публикувана: 19.03.2018
Автор: П-р д-р Тодор Зарев
Прочетена: 1816
Коментари: 0

Божието Слово е неразривно свързано с Божията милост. Дори и цял живот да прекараме в изучаване на Словото, няма да научим всичко, защото то е неизчерпаемо. Неговият Автор е необятен и безграничен. Човешкото знание трябва да се смеси с вяра, за да предизвика вечен живот.  Служението на Господ Исус Христос се отличаваше от изявите на равините преди него с това, че беше подплатено с власт и сила от небето. Той заповядваше на небесните стихии и демоните, и те утихваха, подчиняваха се на гласа Му и волята Му. Ветровете, бурите и бесовете Му се покоряваха, ала в същото време Той беше готов да понася притискането на човешките множества, защото за това беше дошъл – да раздава милост и с обич да докосва грешниците.


Христовите чудеса и знамения бяха желани и очаквани от заобикалящите Го тълпи, но Той беше дошъл да потърси и да спаси погиналите души – да изяви любовта на Бог Отец. Той беше въплътеното Слово. Тогава Писанието не беше достъпно за всички, а само за свещениците и равините. Днес милиарди имат тази привилегия. Същото това Слово, на което сега се наслаждаваме или пренебрегваме, един ден ще ни съди за вечността.


Симон  беше повикан от Исус след едно знамение – чудодеен улов на риба след безуспешна нощ, прекарана в безрезултатно хвърляне на мрежите. Симон покани Исус в дома си и Му осигури лодката си, но беше нужно чудо и специален призив, за да Го пусне и в сърцето си. Господ влиза там, където си Го пуснал. Той зачита границите, собствеността и волята на всеки човек.  Христос избра да възнагради Петър, задето предостави лодката си вместо амвон за Учителя. За броени минути празната дотогава лодка се напълни с риба, само след една заповед на Христос. Господ не бърза. Той оползотворява всяка минута от времето. Често пъти нашите желания се разминават с Божието време. Най-добрият съвет е  да сверим часовника си с Неговия. Може нещата, които искаме и за които се молим, да са благословение за нас и околните, но трябва да се съобразим с Божието време.


В случая със Симон, той вече беше свидетел на изцеления и знамения, но именно чудото с рибата предизвика неговото пълно посвещение. Защо? До момента Симон беше откликвал на нуждите на Исус – предостави Му дома си и лодката си, когато Христос се нуждаеше от място, за да проповядва. Беше дошъл моментът Симон да изпита сърцето си, да си даде сметка, че Исус иска него самия. Чудото с рибата не накара Симон Петър да скача и възклицава от радост. То предизвика в сърцето му страх и трепет.  Осъзна, че сам Бог стои пред него и го иска за себе си.

Чудото с рибата беше благословение с такъв размер и обхват, че беше нужна помощта на съдружниците от съседната лодка, за да го поберат. Лодките бяха препълнени дотолкова, че щяха да потънат. Симон беше виждал изцеления и знамения, но това лично чудо го повали на колене пред Христос. Той едва ли се чудеше как точно са се появили рибите – дали Господ ги е създал в момента от нищо, дали ги е преумножил, дали е събрал всички риби от езерото в един миг, за да попаднат в мрежата. В онзи момент Петър се питаше какво ще стане с него, след като стои в присъствието на живия Бог. А ние готови ли сме за личното чудо на Бога в живота ни? То ще изисква нашето цялостно посвещение.


Често пъти служителите на Бога се чудят и питат защо усилията им и трудът им не получават моментален резултат. Защо църквите не се пълнят с хора? Защо молитвите и проповедите сякаш остават без отговор? Нека да напомня и на мене самия, че Господ знае кога и как да доведе душата до себе си и да остави човека да избере. Господ е този, който премахва всяко препятствие пред човешкото сърце, така че всеки човек да направи своя избор дали да Го приеме в живота си. За това дойде Христос.


Чудният улов на риба накара Петър да забрави, че е уморен и заобиколен от множество хора. Не се интересуваше какво ще помислят за него, когато падна на колене пред този млад Учител. В неговия ум и пред погледа му беше само Господ Исус Христос, изпратен лично до него и за него. Думите на Симон бяха: „Иди си от мене, Господи!“, защото той осъзна своето недостойнство в присъствието на Господа. Можа да види и прецени себе си, сравнен с Божието величие и всемогъщество. Той знаеше, че Бог вижда неговото несъвършенство, необуздания му характер и прибързан нрав. Наясно беше, че не може да скрие нищо от Него. Симон беше изпълнен със страх и затова първите думи на Христос бяха: „Не бой се!“  В този момент Симон разбра Божията воля за Христовото идване на земята, а то беше: лично спасение и вечен живот, както и пълно посвещение.


 Господ не се нуждаеше от притежанията на Петър, а изискваше личността му, защото вече имаше план и цел за живота му. Вместо да отговори на молбата на Симон: „Иди си от мене!“, Господ заяви: „Отсега нататък ще ловиш човеци.“ Няма да си иде, защото Той е дошъл за тебе. Христос беше дошъл за Петър и за неговите съдружници, защото те щяха да играят ключова роля в Божия план за спасение, като инструменти на благовестието.


Призоваването от Бога е неотменимо. Който е повикан от Господа, трябва да откликне, защото Господ създава всички условия за това. Даровете от Бога също са неотменими, защото Той лично ги е дал и не съжалява. В Своята премъдрост  Бог кани хората отпреди вечни векове и Той не се отмята. Господ призовава и Той знае кой ще откликне, а за богословите остава да се дивят на Божието чудно предузнание.  


Когато Господ ни е повикал, оставили ли сме всичко? Трябва да Му се доверим, че няма да бъдем оставени гладни или жадни.


Христос трябва да е пръв в живота ми.

Той не може да бъде заменен с нищо. Той не може да бъде вместен в нищо.
Имам ли Него, имам всичко. Има ли мен, трябва да ме има изцяло.
Мнозина са повикани, малцина са откликнали!
Аз от мнозината ли съм или от малцината?!

Преживял ли съм чудо? Готов ли съм за него?

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg