Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

„Защо пък Цветница?“ или „Когато Царят е на прага“

Main Pic
Публикувана: 31.03.2018
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 3059
Коментари: 0

Какво по-красиво име от Цветница за ден като днешния? Празнува се в Православния свят като „Връбница“ или „Вход Господен“, а на Запад е познат като „Палмова неделя“. В България денят е повод и за честитки, които получават хората с най-красивите имена на цветя и дървета. Съгласно неофициална статистика България е пълна с Цветелини, Лиляни, Калини, Детелини и пр., които съставляват цели 10% от населението. Немалко са и мъжете с цветни имена. Те с готовност  празнуват, а това допринася за приповдигнатото настроение в края на зимата, когато зеленината наоколо напомня, че новият живот е на прага.

 Какво обаче се случва с повода или причината за празника, ако просто празнуваме хората с имена на цветя, а игнорираме или омаловажаваме извършеното от Господа на въпросния ден? Не зная колко от нас са наясно с произхода на названието Цветница. Логичното предположение е, че цветята са символ на пролетта и респективно на новия живот. Официалното обяснение е, че „цветята напомнят за вечната пролет на райската градина“. Денят варира,но обикновено се чества седмици след настъпването на астрономическата пролет, така че всеки може да избере какво да празнува - „деня на Цветята“ или „Входа Господен“. Със сигурност някои честват и двете.

Божият Син, Господ Исус Христос, Князът на Мира, за Когото бяха пророкували великите и почитани в Израил пророци, влезе в Йерусалим (името означава „град на мир“) за пореден път, но това Му влизане беше различно. От разказите на евангелистите научаваме, че Христос служи сред Своя народ поне три години, като през цялото това време забранява да разгласяват или афишират чудесата и знаменията, вършени от Него. Има случаи, в които изрично заповядва дадено чудо да остане в тайна (напр. Лука 5:13). Обаче този ден е различен. Князът на Мира, чието идване е предсказано от пророци и възвестено от ангели, влиза тържествено, но в пълно съответствие с предреченото за Него (Исайя 9:6-7, Захария 9:9, Данаил 9:25). Исус язди магаре, което подобно на Неговите предшественици (Соломон, Давид, съдиите и пр.) символизира, че владетелят влиза в града с мир, а не с намерението да воюва. Той драговолно приема радостните възгласи и даже коментира, че ако хората не Го приветстват, камъните ще извикат (Лука 19:40).

Спасителят, Помазаник влезе в Йерусалим, но вместо да размаха меч и да прогласи политическо освобождение и победа, както се очакваше от Него, още при вида на града Той плака. Кой би се възхитил на един плачещ цар? Нима палмовите клони не бяха символ на победата и триумфа? Още в древна Елада и Рим клоните на палмата отбелязват нечие завоевание, както във военното, така и в гражданското дело. Обикновено така са посрещани владетелите след победа. Когато древен юрист спечели съдебно дело, той окачва палмови клони на прага на дома си, за да отбележи своето завоевание и да се похвали пред съгражданите си. Жителите на Йерусалим много добре знаеха какво правят. Те ясно заявиха своите очаквания и претенции. Никой нямаше нужда от хленчещ цар, който мие прашните крака на неуки рибари и се държи приятелски с блудниците и бирниците. Палмовите клони бяха приготвени за победителите.

Уви! Само часове след „триумфалното влизане“ жителите на Йерусалим осъзнаха, че са горчиво излъгани. Те очакваха войнстващ победител, а не скърбящ слуга. Контрастът между хорските очаквания и поведението на Божия Син беше поразителен. Нещо повече. Христос не дойде, за да остане. Той просто посети Йерусалим, като в същото време ясно заяви, че народът не осъзнава, че в него влиза предсказаният Княз на мира (Лука 19:41-44). За съжаление овациите бяха мимолетни. Очакванията на народа се разминаха с действителността и това бързо охлади настроенията. Възторженото „Осанна!“ („Спаси сега!“) утихна. Палмовите клони, постлани на земята, още не бяха напълно увехнали, когато атмосферата коренно се промени. Князът на мира вече не беше добре дошъл. Той не се вместваше в програмата. Точно обратното – пречеше. Изходът беше предрешен.

Съгласно изчисленията на библеисти и историци Исус влиза в Йерусалим точно в неделята преди Пасхата, както е предсказано от Данаил. Това обаче е само първото посещение на Царя. Той дойде, за да предложи мир, спасение и изкупление с цената на собствения Си живот. Евреите решиха, че този мирен начин не е приемлив и се разминава с онова, от което те смятаха, че имат нужда. Впоследствие апостол Павел ясно заяви една истина, която и до днес не се харесва на мнозина (както на евреи, така и на християни), а именно, че Сам Бог е заслепил очите на целия Израил (Римляни 11:8-10), за да даде възможност за спасението на езичниците.

 Историята обаче не е завършила. Князът на мира, който влезе на магаре, предстои да дойде всеки момент. Ако първото Му идване беше с цел спасение и надежда, за да покорява сърца, а не народи, Второто също е предсказано (Захария 14:11, Откровение 19:11-16), но ще бъде коренно различно. Предстои да видим Завръщането на Царя, възседнал на бял кон, а от устата Му ще излиза остър меч. След Него ще яздят небесните войски в слава и великолепие. Това идване ще бъде окончателно.

На така наречената „Цветница“ Царят посети Града на мира с желание да владее във всяко сърце, което копнее за прошка и нов живот. Той плака от състрадание в Своето божествено предузнание. Вратата е отворена все още. Ако сме посрещнали Царя като Страдащ Слуга с обич и благоговение, имаме всички основания да не се боим от Завръщането Му, когато ще се появи на белия кон, с меч, за да воюва и побеждава.

Поканата Му още е в сила. Имаме ли мир в сърцата? Плачем ли за погиващите? Правим ли нещо, за да ги достигнем?

Ще яздим ли след Завръщащия се Цар, като част от Неговата небесна свита?

 Ще вървим ли след Него тук и сега, за да не се боим да го срещнем със страх и трепет?

Ще се молим ли скалите да паднат и да ни скрият, заради ужаса от славната Му, неочаквана поява, която предстои?

Ще празнуваме ли Цветница? Ще размахаме ли върбовите клони и с какви мотиви?  А може и просто да се окичим с тях или да ги занесем в къщи с надеждата да ни пазят от зло? Живеем ли със самодоволното усещане, че само защото сме родени в християнска страна, имаме кръщелно свидетелство и посещаваме църква по празниците, това ни осигурява автоматично участие в небесния рай?

Ще получим ли ново име или харесваме настоящето, защото е красиво и цветно?

Царят се завръща. Стъпките Му се чуват. Имаме ли място в свитата Му? Ако вече сме Го поканили на вечеря и сме получили ново име, няма от какво да се боим.

Царят е на прага. Днес е ден за спасение. Не затваряйте сърцата си за безусловната Му любов.

Чувам пръхтенето на белия Му кон.  Изпълва ме възторг.  Не се боя. А вие?

 

 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg